Трети вот за парламент ще е шанс 6-те партии в днешния да се групират по нов начин и да направят мнозинство
ИТН следваха сценария на “Шоуто на Слави” - един човек прави шоуто, зрители и клакьори подгряват
В Народното събрание вече има 3 лагера
ИТН декларираха че са изпълнили мандата, но изпълнен мандат означава да си гарантираш парламентарно мнозинство
Радев трябва да връчи третия мандат на БСП - да не забравя, че дължи поста си на популярността на покойния Ламбо, който бе начело на инициативния комитет за избирането му
В момента партиите не могат да постигнат най-обикновено мнозинство за правителство, камо ли да направят мнозинство за свикването на ВНС и смяна на парламентарната република с президентска
- Какъв знак даде Слави Трифонов, като обяви подкрепата си за Румен Радев на президентските избори наесен, след като оттегли проекта си за кабинет, проф. Коларова?
- Мисля, че това по-скоро е опит да излезе от ситуация на пълна безизходица, в която ИТН сами се поставиха. Защото от партия, с която всички искаха да правят коалиция, за по-малко от две седмици “Има такъв народ” се превърна в партия, за която никой не иска да гласува.
- Защо се получи така?
- Дължи се на тотално неадекватната и сбъркана представа за това как се формира правителство, когато си спечелил изборите с разлика по-малка от 1% и имаш малко над 1/4 от мандатите в парламента. ИТН сбъркаха първо при подбора на министри за кабинета, второ, при договарянето на парламентарна подкрепа за него, трето, при общуването с хората и медиите.
Като цяло “Има такъв народ” следваха сценария на “Шоуто на Слави” - един човек прави шоуто, всички останали го подгряват. Слави и сценаристите бяха решили, че всички останали трябва просто да гледат и да харесват, но също си мислеха, че трябва да покажат нещо, с което да изненадат и евентуално да трогнат и очароват партии и избиратели, поставени в позицията на зрители и клакьори. Не им се получи. Но това не е основният им проблем.
- Какво ги препъна?
- Не толкова, че тръгнаха с фалстарт, а най-вече, че тръгнаха с лъжа и непрекъснато бяха хващани, че лъжат. Тръгнаха с лъжата, че Пламен Николов е номинираният за министър-председател. Дори самият той в началото не смееше да изговори тази очевидна неистина. След това, през десетте дни, в които трябваше да се уточни съставът на кабинета и да се гарантира парламентарна подкрепа, ИТН и номинираните бяха уличавани в поредица от лъжи или неистини. Дори при финалния акт, с който бе отменено от дневния ред на НС гласуването за кабинет пак има очевадна лъжа – “личните” причини на Пламен Николов се оказаха чисто политически.
- Не се ли оказа също, че по конституция не може да се отмени това гласуване на проектокабинет?
- Тук думата имат конституционалистите, но всички ние може да видим лъжата с “личните” причини и как председателят на Народното събрание обслужва партията си. Въпросът не е в това, че ИТН са лаици и могат да правят процедурни грешки. То е разбираемо, простимо и дори симпатично. Проблемът е, че неумението им ги вкарва от лъжа в лъжа, за да запазят лицето на партията или да ги извадят от безизходица. Като започнем с дипломата на Пламен Николов, която не е от Клагенфурт в Австрия, а от СУ (но го е написал така, защото по-добре изглежда да е доктор от австрийски, а не от български вуз), и стигнем до кандидатурата на Петър Илиев, за когото има три сигнала от СУ, че е плагиатствал. А основното правило за публичните фигури в европейските държави е, че щом хванеш политик в подобна “неистина”, той се оттегля и подава оставка. Но фаталната лъжа за ИТН беше, когато в петък декларираха, че са изпълнили мандата, без въобще това да е станало.
- Представиха проект за кабинет - това не беше ли достатъчно?
- Да, бяха подредили един списък от министри, но изпълнението на мандата означава да си гарантираш парламентарно мнозинство. За седем дни трябваше да договорят с партиите, че ще гласуват за проектокабинета им. А те поставиха ултиматум и в резултат се оказаха отхвърлени от всички. По-важното е, че хората видяха една голяма лъжа и безпочвена претенция.
