Дружелюбни, щастливи, прогледнали от първия ден и воини на правдата
Този текст не е агитация за ваксините, не засяга изтичащото ценно време преди поредната вълна на делта-щама, няма дори намек за отговорността на всеки от нас към обществото и за все по-отдалечаващата се надежда за постигане на колективен имунитет, не! Той е посветен на безименните борци в отбраната, на бунтовниците, които бранят със зъби и нокти телата си от дългата ръка на Бил Гейтс, прославя героите, на чиято несломима воля се крепи политическата кариера на проф. Чорбанов.
Това е ода за спасителите на галактиката! И макар да представляват истински колорит от образи и характери, дела и документи, четири вида най-ярко се открояват. Ето ги:
Дружелюбни
Контактен, симпатичен, приветлив, обикновено забързан, без работа рядко седи. Малко е над нещата, не отдава особено значение на събития, от които повечето нормални хора се вълнуват силно. Например, ако преди малко е имало земетресение и всички са се разбягали опулени от ужас, той се подсмихва, все едно че другите се държат детински.
Не че в погледа му проблясва подигравка, не е някой злобар, само известно снизхождение излъчва, просто не успява да го потисне, отвътре му избива. Щото е преживял толкова по-тежки изпитания в тоя живот, че не може да им се начуди защо се тръшкат от едно клатене. И с вируса е така.
“Да, да, да, да…”, незаинтересовано повтаря дружелюбният антиваксър, когато се мъчиш да му обясниш, че SARS COV-2 не е грипче, а повече прилича на биологично оръжие, защото разбива имунната система, целейки се във всяко слабо местенце на организма. Ама той тия неща много добре ги знае, бе, да не е тъп!
Обаче не вижда смисъл да се ваксинира, то каквото е писано на човек… нали. Да не говорим, че кръвната му захар е висока, а знаеш, че при диабетиците трябва много да се внимава.
“Ти на инсулин ли си?”, го питаш. “Е, не, ама…”
Съобщаваш му, че диабетиците на инсулин си слагат РНК ваксини, иначе жална им майка, ако се заразят, посочваш конкретни диабетици, които и двамата познавате. При което дружелюбният заявява с най-добро чувство: “То си е тяхна работа”. Подмята ведро, че който пие ракия, от нищо не може да се разболее, а теб те напъва да му припомниш, че страдащите от висока захар не трябва да пият алкохол.
Накрая, без нито един път да се е озъбил, дружелюбният те оставя с усещането, че предпочиташ да не го виждаш известно време, ако може даже никога, защото има риск да му кажеш неща, за които после ще съжаляваш.
При всички положения ще излезе, че ти си трол, който напада невинен дружелюбен човек.
Щастливи
Както ваксинираните споделят с радостно облекчение, че най-сетне са си върнали живота, вече не се крият като Франкенщайн, нито изпадат в истерия, ако някой наблизо се разкашля, така и щастливият антиваксър е във възторг от себе си. Неговото тяло не е опорочено, целия свят е надхитрил! Ура!
Сега, възможно е да го е изкарал, без да е разбрал, сеща се, че е бил сополив миналата есен и кашлица даже излязла, но от друга страна, защо пък да не е представител на онзи рядък ген, с който не можеш да се заразиш. Щото нали има такъв ген? Наоколо мало и голямо изкарало COVID, но щастливият си е цял-целеничък. Не е ли това чудесно!
Загрижено му напомняш, че не живеем като монасите отшелници, цивилизовано общество сме, имаме задължения едни към други и колективният имунитет е едно от тях.
“О, моля те - пренебрежително махва с ръка щастливият, – на Джулай като бяхме колектив, кой се зарази? Никой!”
Не че е проверил по азбучен ред положителните PCR тестове на поклонниците след посрещането на зората и нищо, че изграждането на стаден имунитет няма връзка с груповото пиене на бира на Камен бряг, щастието е важно и вътрешният баланс.
Щастливият антиваксър няма надпяване.
Прогледнали
от първия ден
Тази категория включва антиваксъри, прозрели страшната истина за дълбоката конспирация на подлите илюминати още от първия ден на пандемията. За тях нова информация по темата никога не е постъпвала с изключение на някои пропагандни трикове на кукловодите, които обаче те от самото начало безпогрешно разконспирират.
Разговорът тече горе-долу така:
- Защо си против ваксините?
- Не ми се говори сега за тия неща, дай да не почваме.
- Толкова ли е сложно?
- Напротив, елементарно е, просто нямаш информацията, която имам аз.
- Може ли да я споделиш с мен, за да я имам и аз и да не тъна в информационен мрак?
- Знаеш ли например какво представляват тампоните за PCR тестовете?
- Не са ли стерилни тампони?
- Нито са стерилни, нито са тампони. Те са маскирани ампули, чрез които ти вкарват в носа микроскопични червейчета и те разболяват.
- Защо?
- За да поддържат илюзията, че има вирус, така по-лесно ни контролират.
- Но преди да те ваксинират, не ти правят PCR.
- Ваксините вършат същата работа, че даже и наноботи ти вкарват, чрез които могат да си правят с теб каквото си искат.
- Ако са искали да ни набутат червеи и наноботи, защо не ги слагат в семките? Или в солетите? Или в доматите?
- Защото от тестовете и ваксините печелят много повече.
- А може ли примерно всичко това, което казваш, да не е вярно и учените да са прави, че съществува силно заразен вирус?
- Може, но има прекалено много съвпадения…
Пръскането от въздуха също се споменава, както и мрачното апокалиптично бъдеще на всеки ваксиниран. Нито лекар, нито учен, нито дори адронният колайдер е в състояние да опровергае прогледналите от първия ден, независимо от докторатите или броя на публикациите си в престижни медицински издания. Техният факел никога не гасне.
Воини на правдата
- Нямате право да питате хората защо не се ваксинират, ваксинирането е доброволно, не е задължително. Както тайната на вота е свещена, така и този избор е право на всеки човек.
Задаването на подобен въпрос или агитирането за ваксините е буквална намеса в личния живот, оказване на натиск и опит за ограничаване на свободата…
- Ама…
- Няма “ама”! Имаме право на избор, който вие нямате право нито да оспорвате, нито да отнемате.
- Но аз не…
- Какво? Само питаш ли? Или се мъчиш да ме провокираш и да ми обясняваш разни неща, които ги пише не знам си къде на английски и на немски? Или да ми цитираш някакви професори и академици ли? Не ме интересува, оставете ни на мира! Какво ви пука дали ще умрем?
- Никой не трябва да умира.
- Да, ама всяка година от грип някой умира и сега искате всички да се подчиняваме и да станем роби на ваксините и лекарствата. Престанете да ни заплашвате и да ни сочите с пръст.
- Извинявайте.
- Няма “извинявайте”. Марш оттука! Стрелям на месо!
