Парите за пенсионерите са на кантар за септември и октомври, за ноември със сигурност няма, казва министърът на финансите
Мярката 60/40 няма да може да продължи, ще се забавят средствата за медиците
И други плащания няма да се случат точно когато има най-голяма нужда от тях
При нова вълна бизнеси с ваксиниран персонал или ако често го тестват, могат да останат отворени
Започнем ли бюджетирането за 2022 г. с нулев бюджет, само от издръжка на чиновници ще спестим поне 10%
Приказките за повече приходи, защото имало инфлация, не са верни. Можехме да заложим инфлация от 2,7%, а не от 2%, или че икономиката ще работи ритмично, и да изстреляме приходите нагоре. Но би било неразумно
- “До момента разполагането на бюджета е до голяма степен изчерпано. Жизненоважно е до края на месеца парламентарните партии да намерят воля и да гласуват актуализацията му”. Нали това излезе като послание от специалната среща на кабинета с президента, г-н Василев? Очаквате ли да ви чуят?
- Да. Защото всички партии в парламента прокламират, че се грижат за хората. И ако наистина искат да покажат, че се грижат и за пенсионерите, и за здравните работници, и за бизнеса, трябва да направим тази актуализация. Тя може да не бъде точно в тези параметри. Може парламентът да има друга визия - било за пенсиите, било за това как да се помогне на бизнеса, но е абсолютно необходимо да направим актуализация, за да можем да посрещнем всички плащания до края на годината.
- Да опитаме да начертаем сценарий, в който няма да бъдете чути. Да започнем с очакваната поредна пандемична вълна, като допуснем, че няма нов бюджет за НЗОК. Какво ще означава това?
- Допълнителните постъпления, които са от здравни вноски, ще влязат в НЗОК. Тъй като няма да има актуализация, те няма да може да бъдат използвани например за поставяне на ваксина, а само за болнична и доболнична помощ. Но по-сериозният проблем ще бъде, че парите от държавния бюджет, които отиват към здравната каса - парите за допълнителна помощ за медици, парите за допълнителна ваксина, парите за лекарства, всичко това няма да го има. Съответно държавата няма да има ресурс, с който да посрещне тези плащания. В момент, в който ще има най-голяма нужда тези плащания да се случат.
- Да излезем извън болниците и болните и да погледнем към бизнеса. Може да се наложи частично затваряне. Има ли шанс въпреки поредната вълна икономиката да продължи да работи и как е свързана с бюджета?
- Това, което ние сме заложили в актуализацията, е много тежка ковид вълна, подобна на тази от ноември-декември миналата година. Това е заложено и в приходната, и в разходната част. Съответно за бизнеса са предвидени 400 млн. лв., които да тръгнат не само по мярката 60/40, има пари за авиацията, има и за други мерки, които в момента се обсъждат в работната група към социалното министерство заедно със синдикатите и работодателските организации. И е важно тези пари да са налични, особено ако се затварят бизнеси, за да могат те след това да отворят. В момента вие знаете, че направихме преструктуриране на разходи, които най-вероятно няма да се случат, за да може да има пари по мярката 60/40, която удължихме до края на юли. Имаме възможност да се удължи до края на август, има малко останал резерв. Но оттам нататък вече трябват парите от актуализацията, за да гарантираме ритмичност в плащанията към бизнеса, особено при тежка или продължителна ковид вълна. Особено важно е да се отбележи, че със здравното министерство работихме доста и бизнеси, които имат ваксиниран персонал или си тестват персонала често, могат да останат отворени. Надяваме се и това да омекоти отчасти потенциалния ефект върху икономиката.
- Правите това не защото сте песимист или искате да плашим хората, а защото така прави един финансов министър?
- Ние трябва да сме подготвени за най-лошия сценарий. Ако се случи нещо хубаво, това означава, че ще има повече приходи и по-малко разходи. Парламентът ще реши в края на годината дали те ще отидат за повече разходи, или за намаляване на дефицита.
- Излиза, че сме в ситуация “вода гази, жаден ходи”… Отчетохте над 1,6 млрд. лв. допълнителни приходи. Защо те не могат да бъдат похарчени, нека да обясним на хората, които не познават бюджетните процедури.
- Законът за бюджета е написан с приходна и разходна част. Това, че имаме допълнителни приходи, не ни позволява да ги харчим, защото не можем да надхвърлим разходната част. Ние сме ограничени, ако можем да похарчим 100 лв. за нещо, не можем да похарчим 105 лв., дори и тези 5 лева да ги имаме като приход. Всъщност основната задача на актуализацията е парламентът да вдигне разходните тавани, приемайки по-големите приходи.
- Обяснете казуса с магистрала “Хемус”, заради който получихте немалко упреци. Как е отчетена специалната сметка, има ли разплащания, предстоят ли?
