Движението вече не е балансьор, за първи път ще се бори за властта извън запазените си територии
ДПС за първи път издига самостоятелно кандидат за президент. Ако следите стратегиите и тактиките на Доган от 90-те години насам, със сигурност оценявате номинацията на Мустафа Карадайъ като изключително важно събитие с изгледи да промени цялата игра.
С аргумента, че гарантира етническия мир в страната и крепи равновесието на силите, във всички избори досега движението се е простирало в границите на традиционния си електорат, никога не е разгръщало национални кампании, нито е претендирало за най-високите държавни позиции.
В неделя вечерта обаче Юнал Лютфи, свеждайки на медиите решенията на Централното оперативно бюро, благо казва: “Ние вече минахме този етап на балансьори и без ДПС трудно би се направило стабилно правителство на България”.
Радев сигурно тръпки са го побили, той
събуди този
дракон
с онова хиперактивно и нетолерантно подмятане за “родината майка”. Още преди месец Йордан Цонев изрича по този повод тежки думи в “Панорама”, които би трябвало да респектират сериозно човека с вдигнатия юмрук. Заместник-председателят на ДПС заявява, че Радев е засегнал непростимо патриотичните чувства на българските турци:
“Те се гордеят, че са останали в България, когато ги обиждаха, потъпкваха достойнството им и те не отидоха в прародината, а останаха в родината майка… Ще има последствия за българския президент. Няма да го подкрепим. Ние дадохме своя скромен принос той да стане президент. Сега ще дадем своя скромен принос той да не стане президент”.
И понеже още никой не е виждал депесарите да се състезават на равна нога с останалите партии за властта, можем само да гадаем на какво са способни. Ако досега ги удовлетворяваха под 40 депутатски места, колко ли ще си спечелят на 14 ноември, след като се разгърнат отвъд запазените си територии? И как точно ще се отрази на Радев съперничеството с Карадайъ?
На политическия терен ДПС е най-отдавна, днешният президент едва ли има идея докъде се простират влиянието и възможностите му. За разлика от разделените социалисти, докарани до унизителното положение да си просят благоволението на Слави Трифонов, партията на Доган продължава да е устойчива величина вече 30 години. Независимо от фрапантните скандали, които неизменно я следват по петите. Дори Лютви Местан, който се опита да си отмъсти, привличайки на своя страна изселническите гласове, катастрофира. В буквален и преносен смисъл.
Една от много типичните особености на ДПС е
заложената от
Сокола политика
на знаците
Тези хора не обичат много да говорят, но в действията им винаги прозира втори план, някакво по-сложно, по-трудно доловимо, но красноречиво послание.
Знаете ли например на кой точно вот печелят най-много места в парламента? Това наистина е куриоз - през 2014-а след оставката на Орешарски и след невижданите по своя мащаб и продължителност протести срещу Делян Пеевски.
Тогава вкарват
за пръв и
последен път
38 депутати,
остават си балансьори, давайки недвусмислено да се разбере, че никакви компромати не са в състояние да ги разклатят.
Верни на неподражаемия си стил, днес дават същия знак на площадните водачи, издигайки Пеевски начело на две листи. За да стане ясно, че не само го връщат в политиката, но и ще търсят възмездие от “подпалвачите” на закона “Магнитски”. Мисия им е!
На ДПС няма да му е за първи път да прекроява изненадващо политическите реалности. През 2005 г. ситуацията много прилича на сегашната - БСП печели изборите, но заради остри конфликти с НДСВ предложения от социалистите състав на кабинет не минава. Държавата е изправена пред парламентарна криза, след като и царят не успява да прокара правителство.
Тъй наречената “десница” е съставена от малки сили (ОДС, ДСБ, “Атака” и БНС), на които не им достигат гласове. Но пък ДПС, което в предишното Народно събрание е четвърто, а в по-предишното е миманс, част от 6-партийна коалиция, през 2005-а за късмет заема третото място и президентът Първанов им връчва последния мандат. Тогава Доган става архитект на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев и въпреки нестихващите драми, циничните партийни квоти в държавната администрация и обвиненията в корупция конструкцията му управлява четири години.
На този ранен етап от жестоката битка за президент и парламент поддържаме съспенса с монолога на Смог, дракона от “Хобит”, който спи вековен сън върху златното съкровище на джуджетата: “Кралят под планината е мъртъв! – прогърмява чудовището. – Взех неговия трон, изядох хората му като вълк сред овцете. Убивам където пожелая, когото пожелая! Бронята ми е желязна, нито едно острие не може да я прободе!”. Е, накрая го убиват де…
* Game changer - този, който обръща играта (от английски)