ИТН трябваше да търсят начин как да се спасят от публичното унижение - всички партии в пленарна зала да гласуват против техния кабинет. Което означава, че те вече са в изолация като ГЕРБ в предишния парламент – първа политическа сила без подкрепа на нито една от останалите партии. Само че ГЕРБ върнаха мандата и казаха: “Ние няма да стигнем до пленарно гласуване”. Докато процедурата изисква сега ИТН да изтърпят унижението техният кандидат за министър-председател да бъде отхвърлен със 175 гласа и целият български народ да разбере, че в петък нагло са излъгали, когато са представили на президента едно “списъче” с нула парламентарна подкрепа извън техните 65 гласа. По трудния начин те научиха простата истина, че в последния момент може да смениш името на кандидат-премиера, но не може да блъфираш, че имаш парламентарна подкрепа. Вероятно са мислели, че като поставят останалите партии пред ситуацията “или гласуваш за техния кабинет, или отиваш на избори”, той ще мине, защото никой не иска трети парламентарни избори. Но се оказа, че са слаби в покера – блъфът им не мина. Другите партии имат своя по-добра игра и по-силни карти.
- Сега взорът се обръща към третия мандат като решение на дилемата как да се приберат парите от ЕС и да се избегне трети вот. Кой обаче ще го получи?
- Според мен е напълно естествено президентът Радев да връчи третия мандат на БСП. И мисля, че обратното би било самоубийствено за него. Все пак той беше номиниран и издигнат от БСП. Разбира се, пак ще има инициативен комитет, но за съжаление на Радев, Ламбо няма как да бъде негов председател. Всички сме забравили, че голяма част от успеха на Радев се дължеше именно на популярността на Стефан Данаилов. Всъщност тогава БСП мобилизира всички свои популярни лица и те изградиха фундамента за кампанията на Радев. Затова президентът не може да си позволи да се дистанцира от БСП, която при това е трета политическа сила в парламента. Случи ли се, ще е проява на груба нелоялност, поредният нелогичен и контрапродуктивен ход на български политик. Едновременно с това не мога да не спомена, че БСП прояви най-висока степен на диалогичност в 46-ия парламент, когато бе направена първата стъпка към преодоляването на разграничението между “партии на статуквото” и “партии на протеста”. БСП успя да премине от групата на партиите на статуквото в групата на “партиите на протеста” (нещо, което не се удаде на ДПС). След като две “партии на протеста” заявиха, че ще гласуват против “Има такъв народ”, БСП трябваше да направи втори избор – дали да остане с ИТН, т.е. отново изолирана от “партиите на протеста”, или да остави в този нов “лагер” ИТН сама. И, естествено, те избраха второто. Така сега в 46-ото НС имаме три “лагера” – “партии на статуквото” (ГЕРБ и ДПС), “партии на протеста” (ДБ, “Изправи се” и БСП) и “партия на полуистините и ултиматумите” ИТН.
- Как ще се събере мнозинство за третия мандат, ако бъде даден на БСП? Отсега знаем, че тя ще предложи служебният кабинет да продължи да управлява.
- Ролята на служебното правителство е да организира изборите, а на партиите - да излъчат кабинет. Парламентарното правителство би трябвало да бъде различно от служебния кабинет, защото всяка партия има не само своите програмни приоритети, но и своите компетентни политици. Предложи ли БСП служебното правителство анблок да стане редовно, значи открито признава, че не може да изпълни функцията, която ѝ е възложена от конституцията - да излъчи представително управление. Ако третият мандат в този вид мине, това ще е знак за пълен разпад на партийността в България, защото мнозинството от парламентарно представените партии ще направят същото. Разбира се, че е нормално част от служебните министри да бъдат поканени и да приемат да бъдат в нов, редовен кабинет, но това не означава служебният кабинет, избран “по усмотрение” на президента, да стане редовен.
Има и друг детайл. Единственият начин за формиране на кабинет при третия мандат, след като ИТН са декларирали, че ще гласуват против, е с подкрепата на ГЕРБ (защото ДПС нямат достатъчно мандати). Последното предполага или ГЕРБ да гласува “за”, или да излезе от пленарната зала. Такъв избор обаче ще означава, че разделението между “партии на протеста” и “партии на статуквото” вече е напълно преодоляно. Дали това може да се случи в 46-ото НС, не знам, но ако стане, ще е възможно само при задаване на строг времеви хоризонт (правителство за определен период от време) и неминуемо след промени в сегашния състав на служебното правителство. Всъщност част от служебните министри вече натрупаха големи негативи и е естествено да бъдат сменени.
