Продуцирам с екип рекламни видеа и снимки. Понякога правя и креативната част, защото много клиенти не знаят какво искат, казва младата собственичка на продуцентска рекламна агенция
Дара Станчев е едва на 27 години, но вече има собствена продуцентска агенция Byond Productions, която създава в началото на 2021 г. През март 2020 г. избира да се върне от Лондон, където е завършила образованието си и дори е започнала работа. Първоначалната причина е пандемията от коронавирус, но впоследствие разбира, че тук може да сбъдне мечтата си и да направи нещо свое.
- Дара, скоро завършихте образованието си в Лондон, но се прибрахте в България и вече имате собствена рекламна агенция. Как се случи?
- По-скоро е продуцентска агенция, защото продуцирам с екип рекламни видеа и снимки. Понякога правя и креативната част, защото много клиенти не знаят какво искат, нямат много идеи. Сега работя с клиенти от хранително-вкусовата сфера, заведения, фармацевтика, аксесоари, като, разбира се, търся и други. От много време исках да направя такъв проект. Агенцията се казва Byond Productions (от англ. “Отвъд продукцията”).
- Как измислихте името?
- Спонтанно. Идеята ми е хората да разберат, че не е само чиста продукция, а повече от това, че мога да добавям идеи, креативност. След опита ми в чужбина имам много идеи как да развивам тук нещата, свързани с маркетинга и социалните мрежи. Целта ми също е да работя с чужденци, като снимаме в България, защото у нас има много хора с опит, природата е прекрасна. А и искам да помагам на пазара. Много млади хора учат навън и като се върнат, няма какво да работят. Имаме нужда в България от такива хора, които да помагат.
Аз всъщност
учих мода в Лондон,
след което работих
пиар и маркетинг
в различни агенции. После бях в много голяма фотографска агенция, където продуцирахме реклами за козметичните продукти Fenty на Риана, както и за други компании в сферата на красотата и модата. Предстоеше ми да започна нова работа в Англия, свързана пак с модата, но дойде пандемията и всички събития бяха отменени. Тогава - през март 2020 г., реших да се прибера и в началото на тази година създадох агенцията, защото наистина от много време я мисля.
- Връщате се тук сама, а не отивате в Унгария при родителите си, където живеят, защо?
- Тука съм завършила френската гимназия, тука съм пораснала. И ми се струва, че е по-лесно да стартирам нещо тук, отколкото в Англия или във Франция. А в Унгария не говоря езика и не познавам никого. Все пак съм част от България, баща ми е българин. Докато с Унгария нямам никаква връзка.
- Майка ви е французойка, защо не отидохте във Франция?
- Аз съм родена в Париж, но на практика не съм живяла там. Бях на 3, когато заминахме за Букурещ, после и в Будапеща. След това се преместихме тук, когато бях на 10 години, и завърших гимназия. Но имам много приятели и извън френското училище. След него заминах в Лондон да уча и да работя. Накрая обаче не се чувствах много добре там особено след Брекзит.
Иначе Париж много ми харесва, уникален град е. Но ако искаш да стартираш такъв проект, е много по-трудно, има много по-голяма конкуренция, макар че и тук вече има достатъчно.
- Какво се случи след Брекзит, че ви накара да си тръгнете?
- Лондон не е това, което беше. Много от приятелите ми се изнесоха оттам, защото не им е приятно вече. Много обичам Лондон, защото има уникална култура, много музеи, много неща се случват. Но е много голям, постоянно бързаш, много работиш. Работата не ми пречи, но ако искаш да имаш социален живот и да общуваш с хората, е доста трудно, защото всички живеят на големи разстояния един от друг. Тука има нещо по-човешко, затова ми харесва. Въпросът е да стигна до резултатите, които искам.
- Какви са впечатленията ви от българския рекламен пазар?
- Идеята ми е малко по-различна от това, което в момента има на пазара, защото не продуцирам големи реклами за телевизия. Правя по-кратки видеа за дигитален маркетинг, за социалните мрежи, за сайтове, защото в момента всичко вече става дигитално. Не всички фирми ползват мрежите, а имат нужда.
