Тези фирми не могат да се използват само от политиците. Иначе могат и да са полезни
Офшорните фирми не бива да се използват от политиците, защото дейността на всеки политик трябва да е публична и резултатите от това, което прави – прозрачни.
Иначе няма механизъм да се разбере може ли да се ползва един политик с доверие. Във всички цивилизовани държави тенденцията е да се удължава срокът за обявяване на кандидатите да заемат политическа длъжност, за да има време да се извадят наяве всички кирливи ризи на дадения политик. Например - как може да проучиш един кандидат за срок от малко над месец, както е при президентските избори в България – това си остава една голяма тайна.
Е, най после на 600-те журналисти от Международния консорциум на разследващите журналисти (МКРЖ) им светна, че е пълна глупост да се гледа кои хора от бизнеса са имали офшорни фирми и се насочиха само към политиците. Разследването е впечатляващо.
Документите “Пандора” са резултат от
пробив в цели 14
големи
компании, регистриращи офшорни фирми, и то за период от 25 г. Изследвани са колосалните по обем 11,9 млн. документа и се разкриват реалните собственици на 29 000 офшорни фирми. Така се
освети
офшорната
собственост на
336 политици от
90 държави,
включително двама от България. Нека все пак да отбележим, че данните подлежат на проверка, а политиците – на правото да оспорят или да се защитят по друг начин.
Финансовият министър на Сърбия и бивш кмет на Белград е бил собственик на двете офшорни фирми, купили 23 апартамента в българския курорт Свети Никола.
Президентът на Черна гора Мило Джоканович и синът му през 2012 г. са учредили офшорни компании на чуждо име – така наречените тръстове.
Чешкият премиер Андрей Бабиш – две вили във Франция за €14 млн. Но той има официално парите с платени данъци от собствен бизнес, преди да стане премиер. Което не оправдава липсата на прозрачност.
Президентът на Украйна чрез продуцентската фирма, в която и той е бил съдружник, преди време е придобила собственост в британската столица.
Бивша близка приятелка на Путин - Светлана Кривоногих, вероятно с дете от него, има имот в Монако за 4 млн. долара. Дали отношенията с Путин са такива, тепърва ще се установява. Често явление е политиците да правят подобни неща с любовниците си и специално с тези, от които имат деца.
А не е тайна защо много хора стават политици в нецивилизованите държави. Много от тях не могат да се изявят достатъчно успешно в частния бизнес, преди да станат политици.
Голямо постижение е да се преодолеят мерките за сигурност в 14 големи регистратора на офшорни фирми. Това предполага ентусиазирани и кадърни хакери, а също и служители в тези фирми, които по свое убеждение или срещу съответните стимули са извадили информация или са дали софтуерен достъп. Това е то кадърна разследваща журналистика – в случая с резонни цели, за разлика от “Панама Пейпърс”.
В България, понеже сме иновативни, макар и не точно в науката,
отдавна загряха,
че офшорните
фирми не са
надежден
механизъм
за криене на собственост и пари и поради това масово се използват подставени лица. Там нещата са прости – подставеният прави едно бланково джиро плюс добре направен договор, който се скрива някъде на далечно, несвързано с човека място, и нещата стават далеч по-сигурни. Вторият сигурен начин е да се направи начално и овреме изпиране на парите и да се сложат на флашки или други носители на биткойни.
По света отдавна имат яснота спрямо офшорните фирми – ако човек си плаща данъците и си декларира фирмите, проблеми няма. Поради това офшорните зони се делят на 2 типа – където данъчните власти дават информация за тях и където не дават. ЕС направи и изричен списък за държавите, където властите не дават нужната информация. Българският закон също приема, че съвсем не всички фирми, регистрирани в зони с преференциален данъчен режим, се обявяват за офшорни. Изрично са изключени от списъка с офшорните държави тези от тях, с които имаме договори за избягване на двойното данъчно облагане или с които обменяме данъчна информация. По този начин регистрираните например в САЩ фирми не се смятат за офшорни. Немалко щати на САЩ, кантони в Швейцария, острови на Великобритания в Европа и редица други държави имат преференциален данъчен режим с нулеви ставки, но българският закон не ги третира като офшорни зони. Има редица държави със скрит преференциален данъчен режим. Например Ирландия дава на почти всички големи чужди компании, установили се на нейна територия, много ниски или нулеви данъчни ставки.
