Казусът с Кирил Петков е добър повод да започнем дебат не отблъсква ли конституцията читави хора от управлението - законите трябва да се спазват, но не и фетишизират, казва социалният анлополог
И още: Радев беше длъжен да предпази двамата си служебни министри, а не да ги хвърли като пушечно месо в своята война с партиите на статуквото
- Българин с двойно гражданство не може да заема управленски пост в държавата, пише в българската конституция. Това предписание е заложено като спирачка пред някои личности да не влизат във властта и се превърна в сериозен проблем пред бившия служебен министър Кирил Петков. Не е ли архаизъм тази норма, г-н Александров?
- Такава норма има и в други конституции. Да не говорим, че повечето уважаващи себе си държави не допускат институцията на двойното гражданство. В нашия случай силен аргумент в подкрепа на двойното гражданство е голямата мигрантска общност, която иска да участва все по-активно в обществения и политическия живот на родината. Аз приемам този аргумент и смятам, че талантът и енергията на българите в чужбина са важен ресурс за развитието на страната. Според мен те трябва да имат право не само да гласуват, но и да заемат отговорни публични дължности. Разбира се, това не може да става в нарушение на законите.
- В каква посока тръгва решението на проблема с двойното гражданство на Кирил Петков?
- Не съм експерт по правни въпроси, но решението ми се струва очевиднo – ако има формално нарушение на конституционната норма, някой трябва да поеме политическа отговорност за това. Друг въпрос е какви са мотивите на нарушителя, в случая Кирил Петков. Според мен той е проявил наивност и лековерност, които са притеснителни за човек с амбиция да управлява държавата.
Не смятам обаче, че той
трябва да бъде обруган и
заклеймен като престъпник
и провесен на позорния стълб, както обичаме да правим с лидерите, които са ни разочаровали.
- По-малко българи ли се чувстват сънародниците ни с двойно гражданство?
- Със сигурност не се чувстват по-малко българи, напротив. Във всички изследвания българите в чужбина, много от които с двойно гражданство, заявяват своя патриотизъм и ангажираност с България. Понякога тяхното родолюбие е дори по-изразено от това на живеещите в страната, навярно поради идеализирания образ на родината, който поддържа българската диаспора. Но българската идентичност и гражданството са две различни неща. В единия случай става дума за преживяване, за нещо много лично. Когато Петков заявява, че в сърцето си се чувства българин, трябва да му вярваме - никой не знае това по-добре от него. Идентичността не се свежда до формалното гражданство.
Институтът на гражданството обаче е нещо, което поставя граници – то върви с определени права и задължения. Гражданството на проспериращи държави, каквато е Канада, е силно желано, защото гарантира пожизнени права, които за бедните държави изглеждат като привилегии. Петков безспорно е готов да пожертва привилегията на канадското гражданство, за да се посвети на политическа кариера в България, и това е достоен за уважение избор. Но правата вървят в пакет със задълженията и основното сред тях е да се уважават и законите и процедурите на държавата, чийто гражданин си избрал да бъдеш.
Права срещу задължения – това е сделката. Няма как да получиш първото, без да се обвържеш с второто.
- Тоест волеизявлението не те освобождава от задълженията?
- Не, защото личното решение е нещо различно от правния институт. Това е като да се развеждаш с някого - преместваш се някъде другаде и не искаш да виждаш съпруга или съпругата си, но си официално разведен едва след като влезе в сила решението на съда.
- Над 1 млн. българи живеят в чужбина, част от тях със западни дипломи, висока експертиза, езици, идеи, а вероятно и с друго гражданство. Това ограничение в конституцията не ги ли отблъсква от възможности да се върнат в страната и да дадат своя принос като българи в управлението ѝ?
- Със сигурност е назряла необходимостта от публичен дебат по този въпрос, и казусът на Петков е добър повод да го започнем. Законите трябва да бъдат спазвани, но не и фетишизирани, те не са природна даденост, а социална конвенция и като такава подлежат на промяна и предоговаряне. Особено в свят на шеметни промени, в който се оспорват и предоговарят дори природни факти като човешкия пол. И тъкмо поради огромната несигурност, която внасят в живота ни тези социални и културни промени, ние се нуждаем от нещо стабилно и устойчиво, каквото са законите. Ако всеки тръгне да тълкува конституцията както му уйдисва, ще потънем в хаос и разруха и окончателно ще напуснем цивилизования свят. Затова e толкова важен Конституционният съд и неговите решения.
- Как ще се отрази това на кампанията на “Продъжаваме промяната”, чиито лидери са Кирил Петков и Асен Василев?
- Не мисля, че ще повлияе съществено върху подкрепата, на която се радват, тъй като тя е в голяма степен
емоцинално мотивирана - базира
се на спонтанна симпатия,
а не на формални аргументи. Може донякъде да помрачи аурата им на морално превъзходство – на авангард на прогреса и вестители на светлото бъдеще, която премина към тях след моралната катастрофа на останалите протестърски партии. Вероятно ще разколебае част от електоралната им периферия – онези по-консервативни гласоподаватели, за които законите все още означават нещо.
- В крайна сметка кой ще поеме отговорността?
- В крайна сметка ще се наложи да я поеме Кирил Петков, което е донякъде несправедливо, защото по всичко си личи, че е бил подведен. И то не от друг, а от конструктора на служебното правителство Радев, който е трябвало да забележи този очевиден проблем. Той беше длъжен да предпази тези момчета, а не да ги хвърли като пушечно месо в своята война с партиите на статуквото. Добрият командир не изпраща в бой своите войници без броня, а в политическата битка бронята е безупречното спазване на законите. Явно Радев е силно надценен не само като държавник, но и като командир и сега е твърде вероятно Петков да се превърне в изкупителна жертва за поредния му провал. В патриархалните култури винаги е така – синовете плащат греховете на бащите.
- Подкрепяте ли като член на Инициативния комитет на Анастас Герджиков тезата му, че в коронавирусната криза трябва да се вслушваме предимно в гласа на експертите и неговото желание да върне Националния оперативен щаб?
- Драматичните развития от последните седмици са пряко следствие от некомпетентно и самовлюбено управление, което следва повелите на пропагандата, а не на експертизата. След поредица от провали то е на път да провали и зелените сертификати – една добра политика, която се прилага успешно във всички цивилизовани страни. Тъжната ирония е, че Радев стана жертва на собствената си недалновидност и лошотия. За целите на политическата си битка той отприщи примитивните енергии на невежеството, омразата, завистта и отмъститеността, позволи си да флиртува със страховете и фантазиите на безпросветни и параноични умове.
Не успя да ги овладее и сега
те се обръщат срещу него
и правят невъзможно управлението на кризата по нерепресивен път.
- Радев ще понесе ли загуби от този провал?
- Радев най-много да не го преизберат, истинските загуби ще ги понесе българското общество – ще умрат много хора, други ще загубят работа и доходи, тежко ще пострада психичното здраве на нацията. Но такава е съдбата на общности, които се доверяват на безотговорни лидери.
