Популистката кампания на Слави срещу медиите
го изкарва единствения добър сред лошите
Най-хубавото на популистките кампании е, че дават основание да се правиш на несправедливо обиден.
Казваш: “Мен медиите ме направиха на нищо, те са подли слуги на статуквото!”. Никой не се задълбочава, не пита, аджеба, кои медии имаш предвид, ти самият какъв си, коректен ли си бил винаги и т.н. Досадни детайли са това за суверена, важен е публичният ефект: каже ли се “медии”, от теб се очаква да се разбоботиш, развързани са ти ръцете да громиш и да отсъждаш кои журналисти са честни и кои грешни. Щото нали по-газен от теб няма.
Ролята на жертва е благодатна в конкурентна среда, особено ако си медия и разполагаш с пропагандни средства, чрез тях поддържаш внушението, че си единственият добър сред лошите. След отдел “Пропаганда и агитация” при ЦК на БКП, функционирал от 1944 до 1989 г. и приложил разнообразни манипулативни схеми върху психиката на българското население, никой не е упражнявал по-успешно материята от “Шоуто на Слави”. Заради мащабната му визия и силата на размаха някои хора с респект биха го оприличили на един съвременен Милко Балев (легендарния последен комунистически секретар по пропагандата и агитацията). Затова нека все пак разгледаме някои досадни детайли от популистката схема на печалния образ.
Днес “Има такъв народ” настоява да се въведе таван на финансирането на медиите. “Твърде много медии съществуват само на общински бюджет, да не говорим, че на националните частни телевизии огромна част от бюджета им се формира по линия на разни оперативни програми и всъщност те зависят реално от властта.” Такова обяснение дава Тошко Йорданов, един от “обидените” депутати, сякаш кариерата му през последните трийсетина години не се е разгръщала в “зависими” национални телевизии. Подтекстът е, че медията, за която работи сега, е остров на независимостта.
Другият аспект от законотворчеството на ИТН е главните редактори, а не само собствениците на медии да носят пряка отговорност за разпространението на фалшиви новини. Например: във воденото от Тошко Йорданов предаване “Студио Хъ” гостува проф. Андрей Чорбанов, който заявява, че одобрените в ЕС ваксини срещу COVID-19 не са ефективни. В същия ден признато британско издание публикува международно научно изследване за високия процент ефективност на същите ваксини срещу хоспитализация и смърт. Тогава главният редактор на “Студио Хъ” ще отговаря пред съда за фалшивата новина на Чорбанов. Вероятно според Йорданов всички примери освен този биха прозвучали по-правдиво.
Разбираемо е защо Слави Трифонов и екипът му са дългогодишен обект на засилен медиен интерес, но от същото много повече от тях би могла да се оплаче Лили Иванова. За Бранджелина пък да не говорим.
Досега шоуменът сравнително успешно уреждаше тежките си взаимоотношения с клюкарите чрез действащото българско законодателство. През 2006 г. Трифонов осъди “Папарак медия” за серия статии със следните заглавия: “Слави тежко болен, ходи на химиотерапия в онкологията”, “Слави се подлага на операция”, “Слави припадна на Нова година, приемат го в частна клиника “Лозенец”, “Слави се изложи като мъж, твърди елитна проститутка”.
Напълно резонно съдът преценява, че “Папарак” трябва да заплати за тия гнусотии 80 хил. лева на Трифонов.
Някъде по същото време той завежда много дела и срещу “Господари на ефира” с претенцията, че злоупотребяват с авторските му права, излъчвайки откъси от шоуто му. През 2017-а губи едно от тях, но на следващата година печели друго и е обезщетен с 13 038, 25 лева.
Не е нито първата, нито последната звезда на този свят, тръгнала на бой с фейка: наскоро Джони Деп загуби в съда срещу британския вестник The Sun, който го обвини, че бие жена си, а по-рано Джъстин Тимбърлейк спечели срещу подобна лъжа в светското списание Heat.
Манипулатори използват и социалните мрежи, за да сеят фейкове, една от последните им жертви е самият Джо Байдън. Пуснаха видео от срещата му с израелския премиер Нафтали Бенет в Белия дом, на която изглежда, че американският президент е заспал. Разследване на Ройтерс установи, че видеото е било умело монтирано.
Слави обаче в търсене на справедливост срещу българските клюкарници атакува всички медии, за да остави народа с впечатлението, че е жертва на мащабен заговор. В интервю за Петър Волгин по БНР на 8 май т.г. той казва: “Медиите не са свободни. Виж последния случай. Целият интернет е взривен от комисията на Манолова, а националните медии се правят, че го няма. След като е възможно, какво да говоря на хора, които са в състояние веднага да спират, да преиначават, да редактират”.
Телевизиите моментално го опровергават, посочвайки колко пъти са излъчили новините от въпросната комисия и кои участници в събитието са поканили в предаванията си. След това се разбира, че повечето от твърденията пред Манолова са фейк, достоен за клюкарник, но това не е основание за Трифонов да прекрати кръстоносния си поход.
На 9 юни громи във фейсбук: “Медиите не се фокусират върху истински важните теми. Защо това е така? Един от отговорите е, че през последните няколко години въпросните медии съучастваха в чудовищните деяния на властта. Независимо дали пряко, или чрез мълчанието и послушанието си. Но съучастваха. А кога медиите ще възвърнат свободата си - това си зависи най-вече от тях. От друга страна, съм уверен, че България най-после ще има политици, които няма да пречат на медиите да са свободни”.
След още един месец, на 8 юли, заявява пред френския “Монд”: “Бил съм всеки ден по телевизията през последните 25 години. И ако българските медии бяха свободни, щях да разговарям с тях, а не с вас”.
Ефектно и гръмко е, отива му да го казва по гръцка тога и сандали, но истината е някъде там. Медийното законодателство в България има нужда от ремонт, за да не спекулират партийни и олигархични интереси със свободата на словото, но няма невинни. Има редакции, които се стремят повече от други да спазват основните принципи в журналистиката, има и журналисти, които прекаляват повече от други в желанието си да блеснат.
С популизъм никой досега не се е отървал от фалша. Затова в задълбочен анализ на “Зюддойче цайтунг” от 15 юли, посветен на съвременния Милко Балев, пише: “Модел на успеха? Не, по-скоро подигравка”.
