В условията на пандемията средствата за реклама на туризма ни трябва да се увеличат, казва депутатът от ГЕРБ и бивш министър на туризма
- Госпожо Ангелкова, признайте си, че имате късмет. Винаги, когато сте министър на туризма, има ръст на чуждите туристи и то голям, а когато сте в опозиция, има спад. Конюнктурата сякаш е винаги лично във ваша полза.
- О, не бих свързала постигнатите резултати с късмет. Разбира се, винаги съм била благодарна и на Господ, и на родителите си за постигнатото, но ако имах чак такъв късмет, какъвто ми приписвате, нямаше да се случи пандемията. И през 2020 г. щяхме да се поздравим с достигнати 10 милиона чужди туристи, защото през 2019 г. имахме 9,3 млн., а прогнозите бяха за още 10-процентен ръст през 2020 г.
Да достигнем 10 милиона туристи, беше една от целите, които си поставихме още през 2015 г., когато изработвахме стратегическата карта за управление на сектора с помощта на екипа на проф. Робърт Каплан от Харвард бизнес скул. Той е един от най-добрите икономисти в света и тази карта е един от документите, които съм следвала в управлението на туризма.
Само за сравнение - преди пандемията Хърватия имаше над 20 млн. чужди туристи, Гърция достига и минава малко над 30 млн., а Испания имаше 52 млн. чужди туристи годишно. Нашата цел бе първо да достигнем 10 млн. туристи годишно, а после в следващ 5-годишен период туристите, които посрещаме на годишна база, да бъдат двойно повече от населението на България.
Много по-важни от всякакъв късмет са усилията, които бяха положени от правителството в диалог с бранша в годините след 2014 г., когато бе създадено Министерството на туризма. За тези години постигнахме 34% ръст на чуждите туристи и 31% ръст на приходите. Това ни постави в топ 10 на държавите в ЕС по най-висок ръст.
- Да, но след пандемията мнозина поставят въпроса така: трябва да сменим модела на туризма, защото у нас той се основава на големите хотелски комплекси по морето и на чартърните полети, които докарват много чужди туристи, които се хранят на принципа ол инклузив. А в момента всичко това не работи – хотелите по морето са пълни предимно с румънци, които идват с коли.
- Задължително трябва да се промени туристическата стратегия, но нека разгледаме въпроса така: големите хотели и чартърните полети дали са следствие от нарасналия брой туристи, или са предпоставка за него?
Важно е сега вследствие на пандемията да успеем да се поучим от грешките си и да използваме тази криза като възможност да ги поправим. Но ми се струва, че ще сбъркаме, ако разрушим всичко, направено досега. Тези хотелски комплекси, цялата тази инфраструктура и инвестиции на туристическия бизнес не са нещо нарисувано с молив, че да седнем и да го изтрием с гумичка. Това са вложени средства, усилия, работни места, нещо, което носи приходи. По-скоро ми се струва, че трябва да помислим как да надградим постигнатото.
В момента световна тенденция в туристическата индустрия е
добрата материална база да се комбинира с изживяванията. Затова се предлагат комбинирани туристически продукти, които съчетават в себе си природа, забележителности, култура, традиции, кухня. Туристите не ходят някъде просто ей така, само за да почиват, те търсят изживявания, търсят нещо, което го няма в обичайното място, в което живеят. А културата, нашите традиции и храната ни правят различни.
Друго, за което мисля, че е изключително важно в момента, е проблемът с кадрите. Държавата трябва да влезе в своята роля и да намери начин, ако трябва дори да субсидира пряко всеки нает в туризма за известен период от време, докато се възстанови секторът, за да могат да се задържат и изграждат качествени кадри за сектора. Ако това не се направи, и то веднага, ще бъде много трудно да се намерят квалифицирани кадри, които да работят.
- Много хора забелязаха, че това лято по морето сякаш няма добре подготвен персонал. Хотелиери и ресторантьори се оплакват, че им се е налагало в последния момент да решават дали и кога да отворят, и са търсили служители под дърво и камък.
- Точно така. Имам скорошни впечатления от курортите на юг, надявам се да посетя такива и по Северното Черноморие, но вероятно и там е така. Посетих и малки градчета по Южното Черноморие и виждам, че хотелите са препълнени, а има проблем с персонала. Не трябва да си заравяме главата в пясъка и проблемът с кадрите трябва да се решава, независимо кой е на власт.
Услугата, която се предлага в този сектор от икономиката, е свързана с хора. Важно е, че има дигитализация и роботизация на много дейности, защото това е бъдещето, но в туризма нещата в крайна сметка опират до хората.
