Всеки път, когато отида в редакцията, виждам счупения Кадафи и мигом се сещам колко сме преходни
Направих този портрет на Кадафи през 2006 г. в прословутата му палатка, разпъната в двора нa казармата “Баб ел Азизия” в Триполи. Тогава си спомням, че го боляха ставите, беше с бастун и през цялото време седя увит с кафяво одеяло от камилска вълна, което либийците наричат джерд.
Няколко месеца по-рано го бях срещнал за интервю в Судан, но там в пурпурната си пелерина изглеждаше като крал на кралете на Африка, за какъвто се представяше.
Когато го снимах в палатката в Триполи, беше съвсем различен. Тогава ми се стори, че съм уловил някакво мимолетно човешко излъчване у тази фамозна фигура, затова сложих снимката в рамка и я закачих на стената в редакцията на “24 часа”.
На 20 октомври 2011 г. - точно преди едно десетилетие - този портрет падна на земята и се счупи. Удивително, защото в същия ден дойде и вестта, че Муамар Кадафи е бил зверски убит.
Това бе толкова злокобно прорицание, че реших да не пипам повече този портрет и го оставих така.
Вече 10 години стои счупен, подпрян на стената до работното ми бюро. Memento mori. Помни, че си смъртен, са казали древните, но ние винаги забравяме. Затова всеки път, когато отида в редакцията, виждам счупения Кадафи и мигом се сещам колко сме преходни.
(От фейсбук)