В България се позоваваме на схващането, че народните избраници с нищо не са по-добри от своите избиратели
От една страна, е радостно, че народът е висококритичен към своите управници и в замяна на най-ниските данъци в ЕС изисква най-високо качество и ефективност.
От друга страна обаче, обърканите критерии на данъкоплатеца за добродетелите и слабостите на елита са смущаващи. Суверенът приема по принцип, че беден означава добър, а богат - лош, крадлив, зъл човек.
Насажданите 50 години социалистически представи изфирясват бавно, а смесвайки се с разкрепостените демократични ценности, става гъста каша.
В българската реалност бедният пак си е добър, защото е жертва, отломка нищожна, да не дава господ! Истински добрият, стабилният гражданин вече не е безпомощен, все нещо е постигнал, мъдрост е натрупал, нито е беден, нито богат. Той винаги е прав и има основание да се сърди на властта, защото е дълбоко наясно с цялата истина, игрите са му ясни като на длан и хиляда лисици не могат да го излъжат. Принципен е и се води само от благородни подбуди, за него злобата и завистта са непонятни чувства, но вместо да си живее царски и да му се кланят, новият добър човек получава само огризки. Положителните му качества и вроденото му трудолюбие са жестоко подценени у нас. На Запад го ценят далеч повече, но той от грижи по родината няма време да се разгърне в чужбина.
Напълно естествено богатият продължава да е мръсен гад - няма как да е богат, ако не е крадец, манипулатор, продажник, лъжец и боклук. И не е възможно да е па чак толкова умен, щото познаваме сестра му.
Специфична особеност на съвременните ни схващания е, че нищо от изложеното по-горе не важи, когато става дума за политици. Отдавна е отречен старият лозунг на СДС, че идеалният кандидат е “Честен, свестен и известен!”. От гледна точка на добрия гражданин такъв човек просто не съществува.
Ако политикът е беден, той е жалък тъпак, по-добре да е богат, поне да сме спокойни, че управлява умело и нашите пари. Ама да не е пък чак милионер, тогава вече е изедник.
Не е лошо да е успешен бизнесмен, ако не си навира плодовете на успеха в лицето на народа. Слави Трифонов например беше добър богат политик до деня, в който го видяха в Пловдив с два черни джипа и много охрана. Така не бива, скромността краси истинския лидер. Ето, либералните медии хвалят и прехвалват служебния вицепремиер Пеканов, че бил голям бизнесмен - инвеститор в “Тесла”, братле! Ама чак Мъск не е де, две акции има в тая компания, добър е, непокварен.
Важно пояснение правя, че както в Гърция “не” означава “да”, така в България думата “джип” е равнозначна на “камшик”. Любопитна лингвистична особеност!
Защото от мутренските времена се знае и помни навеки, че от човек с джип нищо добро не може да се очаква. Джипът е за лоши хора, които искат да дразнят добрите, да им светят нарочно в очите и да им мачкат фасона. Каквото и да обясняват за залеза на ГЕРБ, очевидната причина Бойко Борисов да загуби народната любов и преклонение е именно в омразния му смотан джип.
Сигурно се питате защо при това положение и Корнелия Нинова страда от невиждан отлив на последователи? Много ясно, когато се появи на кон, тя сложи началото на своя провал.
Конят не е социалистически начин за придвижване, той е символ на разлагащата се аристокрация и гнилия капитализъм.
Това не означава, че добрият човек, щом язди, става лош, не! Той е до дупка добър, стига конят да не е негов и да не получава заплата от парламента.
Не е лесно да се обясни, ако не се изживее. В България ваксините срещу COVID са безплатни, както и в Германия. Поданиците и на двете държави осъзнават ясно, че са платени с техните пари, но докато германците бързат да се ваксинират, за да си оползотворят инвестицията, българите правят напук на Бил Гейтс и му гледат сеира. Според тях Германия като цяло не отива на добре.
Разгръщаме сайта struma.bg и четем заглавие “Милионери от заплати”, чудесен лош пример.
Няма квалификации и обвинения, но подтекстът е ясен и въздейства като черно-бял кадър в реклама на “Хоум шопинг”: “Бившият служител в пиар отдела на екскмета Ат. Камбитов, евродепутатът и областен лидер на ГЕРБ в Благоевградско - Андрей Новаков, е сред най-богатите политици в областта. Той успял да спести близо 400 000 евро от заплатите си в Европарламента според годишната му декларация за 2020-а година. Заплатата на Новаков е над 13 хиляди лева, а годишният му доход е 163 395 лева.”
Други народи биха го нарекли “спестовник”, но в очите на българите този не е читав. Ние тук се позоваваме на друго самобитно схващане и то е, че народните избраници с нищо не са по-добри от своите избиратели, всеки би могъл да върши тяхната работа. Затова, щом минат 4-процентната бариера, те веднага започват да въртят далавери и да грабят народни пари за лично облагодетелстване. И да, всички са под един знаменател, няма невинни.
Тези характерни особености на нашата народопсихология усложняват до крайност избора на парламент и съставянето на стабилно правителство. Не са се родили още политици, умерено богати и доказано добри, на които българският избирател да повери крехките си съдбини.