- Да се върнем обаче към март 2020 г., когато почна пандемията и бе въведена мярката 60 на 40. Нейната цел беше именно да се запази заетостта, но още тогава имаше критики, че тази мярка действа само при работещ бизнес. Не и когато заведението ти е напълно затворено и нямаш никакви приходи.
- Първо, пандемията дойде не само неочаквано за всички, а беше и шокиращо. Помните, че изведнъж светът се оказа затворен. Няма да забравя, когато започна затварянето на Италия, където бе открит първият случай в Европа, говорих с еврокомисаря по вътрешния пазар. Коментирахме как да адресираме проблема с нереализираните пътувания до Италия, а няколко дни по-късно самите ние обявихме извънредно положение.
Сега, когато се връщам назад, виждам своята грешка. Аз провеждах десетки разговори на ден с европейски комисари и висши служители на Еврокомисията, с туроператори в Европа, с колеги министри и обсъждахме непрекъснато какви мерки въвеждаме и как да реагираме. Но някак си сякаш не успях да комуникирам достатъчно бързо с нашия туристически бранш обратната връзка с информациятакакво прави Министерството на туризма за тях и какво предстои. Анализирала съм тази своя грешка и я признавам. Създаде се впечатлението, че министерството действа реактивно, а изобщо не беше така. Тогава бяхме в необичайна за всички ситуация, защото такова нещо не се бе случвало никъде по света и никой не знаеше какъв точно е вирусът и какви ще са последиците.
- Така или иначе обаче, в туризма действат 5 мерки за подпомагане към днешна дата.
- Като всички тези 5 основни мерки въведохме ние, в последния редовен кабинет с премиер Бойко Борисов. Мярката 60 на 40 за заетите, която в туризма бе надградена на 80 на 20; държавната помощ от 35 евро на седалка за туроператори, които ползват чартърни полети, за да се стимулира чуждестранният туристически поток. Тази мярка е предвидено да действа до 2022 г. Държавната помощ за туроператорите започнахме ние, а тя е важна, за да може те да възстановят на клиентите си парите за нереализирани пътувания вследствие на пандемията; задължителното намаление от минимум 50% на цените на чадъри и шезлонги на морските плажове и съответното намаление на концесионните плащания.
Признавам грешката си, че в началото на пандемията сякаш не успях да комуникирам достатъчно бързо с туристически бранш какво прави Министерство на туризма за тях и какво предстои. А аз провеждах десетки разговори на ден и обсъждахме мерките
От решенията на нашия кабинет остана и подпомагането с безвъзмездна финансова помощ на микро-, малки и средни предприятия по линия на ОПИК за оборотен капитал, която се дава през НАП и с кредити на преференциални условия, от които служебният кабинет остави само кредитите. Служебният министър на туризма се похвали единствено, че логото на България е на сайта на Министерския съвет и препраща към националния туристически портал. Това ли е съществена мярка? Създадоха и програмата за безплатни почивки за ученици и учители, за 15 млн. лв.
В същото време обаче маркетинговите и рекламни дейности, които сега се извършват, бяха започнати по времето, когато ръководството на сектора бе поверено на мен. Впрочем в условията на пандемията смятам, че средствата за реклама трябва да се увеличат и че тя трябва да се съсредоточи изключително към пазарите, от които очакваме най-бързо възстановяване.
- Ще се възстанови ли според вас скоро туризмът и как точно?
- Последните световни доклади сочат, че това ще стане най-рано в периода 2023-2024 г. А важен фактор за възстановяването е ваксинационната програма и това вече се вижда по онова, което правят в най-големите икономики на света. Вярно е, че това зависи от други институции, не точно от туристическото министерство, но все пак един кабинет има обвързана компетентност. Туристическият министър трябва да убеди министъра на здравеопазването, че ваксинирането в сектора е много важно, да предложи дори стимули, ако е нужно. Няма как туризмът и свързаните с него сектори като транспорта например да се възстановят, ако не засилим процеса по ваксинирането.
Иначе е необходимо вече да е започнало планирането и подготовката за сезон Зима 2021/22 г. и сезон лято 2022 г. Да се договарят чартърни програми, да се фокусира рекламата. Най-бързо като посещения в България се очаква възстановяване на съседните и по-близки пазари като Румъния, Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция, Украйна с оглед близостта и използването на сухопътен транспорт. Германия, Русия, Великобритания, Полша, Чехия ще се възстановят обемите от преди пандемията в зависимост от договорените чартърни програми, особено когато говорим за летен туризъм.
Многото туристи от съседни страни, които идват с колите си обаче, разкриха един съществен недостатък на големите курорти – там вече няма къде да се паркира. Една година се пропиля и не се изработи съгласно промените в Закона за туризма, които приехме, наредбата за статута на националните курорти, която следва да уреди решаването на този проблем. Такава наредба и досега няма. Занимаваме се с пандемията, която е на първо място, но трябва и другата работа, която е свързана с дългосрочното развитие на сектора, да не се оставя, а да се върши паралелно.
