Учените са разработили устройство, което може да превръща речевите мисли в изговорени думи в реално време, съобщава АП.
Въпреки че все още е експериментален, изобретателите се надяват, че мозъчно-компютърният интерфейс един ден ще помогне да се даде глас на хората, които не могат да говорят.
В новото проучване се описва тестването на устройството върху 47-годишна жена с квадриплегия, която не е могла да говори в продължение на 18 години след инсулт. Лекарите имплантирали устройството в мозъка ѝ по време на операция в рамките на клинично изпитване, пише БТА.
То „превръща намерението ѝ да говори в плавни изречения“, казва Гопала Ануманчипали, съавтор на изследването, публикувано в понеделник в списание Nature Neuroscience.
Други мозъчно-компютърни интерфейси за реч обикновено имат леко забавяне между мислите за изречения и компютърната вербализация. Такива забавяния нарушават естествения ход на разговора, което потенциално води до неразбирателство и разочарование, твърдят изследователите.
Това е „доста голям напредък в нашата област“, казва Джонатан Брумбърг от Лабораторията по реч и приложна неврология в Канзаския университет, който не е участвал в изследването.
Екипът от Калифорния е записал мозъчната активност на жената с помощта на електроди, докато тя изрича изречения без звук в мозъка си. Учените използвали синтезатор, който конструирали, използвайки гласа ѝ преди увреждането, за да създадат речевия звук, който тя би произнесла. Те обучили модел на изкуствен интелект, който „превежда“ невронната активност в звукови единици.
Той работи подобно на съществуващите системи, използвани за транскрибиране на срещи или телефонни разговори в реално време, казва Ануманчипалли от Калифорнийския университет в Бъркли.
Самият имплант се поставя в речевия център на мозъка, така че да „подслушва“, като тези сигнали се преобразуват в части от речта, които съставят изречения. Според Ануманчипали това е вид „стрийминг“, като всяка 80-милисекундна част от речта - около половин сричка - се изпраща в регистриращото устройство.
„Не се чака изречението да свърши – устройството го обработва в движение“, обясни Ануманчипали.
Декодирането на речта толкова бързо в реално време има потенциала да бъде в крак с бързия темп на естествената реч, каза Брумбърг. Използването на гласови проби на пациента би било значителен напредък в естествеността на речта, обобщи ученият.