- Това, което се случи с прибирането на допълнителните средства, които стояха по магистрала “Хемус” в специална сметка, това не е приход. Това е възстановен разход. Тези пари са налични. Те могат да бъдат ползвани, в случай че няма актуализация. Основната причина те да бъдат прибрани обратно в бюджета е това, че видяхме там едно неразумно и незаконно харчене на средства. Ако парламентът реши да каже - даваме ги за АПИ или “Автомагистрали”, парите са налични и веднага може да се случи.
- Прословутото преизчисляване на пенсиите - кога може да стане и ще се случи ли изобщо без актуализация? Какво ще означава за възрастните хора това?
- Без актуализация няма как да се случи, тъй като това означава да се сменят няколко закона, свързани с пенсионната система. Освен това ще трябва този допълнителен приход, който НАП има, да може да бъде използван. Ако се приеме актуализацията, е предвидено това да стане от 1 октомври, средното увеличение е 12,5%.
- Явно не сте ревнив към вашия вариант за преизчисляване на пенсиите, за вас е важно нещата да се случат, така ли е?
- За мен е важно нещата да се случат. Държавата да може да си посрещне разходите, а не да се търсят всякакви възможни резерви и да се импровизира. При условие че има възможност, че няма да се увеличи дефицитът, ще бъде неразумно и безотговорно да не се актуализира разходната част, така че никой да не се притеснява.
- Задъхват ли се социалните системи в момента? Има ли мерки, които вече са под въпрос заради липса на пари?
- Все още не. Но когато говорим за социални разходи, там има няколко, които се очаква до края на годината да се нуждаят от допълнителни пари. Например разходите за отопление, особено при една епидемична обстановка, се нуждаят от 80 млн. лв. извън това, което е бюджетирано. Надбавката за личните помощници също има нужда от 72 млн. лв. Надбавката за родители с деца до 14 г. има нужда от 2 милиона. Всичко това е предвидено в актуализацията на бюджета. Ако тя не се случи, тези разходи няма как да бъдат направени.
- Казвате, че не искате да поставите наследника си от един редовен кабинет в тежко положение. Ако няма чуваемост и не се актуализира бюджетът, няма ли възможност за преструктуриране? Какви са алтернативите - затягане на коланите и нов дълг или…
- Има възможности за преструктуриране, но там вече влизаме в наистина опасна територия. През май тези възможности бяха доста по-широки. Ние използвахме част от тях, за да продължим мерките за бизнеса, плащанията към медици, 50-те лева за пенсионерите и т.н. Оттук нататък, влизайки в октомври, ноември, голяма част от другите разходи са вече направени. Това означава, че възможностите за преструктуриране са по-малки. Освен това имаме разход за избори, които са непредвидени - 133 млн. лв., ако са две в едно. Ако приемем, че парламент се формира ноември месец, това означава, че буквално първата седмица на декември трябва да се прави актуализация. Държа да отбележа, че тези възможности за преструктуриране най-вероятно ще означават непродължаване на мярката 60/40 и най-малкото забавяне изплащанията на парите за медиците. За парите за пенсионерите ще бъде на кантар дали ще ги има за септември и октомври, за ноември със сигурност няма да има пари. Така че наистина, ако отиваме на следващи избори, ще бъде абсолютно безотговорно да не се направи актуализация.
- Отворени ли сте за предложения и ревизия на актуализацията при един парламентарен дебат? Има ли неща, от които не бихте отстъпили и кои са те?
- Много е важно да има баланс и да посрещнем разходи по евентуална пандемия. Ние можехме да направим една много розова актуализация. Да заложим инфлация от 2,7%, а не от 2%, което би изстреляло приходите нагоре. Да заложим, че икономиката ще работи ритмично до края на годината, което също би изстреляло приходите нагоре. И съответно да заложим едни много по-големи харчове срещу тези по-големи приходи. Но това би било неразумен подход. Защото, ако все пак влезем в тежка ковид криза, ще се окаже, че сме заложили едни разходи, срещу които няма приходи и това допълнително ще утежни дефицитите в бюджета. Така че няма как да кажа неща, от които аз не бих се отказал. А подходът трябва да бъде такъв, че да сме подготвени за най-лошото, което може да се случи. Ако стане нещо по-добро, добре. И друго е важно да се каже, че тази актуализация бе съгласувана и със синдикатите, и с работодателите, и там мина един тежък процес на съгласуване, бе намерен баланс между техните предложения и нашите намерения. Според мен парламентът да тръгне към актуализация, която не е съгласувана със социалните партньори, би било най-малкото неразумно.
