Не знам докога ИТН ще удържи да е противо- положност на другите политици, каза още журналистът от БНРс
Умно-красивитетът се върна към това да мрази Трифонов, не че той се впечатлява
- Слушах интервюто ви със Слави Трифонов по БНР - все с вас си говори, какво ви свързва, г-н Волгин? Той е известен с това, че не дава никакви интервюта и е активен само в мрежите.
- Това, че Слави Трифонов говори пред “Политически НЕкоректно” по програма “Хоризонт”, показва, че той уважава медията БНР. Националното радио наистина е марка, която предизвиква респект. И далеч не само заради близо стогодишната си история. В БНР не делим политиците на “добри” и “лоши”, на “стабилни” и “непредвидими”. Отнасяме се без предубеждения към всички партии. Критичното отношение към управляващите, които и да са те, винаги е било запазена марка на програмите на националното радио. Както и отстояванете на правото да говориш свободно. В радиото имаме дълга история на съпротива срещу всеки, който се опита да заглуши опозиционните гласове, да спре неудобните мнения. Това също предизвиква уважение.
- ИТН няма да подкрепи кабинет с трети мандат, разбрахме от интервюто. Какво разчетохте зад думите на Слави “Аз имам 65 депутати, остават още 175 - нека те решат за кабинет с третия мандат” - ирония, дистанциране от всичко и всички в 46-ото НС, искрено пожелание към останалите да успеят, смирение, разочарование, обида, самоувереност, безизходица или нещо друго?
- Мисля, че Слави и неговите колеги в партията са изпитали
истински
шок още след
първоначалното
общуване
с представителите на другите политически сили. Защото пред камерите партийците са любезни и извисени. Направо са ангелоподобни. Говорят за идеали, принципи, необходимост от морал в политиката, за тотален рестарт на системата в посока на абсолютната справедливост. Докато в кулоарите разговорът рязко се сменя. Тогава почват да се обсъждат постове и властовите претенции на различните играчи. От първоначалния патетично-възвишен разговор нищо не остава. Тогава всъщност разбираш какво е политика – разпределяне на ресурс. Нека използваме този по-мек израз. Хората гласуваха за ИТН, защото в техните очи тази партия олицетворяваше най-добре именно
съпротивата
срещу
традиционната
политика
И намирам за напълно естествен настоящия отказ на Слави и колегите му да се впишат във вече съществуващите схеми.
- Слави още в самото начало на предаването ви по БНР ви направи забележка, че не споменавате екипа му и какво е направил като шоумен. Не се чувства добре в кожата си на политик ли?
- Забелязал съм, че когато в политиката попаднат хора, които вече са изградили кариера и авторитет в друга сфера, те изпитват едно инстинктивно нежелание да бъдат дефинирани като политици. Това важи с особена сила за човек като Слави, който в продължение на години атакуваше именно съществуващата политическа система. И сега представителите на същата тази система му казват (директно или индиректно): Ааа, ти вече не си шоумен, не си певец. Ти вече си партиен лидер. Ти си един от нас. Той пък не иска да е един от тях. Същото е и при сценаристите, станали депутати. Те
не харесват
факта да бъдат
определяни като
политици
Оттук и тези символични действия – носенето на скъсани дънки, голата глава, експресивната лексика. По този начин тези хора сякаш казват: Може и да изглежда, че сме като вас. Обаче не сме. Ние бяхме и си оставаме вашата противоположност. Дали тази претенция за другост може да бъде удържана дълго време? Не знам. Предстои да разберем.
- Трифонов защити съставите и на двата си проектокабинета. Тази негова безспорна лоялност към своите не прикриваше ли отсъствието на по-голям избор на кадри за бъдещо управление?
- Мисля, че в България има достатъчно умни и можещи хора. Говоря за всички сфери – държавна администрация, бизнес, свободни професии. Проблемът е, че управляващите много рядко избират кадърните. Предпочитат послушните и готовите да изпълнят всяко нареждане. Именно това е отрицателната селекция, която пречи на развитието на страната. От нова партия като ИТН се очаква да промени тази тенденция. Да покаже, че наистина уважава и избира можещите, а не безличните. Някои от хората в двата проектокабинета определено не отговаряха на това очакване. Не можеш да твърдиш, че си борец срещу статуквото, и да предложиш за премиер Николай Василев. Той е много симпатичен човек, обаче неговите идеи са израз именно на неолибералното статукво, което господстваше в света през последните десетилетия. Проблемът със следващия кандидат-премиер Пламен Николов бе не толкова в неговата неизвестност, колкото във факта, че
никога не се е
занимавал с
административна
работа
Не мисля, че Слави би сложил човек без никаква телевизионна подготовка да води неговото шоу. Така че този избор наистина бе неудачен. Пламен Николов вероятно би бил добър председател на комисията по образование в НС, но няма логика да го предлагаш за премиер. Вижда се с просто око.
- Според вас надява ли се лидерът на ИТН да спечели повече гласове на третия вот за парламент и да управлява сам или поне с по-мощна парламентарна група?
