Остават в същата сграда със същите съдии. Работим по това с правосъдното министерство
Със зам.-председателката на правната комисия Надежда Йорданова по законопроекта на "Демократична България" за закриването на специализираното правосъдие разговаря Митьо Маринов:
- Г-жо Йорданова, ДБ настоява за закриването на специализираното правосъдие, внесохте такъв закон, но каква алтернатива предлагате?
- Първо да си припомним, че специализираната прокуратура и съд бяха създадени да се справят с тежката организирана престъпност. След това се разшириха правомощията, за да се справят и с корупцията на високите етажи.
Фактите, които виждаме от 10 г., показват различна картина. В обществото няма усещане за справяне с корупцията на високите етажи. Да, има ограничаване на някои видове организирана престъпност, но анализатори казват, че това се дължи на много други фактори.
Ние предлагаме тези престъпления да не бъдат обект на отделен специализиран съд и отделна специализирана прокуратура, а да бъде специализация в рамките на действащите останали общи съдилища и прокуратура. Така че при всички положения специализацията при гледането на този тип дела от професионална гледна точка ще бъде запазена.
Всички факти сочат, че специализираният съд и прокуратура са бухалка на властта и една индулгенция спрямо други властимащи, които да не бъдат разследвани.
- Закриването няма ли да спаси някои от големите олигарси, обвинени през последните години и срещу които текат дела?
- Не съм съгласна. Още като обсъждахме законопроекта в 45-ото НС и сега при всяко обсъждане като вносители много ясно заявяваме, че целта не е да се прекрати нито едно дело, което вече е влязло в съдебна фаза.
Има конкретни параграфи, които уреждат случаите и
гарантират
започналото дело
в съда да
продължи
да се гледа,
без да трябва да се връща отново в началото.
Именно в тази посока проектът ни сега търпи развитие спрямо предишния парламент и проведените обсъждания на първо гласуване в комисия. Чухме част от притесненията и ги отразихме в този законопроект. Сега активно работим с експерите от Министерството на правосъдието включително и административно-техническите проблеми да бъдат адекватно уредени, за да не бъде прекратено нито едно дело, което е в съдебна фаза.
- Защо казвате, че за 10 г. не е свършена работа - според данните приключени са делата на 2637 лица, 2232 са осъдени, 405 оправдани. Това неефективна работа ли е?
- Нима това изглежда много за 10 г.?
Посочете ми едно
лице на висока
позиция, осъдено
за корупция
или друга съществена престъпна дейност при явното обществено усещане за ненаказаност.
Нека аз да ви посоча други данни. Броят на делата от общ характер, т.е. за реални престъпления, е около 200 годишно. Специализираният съд гледа и дела от частен характер - разрешаване за ползване на СРС, задържане под стража, следене на телефона, претърсване и т.н. Все действия за установяване на вината на обвинените. Тези дела за 2020 г. са 6244, за 2019 г. са близо 8000. От тях близо половината са разрешения за СРС, само през 2019 г. тези дела са 3406.
Данни сочат, че
спецсъдът гледа
предимно
разрешаване за
подслушвания
и задържане
под стража. И двете са репресия, без да си виновен. Доколко това служи за отстояване на обективната истина? Няма ясни анализи, защото не сме видели от тези многохилядни СРС-та материалите по колко са влезли като доказателства в съда, по колко има обвинени и наказани.
И още данни - през 2020 г. са решени 122 дела от общ характер. С присъда са 45, а 77 са приключили със споразумение, като в 49 от тях прокуратурата директно е отишла в съда с предложение за споразумение.
- Какво е нередното в процедурата по споразумение? Тя спестява време и се поема отговорност от подсъдимия.
- Нека да си припомним част от законодателство, която ясно казва, че за определена група тежки престъпления въобще не може да се сключват споразумения. Част от тези престъпления са в компетенциите на специализирания съд. Това заедно с факта, че повечето наложени наказания са до 3 г. лишаване от свобода, изглежда ли ви като тежка престъпност?
- Смятате, че спецсъдът дава твърде леки наказания?
- Нямам проблем с размера на наложените наказания. Те явно са били справедливи, защото в повечето случаи се потвърждават и от ВКС. Но тогава, когато се налагат леки наказания и се сключват споразумения, явно не се занимава с тежка престъпност, нито с борба с корупцията по високите етажи. А не се занимава с това, защото и спецпрокуратурата не се занимава.
Например отказът да разследва кюлчетата и снимките, които занимаваха цял свят, от спалнята на Борисов. Апелативната специализирана прокуратура потвърди този отказ.
- Имаше изслушване на Борисов в прокуратурата по този скандал.
- Имаше предварителна проверка на прокуратурата. Но това не е разследване, а някакви действия, докато се чуди дали да образува, или да не образува досъдебно производство. Неговите сведения не могат да служат като доказателства.
Същата тази спецпрокуратура отказва да разследва ТЕЦ “Варна”. Как така е получавал пари за студения резерв години при неяснота технически дали е способен да извършва услугата?
- Какво предвиждате да се случи с магистратите и съдиите, ако се закрие спецправосъдието?
- Между първо и второ четене ще бъдат предложени конкретни текстове, които да съобразят притесненията на колегите, така че да не бъде нарушена конституцията, да не бъде застрашена или накърнена независимостта на магистратите.
Препоръката на магистрати е да се приложи общият ред. Според него и сега в ЗСВ, ако бъде закрит съд, а магистратът е заемал административна длъжност, се връща обратно в системата.
- Какво ще се случи с доказателствата и томовете, събрани по делата?
- Доказателствата следват делата. Сградата няма да изчезне, а ние казваме, че делата трябва да се гледат в същата сграда, където са започнали. Веществените доказателства, които са по досъдебните производства, ще отидат в съответната прокуратура, която ще продължи да работи по тях.
- Пред “24 часа” председателят на Апелативния спецсъд Георги Ушев казва, че делата ще трябва да започнат наново, а това ще доведе до забавяне.
- Това е спекулативно твърдение. В наказателния процес за разлика от гражданския има правило за неизменност на състава - който е започнал, той завършва делото. Затова предлагаме и нарочни разпоредби, гарантиращи, че съдиите, които са започнали да гледат тези дела, съдебните заседатели също, ще имат всички правомощия до края.
- Как ще отговорите на твърденията, които се позовават на чл. 6 от Европейската конвенция за правото на съдебен процес в разумен срок?
- Интересно е сега прокуратурата да се сеща за нарушение на чл. 6, защото това е един от най-големите проблеми на България. Имаме много осъдителни решения поради нарушаването на този член. В повечето случаи прокуратурата доста допринася за този негативен облик на страната ни. Ако законът не претърпи драстични изменения, няма да има никакви поводи за забавяне на делата. Те ще останат в тази сграда. Съдиите ще продължат да си бъдат съдии.
CV
l Родена на 6 март 1973 г. в Кубрат
l Завършва магистър по право в Софийския университет
l Адокат по професия
l Началник на политическия кабинет на Христо Иванов в Министерство на правосъдието в периода 2014 – 2015 г.
l Депутат в 45-ото и 46-ото НС
l Зам.-председател на комисията по правни и конституционни въпроси
l Автор на законопроекта за закриване на специализираното правосъдие