- Туроператорите доста пострадаха от пандемията, най-вече от невъзможността да осигурят средства, за да върнат парите на клиентите, които са предплатили за екскурзии, а не можаха да ги направят. Защо застрахователите започнаха масово да отказват да застраховат тази дейност?
- Няма да скрия, че когато през юни тази година се заговори отново по въпроса за въвеждане на Гаранционен фонд, получих лична удовлетвореност и доказателство, че добрите идеи рано или късно получават шанс за реализация. Още през 2016 г. в качеството ми на министър на туризма предложих на обсъждане с бранша създаването на Гаранционен фонд, който да помогне да се преодоляват последиците от неосъществени по различни причини пакетни пътувания.
Когато готвихме промените в Закона за туризма през 2016 г. и съобразно стратегическата карта за управление на сектора, заложихме на създаването на гаранционен фонд. Т.е. част от постъпленията да се отчисляват в такъв фонд, от който да се удовлетворяват клиентите с провалени екскурзии. Но всички туроператори не приеха идеята, видя им се много скъпо. А сега този фонд щеше не само да плати на клиентите им с провалени екскурзии, а щеше да им даде възможността да водят преговори за държавна помощ от други позиции. Те предпочетоха да се правят само задължителни застраховки “Отговорност на туроператора”. Радвам се и им благодаря, че са узрели за създаването на фонда. Разбира се, тепърва трябва да се направят промени в Закона за туризма, но и това, че браншът вече ги подкрепя, не е никак малко.
Впрочем промяната би могла да мине и предния път, но тогава, когато г-жа Стела Балтова стана служебен министър в предишното служебно правителство, свали предложените промени от обществено обсъждане.
- Защо с плажовете това лято се получи така, че много по-малко предлагат безплатни чадъри и шезлонги в сравнение с миналото лято, а все пак им бе дадена тази възможност. Освен това се появиха много грозни скандали между концесионери и хотелиери за запазените предварително места. Хотелиерите се оплакват, че концесионерите им извиват ръцете.
- Аз съм на позицията, че не трябва да се дели браншът и не е редно да се взема страна при спорове, които възникват вътре в туристическия бранш, защото интересите в него са много разнопосочни, а всеки един е важен за формирането на качествен туристически продукт. И концесионерите, и хотелиерите са част от туристическия продукт, а през лятото плажовете са основни. И да се противопоставят концесионери срещу хотелиери, както направи г-жа Балтова в пленарната зала, не беше редно според мен. Нашата плажна ивица е абсолютно недостатъчна за материалната база, с която разполагаме по Черноморието. Не е както в Гърция, Турция и на други места.
Такова противопоставяне е абсолютно противопоказно, защото всеки има своите аргументи. Балансът е важен.
Помните колко бях критикувана за инициативата да намалим на не по-малко от половината плащаното от концесионерите концесионно възнаграждение срещу това те да намалят минимум с 50% цените на чадъри и шезлонги. Имаше даже над 25 плажа с изцяло безплатни такива. Казваха “Ама чадърите ли са най-важното сега?”. А накрая се оказа, че към 67% от гостите по морето са български граждани, т.е. това се оказа една от най-важните мерки за стимулиране на летния сезон.
А защо сега се получи така? Обяснението е много просто. Миналата година това бе направено с промяна на законодателството и концесионерите на практика бяха задължени да намалят поне с 50% цените срещу отстъпка от 50% на таксата, която плащат на държавата.
Незнайно защо обаче за този летен сезон това бе направено само с решение на Министерския съвет от служебния кабинет. Това решение няма задължителен характер и концесионерите може да намалят цените или да ги опростят само ако те желаят.
Това трябваше да бъде направено по инициатива на министъра на туризма още в края на 2020 г., когато имаше парламент, или поне до февруари-март, когато парламентът все още работеше и можеше да се приеме промяна в закона и за лято 2021.
- По време на изслушването на служебната министърка бе повдигнат въпросът за лицензирането на туристическите превози с МПС с 8 плюс 1 места. Макар, че е частен проблем, се оказва, че в страната около 20 хиляди юридически лица имат такива превозни средства, а те са подходящи за бутикови пътувания. Защо този въпрос не е могъл да се реши досега?
- За мен всичко, което съществува в икономическия живот, е по-добре да се регламентира, отколкото да се забранява. Специалистите трябва да си кажат мнението, но много хотели и къщи за гости имат такива превозни средства, с които посрещат гостите си от летище, гара или автогара и това е част от туристическата услуга. По-добре е да се регламентира тази дейност и да има правила, които бизнесът да спазва.
