Говорете с тях, ако започнат да се държат по-различно, казва още членката на Центъра за безопасен интернет
- Г-жо Василева, какво трябва да следят родителите при поведението на децата си, когато те са онлайн?
- Родителите рядко имат преки наблюдения върху поведението на детето онлайн, защото децата често са в друга стая или сърфират, докато родителите им са на работа. Те обаче могат да наблюдават, ако има промяна в поведението на децата.
Обикновено, когато играят, те са много емоционални, викат, вживяват се в играта. Това е нормално. Когато обаче децата започнат да се държат по-различно - например не могат да спят, сънуват кошмари, губят апетит и имат по-различно поведение, затварят се в себе си или стават агресивни, крият компютъра или екрана на телефона си, когато възрастен се приближи, тогава е много важно родителят да реагира по начин, по който предразполага детето за разговор и да се опита да разбере дали има нещо, което го смущава онлайн и е различно.
Децата, тормозени в интернет, остават дълго време неразпознати като пострадали. А това е най-честият риск за децата в България. Важно е родителят да подкрепи емоционално детето, да разбере всички подробности за случилото се и заедно да вземат решение как да действат. Същото важи и за попадане на неподходящо съдържание, особено за по-малки деца. Те много бързо стигат до подобно съдържание, ако не са включени филтри и защити на устройствата, които ползват.
Децата напоследък много ползват тикток. Съдържанието там е най-различно, за съжаление много
малки деца имат
профили там, и
то със знанието
на родителите
В това приложение има ограничение на възрастта за регистриране на профил минимум 13 години (за България по Закона за защита на личните данни възрастта е 14 години). Предизвикателство е, че родители помагат на децата си да прескочат тези ограничения.
Всички социални мрежи имат подобни ограничения. Те не са случайни, свързани са с психическото и емоционално израстване на децата и техните умения да възприемат критично информацията, която им попада в социалните мрежи, и да я преценяват. Затова е изключително важно, когато един родител реши да даде дигитално устройство на детето си, да го подготви за рисковете и опасностите, които крие онлайн животът.
- Споменахте, че родителите помагат на децата си да се регистрират в социалните мрежи. Защо?
- Обикновено обяснението е, че понеже всички деца имат, нямало как да спрат тяхното. Това е мотивът. Но в разговори с децата може да им бъде обяснено защо не трябва да са във фейсбук и инстаграм, какви са рисковете, както и защо профилите трябва да са лични, а не публични, ако ги имат.
Всъщност фейсбук се оказва най-защитената платформа за деца, защото например за всички профили под 18 г. платформата филтрира неподходящото съдържание и детски профил не може да бъде открит. Аз мога да стана приятел с едно дете само ако то ме намери и ме покани. Тази автоматична защита я няма в инстаграм и тикток. Затова е важно родителите да говорят с децата си и да им помогнат да си включат защитите на профилите си.
- Кои са най-големите рискове за децата в мрежата?
- Кибертормозът е на първо място. Често започва на шега, с обиди, обикновено във вайбър групите на класа, на приятели и т.н. Децата общуват активно там. Забелязахме, че агресивното общуване нарасна. Често обект на подигравки стават деца от класа, които са набелязани или за отмъщение.
Има случаи на снимани деца в тоалетната, сложени са обидни надписи и тази снимка се споделя в групите, а детето се тагва в социалните мрежи. На момчета пък се правят колажи, че са повече от приятели. Започват се тежки дрязги, а на децата им се отразява тежко. На тях им е трудно да си обяснят защо някой би ги тормозил така. Когато на инициаторите им се обърне внимание, обикновено престават. Децата забравят и нямат чувствителност, че думите нараняват.
Следва секстингът - изпращане на снимки и видеа със сексуално съдържание, и срещите с непознати. За съжаление, сигналите за онлайн сексуална експоатация на деца се увеличиха в световен мащаб заради пандемията, след като децата останаха вкъщи. Те вече влизат на все по-ниска възраст в интернет и не разбират какви последици могат да имат за тях разголените селфита.
Затова е много важно, освен за онлайн тормоза, родителите да говорят с децата си и за секстинга. Най-подходящо е това да стане, след като детето навърши 12 г. Тогава трябва да бъде обяснено на децата, че попаднали в мрежата, тези снимки започват собствен живот.
