- Здравословното въздържане от храна не е глад, а преминаване към алтернативен режим на обмяна, или вътрешно хранене
- Организмът се регенерира, не губи сила и мускулна маса и няма гастритни проблеми
- Целта на омекотените формули е оптимално балансирано хранене без дефицити
Фастингът става все по-популярен. Ползите от него се доказват не само с Нобеловата награда за чудото на автофагията, а и със серия от сериозни научни изследвания в топуниверситети по света. Ограниченият калориен прием се превръща не просто в увлечение, а в един от сигурните методи за удължаване на живота заедно с редовната физическа активност. Както при всяка мода обаче се стига до крайности - ако организмът бъде оставен без храна, може да се стигне до гастритни състояния и до отпадналост. Затова помолихме един от утвърдените експерти в областта на здравословното хранене д-р Георги Гайдурков да опише какъв е правилният фастинг, който може да ни осигури по-добро здравословно състояние и ефективност в работата, без да губим сила и мускулна маса.
Най-напред трябва да изясним защо използваме английската дума "фастинг". Причината е, че когато говорим за здравословно въздържане от храна с цел благоприятни ефекти върху нашето здраве, това всъщност не е гладуване, дори когато се практикува в най-строгите му форми - само на вода или дори и без вода (т.нар. "сух" фастинг). В тези случаи, когато редуцираме или дори спрем приема на храна за даден период, нашият организъм биохимично не гладува, а преминава в своя алтернативен режим на обмяна, наречен ендогенно, или вътрешно хранене. Точно това е и основният физиологичен и биохимичен механизъм, по който се реализират ефектите от този режим. А именно: когато намалим или спрем приема на храна, нашето тяло задвижва сложни генетично заложени програми, при които мобилизира и разгражда резервните депа, но заедно с тях премахва натрупаните отпадни вещества в кръвта и тъканите, унищожава стари и болни клетки, като ги "рециклира" и използва за храна. По този начин изчиства и възвръща функцията на всички органи и системи, включително тази на имунната система.
Това е изпитаният от древност най-ефективен и същевременно най-прост и достъпен начин за рестарт на организма и за възвръщане на неговата по-млада и здрава форма.
Като традиция фастингът съществува от зората на човешкото развитие. В предисторически времена, той е бил просто спонтанен биологичен механизъм за самовъзстановяване, защото често не е достигала храна.
С развитието на човешката култура процесът бива осъзнат като основно средство и път не само за телесно здраве, но и за личностно и духовно развитие. Това е и причината в повечето езици да има две различни думи, от съвсем различен корен, за глад и гладуване, от една страна, и за съзнателно въздържане от храна, от друга. Fasten (на немски), fasting (на английски), ieiunium (на латински), digiuno (на италиански) и т.н. означава съзнателно въздържане от храна, за разлика от неволното, нежелано и бедствено гладуване (honger-нем., hungry - англ., fames - лат., fame - ит. и т.н.). Най-точният смислов български превод на "фастинг" е думата "пост", "постен период".
Поради факта обаче, че традиционно думата "пост" на български е придобила предимно религиозна конотация, когато става дума за здравословен пост, често използваме английския еквивалент "фастинг".
У нас, в миналото здравословното въздържане от храна е практикувано масово от народа, най-вече като църковен пост.
Там той има няколко форми: приемане на предимно растителна храна в дните сряда и петък през цялата година, както и четири основни периода, разположени в годината, в които в разстояние на около две седмици (Петрови и Богородични пости) или на по-дълъг период (Рождественски/Коледни и Великденски пости, последният е над 40 дни) се приемат само постни храни. В строгия пост не се ядат никакви животински храни, дори и риба (с изключение на мекотелите), като са изключени дори и зехтин или друго олио.
Във възможно най-строгия вид традиционният пост е представен от така нареченото "тримирене", практикувано главно в последните дни от Великия (Великденския) пост. Той представлява "сух фастинг", при който три дни не се приема никаква храна, но също така не се пие и вода.
Известно е, че няма традиция, която в основата си да не кодира някакъв важен и основен архетип за оцеляване на населението. Съвременната наука отдавна е обяснила биохимичния механизъм при тримиренето. Организмът не се обезводнява за такъв период от време, защото включва програмата на активно ендогенно хранене. Както е известно, при катаболизма (разграждането на веществата), особено в цикъла на Кребс, но не само там, се образува отпадна, метаболитна вода. Т.е. в този период нашето тяло само си произвежда, синтезира, при това като освободен отпаден дериват, така нужната му за живота вода. Проведено по този начин, тримиренето оказва изключително мощен благоприятен ефект върху нашето здраве, обновявайки и подмладявайки едновременно всички органи и системи.
В научната история на фастинга има разработени в миналото различни системи. Класическите, както е например при американската школа на "Натурална хигиена" - Х. Шелтън, руската - Ю. Николаев и др., препоръчват строго въздържане от храна - само на вода, при това не рядко за период от седмици.
