Причината е двойно демографска - застаряващото население, което увеличава търсенето на здравни услуги, и застаряващи медици
През 2022 г. притокът на обучени в чужбина лекари в европейските държави се е увеличил със 17% в сравнение с 2019 г., а на медсестри е скочил със 72%
Здравните системи на Стария континент са изправени пред тежка криза заради изключителен недостиг на специалисти, които се грижат за здравето на европейците.
От 2022 г. Европа се нуждае от 1,2 милиона лекари, медицински сестри и акушерки допълнително.
Двадесет държави съобщават за недостиг на лекари, а 15 - на медицински сестри
Данните са от доклада “Здравето отблизо” (Health at a Glance: Europe) за 2024 г. В него се анализира състоянието на европейските здравни системи, които продължават да се възстановяват след пандемията от COVID-19 и отговарят на предизвикателствата и възможностите, породени от цифровизацията, изменението на климата и демографските промени. Документът е изработен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) съвместно с Европейската комисия.
Двойните демографски предизвикателства, свързани със застаряващото население, което увеличава търсенето на здравни услуги, и застаряващата здравна работна сила, която увеличава необходимостта от заместване на настоящите здравни работници при тяхното пенсиониране, са основните фактори за този недостиг. Над
1/3 от лекарите и 1/4 от сестрите са над 55 години
и се очаква да се пенсионират през следващите години.
Едновременно с това интересът на младите хора към професиите в областта на здравеопазването намалява, като в периода 2018-2022 г. той е спаднал в повече от половината държави от ЕС.
Планирането на работната сила в здравеопазването е от съществено значение за насочване на политиките и за гарантиране на достатъчен брой кадри и квалификация на работната сила, пише още в доклада.
За да се справят с острия недостиг европейските страни все повече разчитат на наемането на обучени в чужбина здравни специалисти. След временното намаление през първите две години на пандемията през 2022 г. притокът на обучени в чужбина лекари в европейските държави се е увеличил със 17% в сравнение с 2019 г., а притокът на обучени в чужбина медицински сестри е скочил със 72%.
През 2023 г. над 40% от лекарите в Норвегия, Ирландия и Швейцария и над 50% от медицинските сестри в Ирландия са обучени в чужбина. Макар и да осигурява бързо решение на неотложните нужди, прекомерното разчитане на обучени в чужбина здравни работници рискува да изостри недостига на работна ръка и цялостната нестабилност в страните източници, често държави с по-ниски доходи, които вече се борят с колабираща здравна система.
Според доклада в краткосрочен план подобряването на условията на труд и възнаграждението са решаващи за повишаване на интереса към професията
и за задържане на настоящите здравни работници. Увеличаването на възможностите за образование и обучение на нови лекари и медицински сестри също е от съществено значение за увеличаване на предлагането, въпреки че въздействието му ще се усети едва в средносрочен и дългосрочен план.
Като се има предвид бавният среден темп на нарастване от едва 0,5% годишно на броя на новозавършилите медицински сестри в ЕС между 2012 и 2022 г., привличането на достатъчно млади хора, които да отговорят на нарастващото търсене, представлява сериозно предизвикателство. Оптимизирането на комбинацията от умения, например чрез по-широко използване на медицински сестри с напреднала практика, както и използването на цифрови технологии и изкуствен интелект, ще бъде от съществено значение за повишаване на производителността на здравните работници и ще им позволи да се съсредоточат повече върху грижите за пациентите.
За решаване на проблема с медицинските страни ЕК стартира
програмата “ЕС в подкрепа на здравето” с бюджет от 1,3 милиона евро
“Това показва нашия ангажимент за справяне с недостига на медицински сестри в държавите членки. Надявам се, че това ще спомогне за привличането на млади таланти в професията и за задържането на ценни специалисти. Очаквам с нетърпение да работя в тясно сътрудничество със СЗО Европа, по това действие”, уточни европейският комисар по здравеопазване и безопасност на храните Оливер Вархей.