- Засягат ли ви подозренията, че по-високите приходи се дължат на счетоводни гимнастики, а не на намалялото крадене на държавни пари? Как ще им отговорите?
- Много просто. Като ви кажа откъде са приходите. Имаме вноска към ЕС 400 млн. лв. Останалите 1,6 млрд. лв. допълнително са: 479 млн. лв. са корпоративни данъци, 256 млн. лв. са данъци върху физическите лица. Не знам точно какво сме надули. 268 млн. лв. са от допълнителни здравни и пенсионни вноски, които са внесени в системата. И имаме 848 млн. лв. от ДДС. И 27 млн. лв. от данък дивидент. Така че приходите са съвсем коректно заложени, и то при инфлация 2%. Допълнителните приходи не се дължат на това, че сме заложили 3 или 4% инфлация, ще се получат едни допълнителни 400-500 млн. лв. Така че тези приказки, ама то имало инфлация, не са верни. Дори и да има, те не са заложени в тази актуализация на бюджета. Неслучайно казвам, че поне половината от тези приходи се дължат на това, че икономиката си работи.
- Останалата половина е заслуга на приходните агенции. Очевидно е, че стратегията да се насочите към големите фирми вместо към баничарниците, дава резултат. Има ли други причини за повишената събираемост?
- Мога да ви дам едни други цифри. Приходите за юли спрямо юни са с 13% повече. Приходите за юли спрямо плана за юли са с 14% повече. Това не е инфлация.
- Вече има очакването - ще бъда проверен, по-добре да си платя…
- Точно така.
- Казахте, че ако се задействат контролните механизми на държавата, ще имаме повече пари. Какво визирате освен това, което всички видяха, че направихте?
- Ако бюджетирането догодина започне с т.нар. нулев бюджет, т.е. не както досега - това, което сме харчили тази година, да го пренесем и за догодина. Ако започнем – нашият бюджет е нула като министерство. От там нататък за всяка дирекция, за всяко направление вие трябва да кажете – имам нужда от толкова хора, ще свършим такава и такава работа, необходими са толкова средства. И според мен, ако се подходи по този начин само в частта директни държавни разходи, ще имаме поне 10% спестявания. Което за гражданите какво означава - 1,5 до 2 милиарда спестявания. Които могат да се спестят само от разходите за издръжка на чиновници, агенции, агенцийки и пр. Отделно трябва да се огледат всички договори. Давам ви пример - имаше искане за плащане по договор за борба с градушките. Оказа се, че по този договор това, което плащаме за летателен час, е 4 пъти повече за един такъв самолет. Договорът е подписан през април т.г., идват фактури и се казва - дайте да ги плащаме, изпълнени са дейностите. Това означава да се направи преглед на всички договори. Като говорим за спиране на кранчетата, то не става с магическа пръчка, а договор по договор.
- Има ли и други резерви държавата за увеличаване на приходите си и кои са те? Не си ли отглеждаме една “мързелива” икономика, която очаква главно европейски пари, за да симулира работа?
- Има малко такъв аспект, защото една немалка част от брутния вътрешен продукт е свързана с държавни поръчки. Според мен, ако бизнесът бъде оставен да работи, няма натиск, корупция, не се занимават с излишни дейности, т.е. държавата да не пречи, като първа стъпка, мисля, че ще видим много по-бърз растеж. Цялата енергия на собствениците и мениджърите, вместо да си играят на котка и мишка с държавата, тя ще бъде насочена към това да произвеждат по-добър и по-качествен продукт. Това би трябвало да има ефект.
- Обиди ли ви оценката “Василев е прекалено ляв”. Такъв ли е актуализираният бюджет? Ляв ли е, защото вашите убеждения са такива, или е такъв, защото времената са такива?
- Никога не съм бил упрекван, че съм ляв. Истината е, че тази актуализация намалява дефицита. Но от друга страна, не може 43% от пенсионерите да живеят под прага на бедността. Това не е ляв или десен въпрос, това е въпрос на нормално човешко отношение към тези хора. И при условие че бюджетът може да си го позволи, без това да води до допълнителни заеми, без да се увеличава дефицитът, без цената да плащат внуците, а като просто сме накарали текущите фирми да внесат повече пари. Това е цел, която си заслужава независимо дали си ляв, или десен.
CV
Роден на 9 септември 1977 г.
Завършил е икономика в “Харвард”, специализирал бизнес администрация и право в Harvard Business School и Harvard Law School
От 1999 до 2004 г. е консултант в Monitor Group в САЩ, Канада, Европа и Южна Африка
Ръководил е маркетинг и стратегическо развитие в редица големи международни компании в телекомуникационната индустрия, енергетиката, минното дело и др.
Министър на енергетиката, икономиката и туризма в служебното правителство на Марин Райков през 2013 г.
