Всички източноевропейски държави изостават с ваксинирането. В България са ваксинирани 15,6% от хората, а във Франция - 68%. На Изток явно ги е страх повече от нов локдаун, отколкото от вируса. Какви са причините, търси "Дойче веле".
В класацията на европейските държави по процент на ваксинирани с първа доза срещу Ковид-19 си личи една ясна тенденция. Във втората половина на тази класация са всички държави от бившия Източен блок. Всеки жител на Полша, който се ваксинира срещу коронавирус, доскоро можеше да се включи в специална лотария и да спечели до 220 000 евро. Тази кампания продължи едва няколко седмици.
Правителството стигнало до извода, че парите не са в състояние сериозно да повишат мотивацията на хората. Михал Дворчик, който отговаря за държавната имунизационна кампания, констатира, че що се касае до ваксинацията, поляците не могат “да се похвалят с големи успехи”.
Източноевропейските държави изостават
49% от населението на Полша е ваксинирано поне веднъж срещу Ковид-19. В Германия процентът е 63, във Франция - 68. В началото на годината Полша ваксинираше повече хора от почти всяка западноевропейска държава. Но както в повечето източноевропейски страни, с времето желаещите да се ваксинират намаляха рязко.
Когато се погледне статистиката за процента на имунизираните по държави, може да се види, че всички държави от бившия Източен блок са сред изоставащите. И докато в някои държави членки на ЕС - като Малта, Португалия, Белгия, Испания, Дания и Ирландия - ваксинираните с първа доза са над 70 процента от населението, в други - като България и Румъния - те са съответно 15,6 и 26,6 процента.
Това разминаване между източните и западните европейски държави може да има и сериозни последици, пише “Ди Велт”. Напълно възможно е в един момент поляците и чехите, например, да не могат да се придвижват така свободно, както французите или италианците. В източните държави, сред които Полша, Чехия и Унгария, от седмици вече броят на ваксинациите стагнира. Изглежда здравните власти на тези държави вече са достигнали до всички, които са желаели да се ваксинират.
Локдаун и нови ограничения за неваксинираните?
Случващото се в бившите комунистически държави е и пример за проблемите, пред които ще се изправят или пък вече са изправени някои западни държави. Защото скоростта на ваксиниране се забави и в Германия. Ако през юни над 1 милион души се имунизираха всеки ден, в последните седмици те са между 50 000 и 400 000 дневно, от които едва около една пета идват за първа доза с ваксина.
Така източноевропейският сценарий скоро ще се прехвърли и в Германия и властите ще трябва да намерят решение на тази ситуация. В някои държави, като Франция и Италия, високите нива на имунизиране бяха достигнати не чрез финансови стимули, а чрез натиск и ограничения. Пределно ясно е, че в тези страни неваксинираните ще трябва да се съобразят с доста повече ограничения в обществения живот.
Европа вече е застигната от четвъртата вълна на пандемията. Новите случаи растат почти навсякъде, а силно заразният Делта вариант на вируса се разпространява с бързи темпове. Експертите предупреждават, че най-късно през есента болниците ще започнат да се пълнят. Дали ще се стигне до локдаун обаче, все още не е ясно. В Полша например въвеждането на ограничения за неваксинираните, подобно на тези във Франция, би довело до сериозен сблъсък между политиците от управляващата партия “Право и справедливост” и техните избиратели, които са скептични към всякакви мерки. Макар до 31 август в страната все още да има наложени правила за дистанция и носене на маски в закрити пространства, почти никой не ги спазва.
Ниско доверие в институциите - нисък процент на ваксинираните
“Хората в Полша се страхуват повече от нов локдаун, отколкото от вируса”, казва икономистът Марчин Кедзерски. Според него ниското ниво на ваксинации в източните държави се държи на традиционно слабото доверие на посткомунистическите общества към институциите. При повечето хора, които не се ваксинират – например в Словакия и Полша, се касае не за радикални антиваксъри, а за такива, които подценяват опасността от вируса, особено през летните месеци. И макар те хипотетично да са по-склонни да се ваксинират, надали това ще се случи преди новата четвърта вълна в Европа.
Едно нещо може да отслаби пораженията от новата вълна на инфекции в Източна Европа: естественият имунитет. Необходимата статистика по темата не е налична, но “по време на третата вълна коронавирусът бе по-широко разпространен в Източна Европа, отколкото в Западна“, казва Марчин Кедзирски. Той обаче се притеснява от евентуална пета вълна в началото на следващата година. “Защото имунитетът на много хора дотогава може да е изчезнал”.