Срещам клиенти от по-старото поколение,
които все още искат само печат, радио,
може би и телевизия, но не и интернет
Същевременно доста хора вече виждат, че мрежата има влияние.
- Какъв беше първият проект, изработен от агенцията ви?
- Правих каталог на деликатесен магазин, като идеята беше да наподобява каталозите на големите луксозни магазини във Франция. Оказа се, че много хора го харесаха и оттам тръгнаха нещата. Не бях работила за такъв тип клиенти в Англия, но тука има много голям пазар. През пандемията хората продължават да ядат и в тази индустрия всъщност няма криза.
- Как ще търсите клиенти в чужбина?
- Последната ми работа в Лондон беше в една от най-големите агенции, за която снимаха много известни фотографи. Единият от тях беше личният фотограф на Риана, с когото тя работи от 19-годишна. Заради тях имахме клиенти, но и аз трябаше да търся нови, да организирам срещи, да каня артисти за снимките. Така че имам опит. Същевременно и клиентите сами се свързват с мен, защото все пак София е малка и бързо се разчува кой какво прави.
- Баща ви се занимава с телевизия, защо не тръгнахте по този път?
- Винаги съм искала да се занимавам с мода, да съм дизайнер. После се увлякох по стайлинга. След време установих, че и фотографията, снимането на филми са ми много интересни.
Телевизията ми е прекалено реалистична,
докато в рекламата може да добавиш повече креативност
Аз обичам да създам визия в нещо, някакъв декор, конкретна среда. Различно е от телевизията.
- Баща ви водил ли ви е в телевизията?
- Като бях малка, ми беше много интересно да влизам в офиса му. Била съм и на някои от предаванията - “Стар академи” например, което беше преди много време. Ходих и на “Биг Брадър” още докато изграждаха студиото. Няколко пъти ми се е случвало и винаги ми е било интересно да наблюдавам как се заснемат подобни предавания, какво се прави в бекстейджа.
Различно е това, което правя, не е тв риалити, може да оправиш нещата, да монтираш. И там могат, но не е това идеята.
- Търсите ли родителите си за съвет сега, когато вече работите?
- Да, говоря и с двамата. Търся ги за съвети дори как да общувам с хората, защото те имат много опит.
Майка ми, дори и да не работи в телевизия, има друг, страничен поглед. Тук преподаваше история във френската гимназия. Иначе пише книги - художествена литература. Пише на френски и сега подготвя нова. Продава ги онлайн в “Амазон”.
- Вие самата пишете ли, след като и баща ви има доста свои разкази?
- Не пиша, поне засега. Проблемът е, че в днешно време
всичко е дигитално
и това малко ме ядосва
Преди, още докато бях ученичка, четях много повече. Сега непрекъснато си онлайн, следиш много неща и нямаш нужната концентрация да четеш дълго. Иначе в училище ми харесваше да пиша, там участвах и в театрален кръжок. Снимахме и кратък филм, който спечели първа награда на фестивал на френските училища в чужбина. Хареса ми да играя. Така че очевидно имаме нещо в семейството, свързано с изкуството.
- Как родителите ви реагираха на желанието ви да дойдете тука?
- Те знаят, че много обичам България и тук се чувствам вкъщи, а и имам доста приятели. Като беше пандемията, разбраха, че искам да се прибера. Там затвориха всичко.
После за проекта също ме подкрепиха, защото знаят, че от много време искам да направя нещо подобно. Може би не знаеха, че сега ще стане. И аз не знаех. Ако не беше COVID, може би нямаше да се случи сега. Миналата година обаче наистина нямаше работа в моята сфера в Англия. Казах си, че ако трябва да работя тук, ще е нещо мое.
- Колко езика знаете?
- Освен български още френски, английски, италиански съм учила 10 години, преди го говорех перфектно, испански съм учила 6 години, но като не практикуваш, се забравя.
