В мътната вода на световните регулации технологичните гиганти пестят данъци, превземат приходи и с хитри настройки влияят на потребителите
“На нашето поколение беше обещано да колонизира Луната, а вместо това получихме фейсбук”. Това е цитат не от кого да е, а от легендарния Питър Тийл, един от първите инвеститори във фейсбук и един от доайените инвеститори от Силициевата долина. Подобен негов коментар има и по повод на друга социални мрежа, туитър –
“Очаквахме
летящи коли,
а вместо това
получихме
140 знака”
Фактът, че дори човек, спечелил милиарди от социалните мрежи, е критичен към техния смисъл, е показателен за разочарованието от новите технологии. Да, най-богатите световни компании са технологични компании, но те не са направили някакъв значим технологичен пробив - нов вид евтина и чиста енергия или лекарство за нелечима болест. Големият “принос” на социалните мрежи е да разпространяват по-лесно клюки и фалшиви новини.
От изслушванията относно “Фейсбук” в американския Конгрес научаваме, че това далеч не е случайно. Много хора смятат, че като влязат във фейсбук, и виждат хронологично подредени съобщения от техни приятели и познати. Но това няма нищо общо с реалността – подредбата на постовете във фейсбук се извършва от изкуствен интелект, който
слага на първо
място
най-ангажиращите,
най-спорните,
най-разделителните писания.
Защо? Защото те предизвикват най-много коментари, карат хората да влизат многократно във фейсбук и осигуряват повече рекламни приходи.
Социалните мрежи и технологичните компании привличат огромна част от рекламните приходи, с което постепенно унищожават традиционните медии. Но какво ни дават насреща срещу тези стотици милиарди приходи?
Ако в журналистиката се изисква една новина да се провери от независими източници, преди да се публикува като водещо заглавие, то в социалните мрежи се изисква една новина да предизвиква интерес,
а дали е вярна,
почти никой не
се интересува
Получава се така, че технологичните компании превземат приходите на медиите, ползват и тяхното съдържание, но без да плащат за него. В много страни по света това поражда спорове и в последно време се прокарват реформи, така че
производителите
на съдържание
да получават
поне малка част
от приходите,
които това съдържание генерира в интернет. Но въпросът няма все още ясно и общоприемливо решение. Вероятно още години наред ще има търкания между създателите на съдържание и интернет компаниите.
И тук въпросът е доколко самите социални мрежи са медии? Ако са медии, те трябва да подлежат на същите изисквания като медиите – да проверяват информацията, да отговарят за нейната истинност и съответно засегнатите страни да могат да ги съдят за неверни или обидни публикации. Доскоро социалните мрежи твърдяха, че те са просто инфраструктура, по която хората могат да пишат каквото си искат и никой от мрежата нищо не редактира.
Но както се вижда, те не са точно инфраструктура – след като изкуствен интелект подрежда публикациите и решава кои да станат популярни и кои - не, може да се спори, че те са си медия, макар и технологична. Това поражда много юридически и съдебни спорове и също подлежи на уточняване в бъдеще. Но в един момент сегашният хаос трябва да бъде разрешен.
Друг висящ проблем пред технологичните компании е тяхната склонност да монополизират пазарите. Социалните мрежи имат тенденция към монополизация – като всяко мрежово благо - тъй като колкото повече потребители има една социална мрежа, толкова повече хора и компании искат да я ползват, докато нови конкуренти трудно влизат. Но отделно от това те изкупуват и други конкуренти. “Фейсбук” например, изкупи компании като “Инстаграм”, “УотсАп”, “Окулус” и още десетки други,
създавайки
огромна
концентрация
с близо 3 милиарда потребители.
ЕС започна анти тръстови разследвания срещу технологични, които злоупотребяват със своето положение във вреда на по-малки компании. В САЩ също тази тема стои на дневен ред.
Технологичните компании се възползваха и от остарелите данъчни правила, създадени преди около един век, когато светът беше съвсем различно място. Така една технологична компания се регистрира юридически в зона с ниски данъци – или направо в офшорка – а извършва дейност в целия свят. Понеже данъците се плащат според юридическата регистрация се оказва, че интернет компания с милиардни приходи в Германия не плаща никакви данъци в Германия. Както беше казал един австрийски премиер, технологичните компании плащат по-малко данъци от будка за хотдог.
Сега това предстои да се промени. Отделни страни въведоха собствени данъци върху интернет компаниите, а Европейската комисия разследваше отделни данъчни привилегии за интернет компании - но наскоро се стигна и до глобална сделка. Близо 140 страни се договориха за глобална данъчна реформа, която включва и облагането на интернет компаниите. Вече те ще плащат данъци не само там където са регистрирани, но
част от печалбата им ще се облага и там, където реално извършват дейност
Така че данъчното облагане е един от проблемите, който постепенно започва да се разрешава. Но това е само една малка брънка от целия проблем и неговото разрешаване ще отнеме години.