Затова много от големите американски и чужди компании осъществяват дейността си от Ирландия. В Англия и Нидерландия няма никакъв проблем местни фирми да действат по комисионен договор съответно с офшорни фирми от Британските Вирджински острови и Нидерландските Антили.
Поради съществено по-ниския данък печалба и държави като България
може да се
разглеждат като
данъчен рай
със своите 10% данък печалба и 10% подоходно облагане. По нашия Закон за корпоративно подоходно облагане офшорни са всички държави, където корпоративният или подоходният данък е с повече от 60% по-нисък от съответните данъци в България. Спрямо доста държави ние имаме с 60% по-ниски данъци. И когато те имат подобни разпоредби, България се оказва сред офшорните държави. Е, не е лошо поне в едно отношение да сме рай.
Може да има множество резонни причини един човек да има офшорна фирма. Отдавна в в България не си заслужава да имаш офшорна фирма, за да пестиш данъци. Разходите по регистрация, поддържане, деклариране и всякакви други усилия често превишават стойността на данъците. Някои от големите корпорации в света са регистрирани като офшорни фирми – едни от най-големите одиторски фирми, много други мултинационални компании, инвестиционни дружества, банки. По този начин те търсят независимост, която е много важна за характера на дейността им. Спомняме си как полицията в една голяма европейска държава през кризата от 2008 г. нахлу в офисите на една от големите фирми за даване на рейтинг, защото била ѝ свалила уж неоснователно рейтинга. Често е важно за физическата сигурност на известна в бизнеса или в шоубизнеса личност и семейството му да не се знае чии са неговите имоти.
Има успели в бизнеса хора, които не искат да се знае, че се занимават с непрестижни бизнеси. Примерно със събиране на боклук, с кланици, с развъждане на червеи и пр. Не че има нещо срамно в това. Но сред хората битуват какви ли не предразсъдъци.
Трета причина може да е, че някой има семейни проблеми и не желае съпругата или друг човек от личното му обкръжение да знае това.
Четвърта причина - че човек се страхува собствената му държава да не осъществи репресия срещу него, като вземе имуществото му. А не е да няма такива случаи в нецивилизованите държави, вкл. в България.
Пета причина - до неотдавна в България, а и в други държави
не беше трудно
да се открадне
фирма,
а и сега не е невъзможно. България има едно от най-добрите данъчни законодателства. Да допуснем, че една офшорна фирма има акции или дялове в българска фирма. Да си представим, че офшорната фирма има български акционер, а пък офшорната фирма има дъщерна фирма в България. Българската фирма си плаща данък печалба, както всяка друга българска фирма – в размер на 10%. Когато се разпределя дивидент към офшорната фирма, дивидентът се удържа при източника и е в същия размер, както ако акционерът или съдружникът беше български гражданин – в размер на 5%. Ето защо парите стигат при офшорната фирма
след като бъде
платен данък в
размер
на общо 15%
- точно толкова, колкото трябва да се платят като данъци, за да стигнат парите до български гражданин, който е акционер в българска фирма. Тоест в България разлика в данъчното облагане при собственик в България и при собственик - офшорна фирма, няма никаква. Нещо повече – ако парите трябва да стигнат от офшорната фирма до българския гражданин – реален собственик на тази фирма, тогава ще се платят допълнителни данъци, ако собственикът не е явен.
Освен това според т. нар. закон за офшорките, който има едно дълго име, офшорните фирми в държави, с които нямаме спогодби за избягване на двойното данъчно облагане или с които не обменяме данъчна информация, имат редица ограничения за участие в основополагащи дейности в България, като например обществени поръчки, медии и др.
В заключение политиците не бива да имат офшорни фирми и това следва изрично да се забрани, дори фирмите да се декларират, както е сега. Иначе в офшорните фирми няма нищо лошо, стига да се спазва законът и в частност да се плащат дължимите данъци.