Образуването на нови кръвни клетки за компенсация на отнетите намалява риска за мутации и като цяло подмладява организма
Хората, които често даряват кръв, са по-здрави като цяло и по-рядко боледуват от левкемия. Това установява ново проучване на авторитетния британски изследователски институт “Франсис Крик”.
Донорската кръв спасява животи и кръводарителите живеят с моралното удовлетворение, че правят добро от най-висок клас, но потенциалното въздействие на повтарящата се процедура върху дарителите остава до голяма степен неизследвано. Публикацията в специализираното списание Blood не само съобщава за благотворните ефекти на кръводаряването върху самите донори, но и разкрива механизма за реакцията в костния мозък - мястото, в което се образуват кръвните клетки.
В кръвните стволови клетки на кръводарители учените са открили генетични промени, които подпомагат производството на нови, “девствени” неракови клетки. Когато хората даряват кръв, стволовите клетки в костния мозък произвеждат нови кръвни клетки, за да заменят изгубената кръв, и този стрес стимулира селекцията на определени добри клонинги.
Като следваща стъпка учените се опитват да разберат как тези различни видове мутации играят роля за или против развитието на левкемия и дали могат да бъдат насочени терапевтично.
Левкемията е една от групите рак на кръвта и има много видове. Някои форми са по-чести при деца. Други се срещат предимно при възрастни.
Левкемията обикновено засяга белите кръвни клетки. Те са армията на имунната система за борба с инфекциите. Кръвните клетки преминават през множество етапи, преди да достигнат своите напълно зрели форми. Но
при хората с левкемия
костният мозък произвежда
прекомерно количество
анормални, незрели
кръвни клетки
- парабласти, които не функционират правилно, а броят им бързо се увеличава. Симптомите в началото често са дискретни и неспецифични. Човек може да пренебрегне ранните сигнали на левкемия, защото приличат на грип и други често срещани заболявания. Но заболяването е несравнимо по-сериозно и често с неблагоприятен изход.
Левкемията започва, когато ДНК на една клетка в костния мозък се промени (мутира) и не може да се развива и функционира нормално. ДНК е кодът с инструкции, който казва на клетката кога да расте, как да се развива и кога да умре. Поради мутацията или грешката в кодирането левкемичните клетки продължават да се размножават. Всички клетки, произлизащи от оригиналната мутирала клетка, също имат мутирала ДНК. За разлика от други видове рак левкемията не образува тумор, който да се вижда при образни тестове - нито на рентген, нито на компютърна томография.
Проучването открива, че при по-честите кръводарители в критични предлевкемични области липсва ген, наречен DNMT3A, за който е известно, че е увреден и мутира при хора, които развиват този вид рак на кръвта.
Левкемичните клетки се делят бързо и това е причина в повечето случаи болестта да прогресира с висока скорост. Най-застрашаваща е острата форма. Острата левкемия е животозастрашаваща и изисква незабавно започване на терапия. При хронична левкемия може да липсват забележими симптоми в продължение на години.
Всеки може да развие левкемия, няма пълна застраховка. Все пак проучванията показват, че някои фактори могат да повишат риска. Сред тях са минали лечения на рак с лъче - или химиотерапия; пушенето; излагането за продължително време на химикали като бензол и формалдехид; генетични заболявания като неврофиброматоза, синдром на Клайнфелтер, синдром на Даун; фамилна обремененост, макар че невинаги роднина с рак на кръвта означава риск за целия род.
Изследването на пълна кръвна картина ориентира дали има нещо нередно в броя и съотношението между отделните групи клетки. При левкемия обикновено се открива значително по-висок от нормалния брой бели кръвни клетки. Допълнителни тестове ще уточнят наличието или отсъствието на специфични маркери за левкемични клетки или специфичен тип левкемия.
Лечението зависи от вида ѝ и дали ракът се е разпространил и в други органи или тъкани. Трудно е да се предвиди прогнозата поради намесата на множество фактори - от възрастта до наличието на болни клетки в гръбначномозъчната течност, които са по-трудни за лечение. При някои хора с прилагане на нови терапии се постига дългосрочна ремисия. Разбира се, най-хубаво е човек да не се разболее.
Изследователите от “Франсис Крик” и сътрудниците им от Германския център за кръводаряване на Червения кръст доказват, че при редовното кръводаряване се стартира процес, който позволяват на клетките да реагират добре на загуба на кръв и образуването на червени кръвни клетки - еритроцити, като едновременно се заобикалят предлевкемичните мутации, свързани с рак на кръвта. При тестовете клетките с честите донорни мутации растат нормално в контролни условия и насърчават производството на еритроцити при стрес, без клетките да стават ракови. В рязък контраст левкемичните мутации довеждат до подчертано увеличение на белите кръвни клетки както при контролни, така и при стресови състояния.
С напредването на възрастта клетки в костния мозък естествено натрупват мутации и това води до появата на клонинги от кръвни клетки с по-различен генетичен състав от първоначалната матрица. Механизмът на увреждането на клетките често се сравнява с копиране - с всяко следващо копие се увеличава рискът от грешки. Така специфични мутации в процеса на копиране могат да доведат до рак на кръвта като левкемия.
Простото обяснение на намаления риск от рак на кръвта и условното подмладяване на организма е, че клетките се обновяват и така намалява вероятността да се размножават стари и подготвени за ракови мутации клетки.
Когато хората даряват кръв, стволовите клетки в костния мозък произвеждат нови кръвни клетки, за да заменят изгубената кръв, и този стрес стимулира селекцията на здрави клонинги, близки до изначалната природна матрица.