- Всяка партия се надява да подобри резултата си на следващите избори. За целта трябва да се поучи от грешките си и да се постарае да не ги повтаря. Най-голямата грешка на ИТН бяха кадровите ѝ предложения. Разбирам, че времето е кратко и че трябва да се действа бързо. Обаче това не може да е оправдание да предлагаш за важни постове хора, за които от пръв поглед е ясно, че не стават за това. Мисля, че най-важната задача пред ИТН оттук насетне е да започне да подбира качествени хора, които да влязат в едно бъдещо управление. Не е задължително да са завършили пет чужди университета и да говорят 17 езика. Най-важното е да могат да мислят със собствените си глави, а не с клишетата на статуквото и да решават проблеми.
- Подкрепяме Радев за втори мандат, което е същото като да го издигаме - какво ни каза Трифонов с това?
- По този въпрос Слави Трифонов е последователен. Той винаги е казвал, че харесва Румен Радев и че го смята за добър президент. От друга страна, ми се струваше логично, затова и го споменах по време на интервюто, ИТН като първа политическа сила
да издигне свой
кандидат
за президент
Така обикновено правят големите партии. Малките са тези, които подкрепят вече издигнати кандидати. Но явно в ИТН мислят по друг начин. Може пък да не искат да разпиляват анти-ГЕРБ вота с издигането на още един кандидат. Предстои да видим дали това е печеливша стратегия.
- Кой би бил сред партньорите му? БСП ли? Питам ви, защото той обяви, че с ДБ и ИБГНИ са като скарани съпрузи и трябва да има морал.
- В интервюто, което направихме за “Политически НЕкоректно”, Слави за първи път каза добри думи за БСП. И това е естествено. Автоматичното пришиване на социалистическата партия към статуквото беше неестествено. Ние можем до утре да критикуваме ръководството на БСП, но сме длъжни да признаем едно. За разлика от основните лица на т.нар. партии на промяната БСП през последните години не се умилкваше на ГЕРБ. Тъкмо обратното. Социалистите бяха единствената опозиция в парламента по време на управлението на Бойко Борисов. Ето защо е напълно логично да има добро сътрудничество между тях и другите главни критици на Борисов от ИТН. На мен по-скоро друго ми беше странно – първоначалното добро отношение на Слави Трифонов към ДБ. Този политически “умно-красивитет” винаги се е
отнасял крайно
негативно към
Слави
и всички, свързани с него. Те го наричаха “чалгар” и “виновник за опростачването на нацията”. Стигматизирането на Слави и на всичко, което прави, беше неразделна част от дискурса, мисля, че в случая тази дума е подходяща, на умните и красивите. В техните среди ругаенето на Слави минаваше за белег на интелектуалност. Вярно, в последно време го ухажваха, защото се надяваха чрез него отново да попаднат във властта. Както направиха през 2014 г., когато Борисов ги вкара във властта през задния вход. И те му се отплатиха с любов. Платена, разбира се. Сега обаче този номер не мина. И умно-красивитетът се върна към любимото си състояние – да мрази Слави Трифонов. Не мисля, че той се впечатлява особено от този факт. Не мисля и че сме загубили от това, че ДБ няма да е в управлението. Приказките за “невероятната експертиза”, която притежавали партийците от ДБ, са точно това – приказки, градски легенди.
- Склонен ли ви се вижда Слави към самокритичност и да прави компромиси в бъдеще - нали политиката е изкуство на компромиса?
- В началото говорихме за това, че партията ИТН олицетворява отказа от традиционна политика. От онази политика, която се изгражда върху тайни договорки и задкулисни шушукания. Мисля, че избирателите на ИТН
харесват точно
този отказ
Ако партията се превърне в подобие на останалите, тя ще загуби голяма част от своята привлекателност. Да, подобно радикално поведение трудно ще те доведе до властта. Но пък кой е казал, че партията на Слави Трифонов трябва моментално да почне да управлява? Ще ви дам пример с италианския аналог на Слави – Бепе Грило. Той основа движението “Пет звезди” през 2009 г. А партията влезе във властта едва след парламентарните избори през 2018-а. И още е там. Така че няма нужда ИТН да бърза да се нанася в министерските кабинети. Понякога е много по-полезно да бъдеш в опозиция.
- Чухме един много словоохотлив Слави, беше ли искрен с вас? И дали да очакваме, че ще се придържа в бъдеще към по-отворен стил на поведение, включително и към традиционните медии?
- Факт е, че Слави Трифонов има силно критично отношение към повечето традиционни медии. И това е разбираемо, имайки предвид всички неща, които се пишеха и говореха за него през последните 20, че и повече години. За разлика от преди днес можеш да стигнеш до аудиторията без традиционните посредници, каквито са медиите. Развитието на Фейсбук, Туитър, Инстаграм позволява това. Хора като Бепе Грило и Доналд Тръмп го доказаха. Ако преди две десетилетия някой политик влезеше в битка с медиите, това означаваше край на неговата кариера. Днес е тъкмо обратното. Тръмп постоянно се караше с медиите на либералното статукво. И не само не губеше от това, ами печелеше още последователи. Имаше си Туитър и нямаше нужда от Си Ен Ен и “Ню Йорк Таймс”. Затова и в крайна сметка му забраниха достъпа до тази социална мрежа. Елитът винаги търси начин да отнеме силата на тези, които се противопоставят на властта му. Ако се върнем на ситуацията в България, ми е интересно как политическият ни елит ще отговори на предизвикателството “Има такъв народ”. Засега не успява.