Ако някой иска служебният кабинет да продължи да управлява в сегашния си състав, просто трябва да предизвика нови предсрочни избори.
- Избори 2 в 1 наесен са нежелан вариант с аргумента, че бавят прибирането на европейските милиарди, които ни трябват. Все пак нека обсъдим плюсовете и минусите на такъв вариант.
- Ако става дума за Плана за възстановяване и развитие, служебното правителство може да го внесе без парламента и трябва да го направи веднага. Забавянето на този план е опасна и безотговорна игра. Разбира се, и президентът, и министрите знаят, че внесат ли го, ще трупат негативи, защото ще има недоволни. Тази е и причината да се страхуват да го направят. Но е по-добре да имаме план, отколкото да нямаме никакъв. И това е един от големите грехове на служебното правителство.
- Ако обаче стигнем до варианта избори 2 в 1, какъв би бил резултатът от тях?
- Те са шанс да преживеем ново преструктуриране на парламентарното мнозинство и да се формулира коалиция на основата на кандидатурата на Румен Радев.
- Говорите за президентско управление ли?
- Не казвам такова нещо. Но изборите за президент в парламентарните демокрации де факто формират управляващи блокове, които се групират зад финалистите в президентската надпревара (тези, които стигат до балотаж). Това е ефектът, който преките избори за президент имат при прехода от четвъртата в петата френска република, ефект, който наблюдаваме и при много други режими с пряко избран президент в Европа.
- Дали обаче това ще се случи в България?
- Повечето анализатори тълкуват декларираната вчера подкрепа на ИТН за кандидатурата на Радев като опит на претърпялата репутационен срив партия да се прилепи към популярна личност. Но според мен ИТН най-вече се опитват да излязат от позицията, в която сами се поставиха - на партия, с която никой не иска да има нищо общо. Защото, ако те подкрепят кандидатурата на Радев, щат не щат, ще бъдат приети от БСП и от ИБГНИ, които също го подкрепят. Така ИТН искат да се върнат обратно в групата на “протестните партии”.
- Кой ще е победителят в трети избори? Защото има теза, че ще получим повече от същото.
- Протестите и изборите през април структурираха в 45-ото НС дисфункционална партийна система, която не може да роди парламентарно мнозинство. Но ако в 45-ото НС причината за това беше дълбоката разделителна линия между трите партии на протеста и БСП, то в 46-ото НС тя беше преодоляна. Заради сбърканата стратегия на ИТН коалиция не беше създадена.
Нови трети парламентарни избори ще променят ситуацията не само и не толкова с новата тежест, която всяка една от 6-те партии в парламента в момента ще получи, но най-вече защото тези шест партии могат да се групират по нов начин, за да формират мнозинство. Защото кризата след първите избори дойде от илюзиите на протестните партии, че на следващите могат да спечелят мнозинство. Вторите избори показаха, че това няма да стане и протестните партии имат нужда от поне още една партия. Кризата дойде от отказа на ИТН да направи коалиция, а коалицията е единственият работещ модел за парламентарно сътрудничество при така фрагментиран парламент. Надявам се след третите избори коалиция да престане да е мръсна дума, за да се роди ефективно парламентарно мнозинство.
- Социолози говорят за девалвация на понятието парламентарна демокрация и курс към смяна на формата на управление, към президентска република. Осъществим ли е този сценарий и ще работи ли у нас?
- У нас смяната на модела на управление изисква свикването на Велико народно събрание. В момента партиите не могат да постигнат най-обикновено мнозинство, за да формират правителство, камо ли да направят мнозинство, необходимо за свикването на ВНС и смяна на парламентарната република с президентска. Затова тезата, че трети предсрочни избори ще доведат до президентска република не стъпва върху идеята за конституционна промяна на модела. Вероятно говорещите за такава промяна мислят за държавен преврат или друг вид неконституционни средства.
CV
Завършила e философия със специализация социология в СУ. Специализирала е в Лондон, Ню Йорк и Флоренция
Експерт по сравнителна политология, ръководител на катедра “Политология” и директор на магистърска програма “Европейска интеграция”
Секретар на президента Росен Плевнелиев по връзките с гражданското общество
Министър на образованието в служебното правителство на Георги Близнашки
Дългогодишен автор на в. “24 часа”
