Сиромахомилството винаги води
до лошо управление и до мизерия
Сиромахомилството е сигурна гаранция една държава да тъне в мизерия. Там, където получаването на ниски доходи се оценява високо, прогрес няма как да има. Примери много, включително такъв пример в голяма степен е и България.
Какво правят един министър-председател и неговите министри?
Ами те
управляват
милиарди
Отговорността е голяма и несправянето има трагични последствия. Казано с други думи - има нужда от висококвалифицирани и наистина кадърни хора.
Кадърните хора са успелите в частен бизнес, несвързан с държавата, или които са получили широко признание за своите професионални достижения.
Да видим как ще се намерят кадърни хора при предлаганите заплати. Да илюстрираме - ако някой човек е кадърен и да кажем, се е дипломирал в редовно обучение от добър университет и ако човекът е успял в бизнеса или професията си, доходът му в една западна държава ще е примерно 50 000 евро на месец.
Около тази сума се върти възнаграждението на един относително млад и успял инвестиционен банкер. Не говоря за случаите, когато от бонуси се получава много повече. Изпълнителните директори на големите фирми, изявените лекари и други професионалисти получават стотици хиляди на месец. И поначало това се приема. Ако министърът постига поставените цели, защо да не получава
поне частично
съпоставимо
възнаграждение
- той оперира и с много по-големи суми.
Това предполага в България такъв човек с оглед на цените да получава към 40 000 лв. на месец, за да има някаква равнопоставеност на реалните доходи. А министерската заплата е в много пъти по-малка. Какви са причините един човек да зареже дохода си от 50 000 евро на месец, за да получава към 3000 евро месечно?
Много лесно е да се каже, че въпросният човек обича страната си и иска да помогне.
Но обикновено тези хора имат деца, които посещават скъпи частни училища. Свикнали са да живеят в голямо жилище на хубаво място, да карат хубава кола.
Дали кандидатът за министър ще си каже: “Не, аз обичам България, спирам децата от скъпо частно училище и ги пращам в кварталното училище, сменям поршето с фолксваген на старо, жена ми да отвикне да харчи, спираме скъпите почивки, а като пораснат децата - няма да има пари да учат в престижен университет от световна класа”.
Щото в тези университети никой не учи безплатно. Как се плащат 100 хил. долара годишно за издръжка в престижен университет с 3-4 хиляди евро доход? Никак.
А този министър
как си вижда
старините с
1500 лв. пенсия?
Също никак, защото ако не беше министър, щеше да има поне 10 000 евро пенсия. По пропорционален начин стоят нещата с други високи държавни позиции.
Високите заплати обаче трябва да се дават само ако има механизъм да не ни пробутват специалисти със средновати постижения за министри. Има си критерии. Ако си финансист - в коя финансова институция работиш, на каква позиция и при какво възнаграждение. Ако си юрист - как те оценяват в международните юридически справочници.
Ако си лекар - как те класират в съответната държава и/или колко цитирания на твои публикации има. Ако си бизнесмен - какви са оборотът и печалбата на фирмата ти и как се развива. Ако си учен - каква ти е цитируемостта. И т.н.
Възниква въпросът защо когато изявен професионалист става министър и възнаграждението му рязко пада, няма липса на високоплатени кандидати от частния сектор да станат министри. Сиромахомилите не отговарят на този въпрос.
Все повече държави загряват, че висшият мениджмънт на държавата подобно на висшия мениджмънт на една голяма фирма или подобно на най-добрите спортисти и други професионалисти трябва да получава много по-високи доходи.
По света все повече държави като икономическите тигри Виетнам и Китай залагат милиони долари възнаграждение на министри при осъществяване на поставените пред тях задачи. Дори консервативна
Германия дава на
канцлера си
15 000 евро
месечна пенсия
Да, добре е в CV-то да пише, че си бил министър, но е добре и да не си прекъсваш кариерата в частния бизнес. Няма как да се гарантира честност без съразмерност на доходите на хората, които ще управляват държавата.
Щели да се назначат честни хора и ето на - ще дойде краят на корупцията. Наивно отвсякъде. Най-малкото защото невинаги има достатъчно кадърни хора сред честните.
Е, естествено, има хора, които, колкото и висока заплата да получават, ще си действат по един и същ начин. Затова съразмерните на мащаба на дейността доходи са само една от важните мерки, за да има честност. В противен случай в бедна държава без традиции като България народът ще се радва, че ето на - има справедливост - гадните политици и хора на висши държавни длъжности уж получавали ниски доходи.
Добре известно е, че
какъвто е
народът, такова е
и правителството.
И обратното
Изключения поради късмет с кадърен политически лидер се случват като например в Сингапур през 50-те години и досега. Така Сингапур стана най-развитата в света държава с многомилионно население и без петролни и други залежи.
В България поначало нямаме потомствени милиардери и мултимилиардери, които да стават министри само за слава. Поради това сиромахомилството винаги води до лошо управление и до мизерия. Затова твърдо си стоим на последно място в ЕС.
А Румъния изпревари не само България, но според данните на МВФ, публикувани през тази година, Румъния вече е изпреварила и Гърция по брутен вътрешен продукт на човек по съпоставими цени. Чехия пък вече изпревари някои от най-развитите държави в Западна Европа.
Докато по-голямата част от хората инфантилно се радват, като се режат демонстративно заплатите на министри и депутати, нещата ще са си така.
