Целта не трябва да е просто
възстановяването на
предкризисното ниво, но и
да се догони предкризисната
траектория на растежа
Още в началото на юни писах в “24 часа”, че приходите в бюджета са значително по-високи от очакваното и съответно с тези средства може едновременно да се увеличат разходите и да се намали дефицитът. Тогава изчислих, че преизпълнението на приходите може да достигне 2-2.5 милиарда лева. Сега същата идея с подобни изчисления сподели и Министерството на финансите в публикувания проект на актуализация на държавния бюджет.
В предложената актуализация Министерството на финансите предвижда около 2,1 милиарда лева по-високи приходи, от които 1,7 милиарда лева благодарение на повече вътрешни приходи и 424 милиона - благодарение на по-високия очакван аванс от Европейския фонд за възстановяване.
Същевременно са заложени около 1,8 милиарда лева допълнителни разходи – за социални разходи, антикризисни мерки и други. По този начин актуализацията на Министерството на финансите постига както значително по-високи разходи в бюджета, така и по-нисък дефицит (3,6% от БВП вместо заложените 3,9%).
Това е правилен подход, защото България все още не е постигнала пълно възстановяване и е още далеч от връщане към предкризисната траектория на растежа.
Поради тази причина фискалната политика трябва да остане стимулираща не само тази, но и следващата година (това са и плановете на другите европейски страни).
Най-безболезненият начин за намаление на дефицита е преследването на висок икономически растеж и висока събираемост на приходите – по този начин дефицитът постепенно и безболезнено ще се елиминира за няколко години, при това без да попречи на икономическото възстановяване.
Актуализацията на бюджета на Министерството на финансите се базира на прогноза за икономически растеж от 3,5%, която е значително подобрена в сравнение с предходната.
В същото време обаче почти
всички други прогнози
за българската
икономика са още
по-високи
Буквално тези дни БНБ повиши своята прогноза до 4,1%, а международната рейтингова агенция “Фич” я вдигна дори до 4,7%. Около 4,5% са и прогнозите на Европейската комисия, Международния валутен фонд и ЕБВР. Дори има и една прогноза за икономически растеж над 5% (на ING), макар че на този етап тя остава изключение.
Така че е съвсем вероятно през тази година икономиката да расте повече от заложеното в актуализацията, съответно това увеличава и потенциала за приходи в бюджета.
Колко повече приходи
ще има в бюджета?
През първите шест месеца на годината данъчните и неданъчните приходи в бюджета са 23,5 милиарда лева – това е 18% повече приходи от същия период на 2020 г. и 11% повече отколкото през 2019-а. Сравнението с 2019 г. е важно, защото показва, че в момента бюджетните приходи са по-високи от предкризисното ниво. При това тук говорим за първото полугодие, когато имаше дълги периоди на затваряне на ресторанти, молове и магазини. Логично е второто полугодие да е дори по-добро, особено летните месеци, в които няма почти никакви ограничителни мерки.
Че бюджетната ситуация се развива добре и през юли, се вижда от данните на БНБ за фискалния резерв на правителството. Към средата на юли той е близо 9 милиарда лева – с около половин милиард лева по-висок спрямо същия период на месец юни. Това увеличение вероятно се дължи на връщането на неусвоени средства за автомагистрала “Хемус” в централния бюджет. Но дори и без тях данните показват добра динамика на бюджета. (Виж графиката за данъчни и неданъчни приходи 2019-2021 г. в милиарди лева).
При запазване на висока събираемост и поддържане поне на досегашните темпове на растеж на приходите преизпълнението на данъчните и неданъчните приходи може да достигне 2,5 милиарда лева. Като добавим и допълнителните средства от фонда за възстановяване, достигаме до близо 3 милиарда лева преизпълнение за годината. Отделно са възможностите за спестявания в разходната част и възстановяването на неизползвани средства в централния бюджет. В общи линии
бюджетът тази година
ще разполага с около
3 милиарда лева
повече от планираното
– т.е. около 1 милиард повече, отколкото е заложено в актуализацията на Министерството на финансите. Това дава възможности на парламента, а и на евентуалното редовно правителство да започнат да реализират и своите приоритети.
