Назначаване на парамедици в училищата ще помогне за решаването на кризата с липсата на медицински сестри, се посочва в прессъобщение на съюза на браншовата им организация в България.
Техен анализ показва, че в училищата най-честите инциденти са травми и неотложни състояния. Парамедиците са квалифицирани именно в оказването на първа помощ. Наредбата за здравните кабинети в училищата обаче ограничава училищните ръководства да наемат само медицински сестри и фелдшери, отбелязват от Съюза на парамедиците.
Според организацията, в България не достигат 30 000 медицински сестри, а професията „фелдшер“ вече не съществува – заменена е от „лекарски асистент“. Поради тази причина има и учебни заведения, които не могат да осигурят нужното „медицинско лице“.
Съюзът на парамедиците в България предлага на Министерството на здравеопазването в стратегията за увеличаване броя на сестрите да се обмисли възможността за промяна в Наредбата, за да могат и парамедиците да бъдат назначавани в училищата. Така ще се намали недостигът на медицински специалисти в училищното здравеопазване, ще се облекчи работата им, ще се даде възможност квалификацията на медицинската сестра да се използва там, където е особено ценна – в болничната и доболничната помощ.
В едно средностатистическо училище с 700-1000 ученици се регистрират между 100 и 300 посещения в здравния кабинет годишно. Десет процента от случаите са за инциденти, при които се налага обработка на рани. Още 10% заемат случаите на влошаване на хронично заболяване. В останалите 80% става дума за състояния като повишена температура, болки в корема, главоболие, зъбобол, кървене от носа, ухапване от насекоми, обриви, вадене на кърлеж и т.н. Екип на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) се вика в 1% от всички случаи – не повече от три пъти годишно за едно училище. В София например, при 174 училища, за една учебна година екипи на ЦСМП са викани в 100 случая, т.е. средно два пъти годишно на училище.
Една квалифицирана сестра е незаменима в болничната помощ. Но в училище тя веднъж в седмицата превързва рани, а през останалото време я търсят за какво ли не. Тя попълва журнали, пише справки, изготвя планове за здравна просвета и хигиена, участва включително в професионалната ориентация на учениците. Част от тези задачи могат да бъдат поети от парамедик, коментира адвокат Ива Пехливанска, председател на Съюза на парамедиците, цитирана в прессъобщението.
На 17 януари започна първият курс за парамедици в Добрич. Обучението е организирано от Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров“ със съдействието на Община Добрич и Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) – Добрич, а в него се включват 33-ма курсисти.