Понеже такива курсове предполагат строга медицинска преценка на индивидуалното здравно състояние, както и щателна супервизия и редовен мониторинг по време на провеждането, днес с все по-голяма популярност и без риск за здравето се предлагат омекотените форми на фастинг от различни съвременни автори.
Целта на омекотените системи е възможността да се състави една оптимално балансирана формула, при която се консумира определено количествено и най-вече - определено качествено съчетание от подбрани храни и същевременно с това, въпреки приема на храна, да се задвижат самовъзстановителните механизми на ендогенното хранене.
Проф. Дейвид Синклер от Института по генетика към Медицинското училище в Харвард например установява интересния емпиричен феномен, че ако един гризач е хранен хипокалорийно, т.е. с леко недохранване, това удължава неговия живот с около 30%.
Такова животно обаче не е много "щастливо" и живее леко невротично.
Самият Синклер признава, че когато е опитал да се храни с ограничен прием на храна, се е отказал още първата седмица, защото се е чувствал изнервен.
Изненадата обаче е, че ако същият гризач се храни със свободно количество храна, но бива подлаган на кратки, интермитентни (периодични) епизоди на глад, той постига степен на дълголетие, съизмеримо с това на онзи, който цял живот не си е дояждал. Оттам, както и на база на генетични изследвания, проф. Синклер предлага интермитентния, "пулсиращ" фастинг. Например, един или два дни седмично да останем на плодове, ядки, зеленчуци или поне някой ден да си дадем пауза от 10-ина часа, свободни от храна.
Проф. Валтер Лонго от университета в Южна Каролина пък предлага кратък 5-дневен омекотен ежемесечен фастинг, състоящ се от 30-ина грама ядки, кремсупа, няколко диетични крекера с общо 600 кcal дневно и добавки, за да не се губят протеини и някои минерали.
Д-р Питър Атия, канадско-американски автор, лекар и изследовател на дълголетието, практикуващ кратки разтоварвания, на свой ред също акцентира, че е необходим прием на протеинни добавки, за да не се губи мускулна маса. Той твърди, че ниският протеин (ниските белтъчини) при възрастни хора води до ниска мускулна маса, което не само снижава качеството на живот, а дори го съкращава.
Д-р Майк Хайман, американски лекар, основател и медицински директор на УлтраУелнес център промотира т.нар. пеган диета (палео - веган), като съчетава веганската чисто растителна храна с малки количества органични животински продукти.
Едно от най-сериозните научно структурирани изследвания по отношение на здравословния фастинг е това на немския лекар д-р Хайнц Фарнер.
Базирано е на систематичен клиничен анализ на стотици пациенти. Неговата студия, която е и своеобразен учебник за лекари по темата, беше преведена и издадена и на български под заглавието "Гладуването като терапия. Физиология и патофизиология, методика, индикации и протичане, психологически аспекти".
На база на дългогодишния опит по системата на "Човешкото хранене" (описана в едноименната книга) по отношение на здравословния фастинг мога да направя следните заключения и препоръки:
Ако ние провеждаме пост (фастинг) с цел прочистване на организма и подобряване на здравето, и ако го омекотяваме с прием на едностранчив вид храна (примерно консумираме само растителна храна), особено ако това е за по-дълъг период от време, това може да провокира дефицити (липси) в организма и резултатът да е незадоволителен. Обяснението на този привиден парадокс е, че едностранчивото откъм хранителни вещества хранене изчерпва резервите на организма, тъй като, за да се метаболизира тази храна, тя се нуждае от ензими (белтъчини) и от други есенциални вещества. И понеже тази храна не ги съдържа в достатъчно количество, организмът е принуден да ги набавя от своите резерви, а това води до тяхното по-бързо изчерпване. Обратно, ако се провежда споменатото вече в църковната традиция "тримирене" само на вода, там се включва пълноценно ендогенно хранене, теглото леко спада, но се запазва балансът и не се получават дефицити.
Затова най-честата, изпитана в практиката формула, която препоръчвам, е тази, включваща съобразени количества от сурови храни: плодове, зеленчуци включитлно зеленолистни и авокадо, подправки - джоджен, копър, мента, босилек, чимен, индийско орехче и др., сурови ядки без добавена сол и екстрахирани мазнини (без зехтин и друго олио), но съчетани с прием на суров жълтък (след щателно стерилизиране на черупката, за да няма опасност от салмонели) и домашно приготвена маринована риба (тип "Севиче" и др.).
Тази формула осигурява оптималния баланс между всички необходими за човека нутриенти и същевременно, бидейки изцяло сурова, задвижва ефективно самовъзстановителните програми на тялото ни.
И последно, но не на последно място: Преди да предприемете стъпки за каквато и да е промяна в храненето, задължително се посъветвайте с вашия лекар.