Децата са любопитни, експериментират, забавляват се по този начин. Секстингът е флиртът на младото поколение, но децата не си дават сметка за последствията. Те стават гаджета, но след месец се скарват и понякога снимките се разпространяват.
Секстинг извършват и възрастните, но при децата последствията са много тежки. Те възприемат изпращането на снимка като голямо доверие, а ако то бъде нарушено, може да остане дълбока травма - детето да няма доверие на никого и това да влияе на бъдещите му отношения.
- Как да подходят родителите, че да обяснят рисковете от секстинга на децата си?
- Много е важно това да стане без заплахи или забрани. По-скоро
трябва да им
се обясни през
неприятните
последствия,
които могат да настъпят. Много тийнейджъри го правят и си казват, че не им пука. Те обаче пропускат, че някой ден тази снимка може да им попречи да започнат мечтаната работа в международна компания, която държи на онлайн репутацията на служителите си.
- А разговорите с непознати?
- Много е важно, особено след ковид кризата, разговорите с непознати онлайн стават все по-опасни. Независимо че децата се чувстват относително безопасно, седейки на компютъра, а родители им са в съседната стая, педофилите лесно успяват да ги убедят да изпратят свои голи снимки, а след това ги изнудват за още снимки или за пари. Обикновено реакцията на децата е срам и страх, затова трудно споделят на родители и приятели. Хубаво е, че се обаждат на нашата телефонна линия 124 123 и търсят помощ.
Родителите трябва да знаят, че педофилите са във всички социални мрежи, крият се зад фалшиви профили, сменят възрастта си и ползват откраднати снимки. Правят се и опити за посегателства над деца дори през чатовете на игрите. Там за децата е още по-сложно да разпознаят риска, защото всички са с аватари и псевдоними. Те могат да се опитат да пренесат разговора в скайп, във вайбър, за да не бъде проследен.
Затова родителите трябва да внимават дори когато децата им играят. Ако чатът е свързан само с играта, няма проблем, но ако се търси по-продължително общуване и чатът е само с един човек, има риск да е педофил.
- Предизвикателствата са много популярни сред децата. Какво може да се направи?
- Всяка година има някакво предизвикателство, което ни покачва напрежението като общество. Предизвикателства винаги е имало, но трябва да учим децата да разпознават рисковите, а като родители - да следим какво излиза. Трябва да се интересуваме какво гледат децата ни, защо го гледат и да следим онлайн животът им, за да може, ако има рисково поведение, да го предотвратим.
Моят опит, е че когато разговарям с деца и тийнейджъри за рисковите предизвикателства през това дали биха го направили и защо, тогава децата са много по-открити и споделят, и такъв разговор може естествено провокира критичното им мислене и те сами да изведат възможните опасности. Родителите трябва да водят такива разговори с децата си.
Децата искат да събират лайкове или последователи. Социалните мрежи провокират това - с повече лайкове и последователи те получават увереност и самочувствие, че са важни, харесвани. Затова правят предизвикателства. Но ние, възрастните, трябва да им обясняваме, че
има и други начини
да бъдат харесвани
или лидери в групата
си, например чрез спорт и различни умения.
Децата могат да бъдат изключително творчески настроени, просто трябва да бъдат насочени, поощрени.
- Какъв трябва да бъде подходът на родителите?
- Много родители мислят, че като попитат детето си “Ти сега разговаряш ли с непознати в интернет?”, то ще си признае. Естествено, че детето отрича. Ако обаче попитате “Колко непознати ти поискаха приятелство във фейсбук през последния месец?”, ще се изненадате. Когато го задам в обучения, обикновено отговарят, че за седмица получават по няколко такива покани.
Трябва и да се обяснява на децата, че когато имате 1000 приятели във фейсбук, това не са реални приятели. Трябва да им се обяснява каква е разликата. Имали сме случаи дори на деца, които цяла година са си разменяли голи снимки с някого само през мрежата и когато тези снимки бъдат разпратени, става голям проблем за детето.
Много е важно родителите да водят приятелски разговори с децата. Те често ми споделят, че нямат време или не ги интересуват фейсбук и тикток. Ако искаме обаче децата да са в безопасност, трябва да говорим с тях.
Тикток например е доста негативно набеден. Моите наблюдения са, че ако се направи добра филтрация на профила на детето и той се държи частен, рисковете за попадане на неподходящо съдържание или гадно предизвикателство, е много нисък. Например моят син не е попадал на популярните опасни предизвикателства. Което значи, че филтрите действат.
