Мога да се похваля, че като студентка бях ученичка на проф. Исак Паси. Уви, вече го няма, но възможността да общуваш с този гениален философ беше изумителна. Благ, прекрасен, точен. Но никога, никога достъпен и лесен. Просто професор Паси! На пиедестал... Поклон!
Аудиториите бяха препълнени, а харизмата му - невероятна. А да държиш изпит при него? Да се изложиш! Не! Четяхме книгите му, как иначе. Професор Паси обичаше да знае, че сме го прочели - да! Затова си бях подготвила цитати. При проф. Паси имаше само листове с интерпретация на въпроса. Нищо на глас, само буквички. Четеше това, което знаем по въпроса. Е, мога да си извадя дипломата като доказателство - имам шестица! А той не ги раздаваше щедро...
Животът и творчеството му са изключително богати и разнопосочни - философ, изкуствовед, културолог.
Вероятно
за хора като него
е измислено
определението
“красив ум”
За поколения български интелектуалци лекциите на Паси ще останат пример за блестяща есеистика. Въпреки че спира да преподава в далечната 1993 г., за лекците му в Софийския университет още се носят легенди. Това са може би единствените курсове, на които никой не прави проверка и въпреки това аудиториите са пълни до краен предел.
“Самият Исак Паси се държеше аристократично, с голямо уважение към своите студенти и неговият стил също е аристократичен и красив като Бъкингамския дворец през пролетта”, казва проф. Николай Василев.
Най-близките на Паси признават, че е рядко сложна личност. Каква смелост се изисква, за да скочиш от теорията на марксизма-ленинизма и да навлезеш в дълбините на Фридрих Ницше и Имануел Кант!
И не само да разкриеш белите полета в българското съзнание, но и да направиш задълбочен и систематичен анализ на произведенията им.
На 29 г. Исак Паси защитава кандидатската си дисертация пред Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. А на 43 вече е професор по естетика, доктор на науките. На 65 пък без колебание напуска университета в знак на несъгласие със закона “Панев”. Тогава произнася знаменитата фраза, че не се отказва от идеите си по естетически съображения.
Гражданската му позиция е желязна. С невероятна последователност отклонява многобройни покани да преподава в различни вузове. Затваря се в кабинета си и се отдава изцяло на научно творчество. Изпод перото на Исак Паси
са излезли над
30 научни труда -
монографиите “Трагичното”, “Смешното”, “Естетика на Кант”,“Немска класическа естетика”, “Метафората”, “Съвременна испанска философия”. Книгите му са новаторски, някои директно торпилират застоялата естетическа мисъл.
За близо половин век видният енциклопедист подготви хиляди интелектуалци, които впоследствие извършиха политическата революция, довела демокрацията у нас.
Да припомним част от това, което казва за него колегата му проф. Иван Славов малко след кончината му, специално за “24 часа”.
“Въпреки приятелството ние бяхме коренно различни с Исак. Той бе рационалист по мислене и убеждения. Академично строг и взискателен към всичко, което правеше - от лекциите до книгите, подготвени за издаване.
Студентите научаваха от Паси задълбочено проучени истини, поднесени с интелектуален блясък.
При цялата си заетост Паси проявяваше забележителна
грижа за
откриване и
поощряване на
всичко даровито
Нищо по-самоубийствено, ако някой потърсеше някакво ходатайство за изпит при Паси. На изпит студентите се явяваха винагиподготвени, защото изпитваха респект пред този необикновен учен.
Легендарни са
прословутите
бурканчета
с готова храна
подготвяна от Лили преди заминаването при дъщеря им в САЩ. Всяко от тях е номерирано с посочване за коя част от деня. Понякога го питах: “Колко буркана ти остават още до завръщането на Лили?” Усмихвайки се, Исак ми даваше точна информация.
Паси бе строг критик на масовата култура. Особено
ненавиждаше
телевизията
заради битов момент: “Гледам вечерно време - казва той, - когато Лили стои пред някакъв джам (не стъкло!), без въобще да ме интересува какво гледа.”
Благодарение на Лили (съпругата му - б.р.) животът на Паси бе удължен. Поздравявам я малко преди смъртта на Исак, че той дължи това на жена си, понеже е лекар. Тя, усмихвайки се, ми казва: “Така е, Иване, само че трябваше да бъда не хуманен, а ветеринарен лекар! Знаеш ли колко трудно се гледа такъв човек, който отказва лекарствата и не спазва режима!”
Макар да знаех подробности около заболяването на Исак, неговата смърт ме изпрати при най-опечалените. Защото сега вече окончателно губех най-ценния си приятел, без когото вече нямаше да съм това, което съм.
Защо проф. Исак Паси получи златна огърлица за заслуги към университета, след като бил пенсионер? Проф. Паси остана докрай толкова ценен, че можеше при желание да бъде гост-професор в най-престижните западни университети.
Той преживя най-обидната несправедливост в живота си: когато вместо да бъде избран за академик на същото заседание на академичния съвет, утвърждават за член-кореспондент не него. Много българи получиха престижната награда “Хердер” за поощрение на западната култура в Източна Европа. Нито един от наградените не можеше да се сравни с приноса на проф. Исак Паси, но…!”
