Изследователи от Медицинския център Саутуестърн на университета на Тексас в САЩ са идентифицирали генетична мутация, която забавя растежа на меланома и потенциално и на други видове рак, като мобилизира имунната система. Резултатите са публикувани в специализираното издание Journal of Experimental Medicine, пише БТА.
Резултатите ни показват, че е възможно след време напълно нов тип терапевтична цел да се използва за потискане на широк набор от злокачествени тумори, каза д-р Хъсин Шъ, преподавател в Центъра по генетика и имунология в изследователската институция. Той е съавтор на изследването заедно с Брус Бойтлър, директор на Центъра по генетика и имунология, преподавател по имунология и вътрешна медицина и нобелов лауреат за медицина или физиология за 2011 г.
Учените са установили много гени, известни като онкогени, които подтикват и направляват раковите клетки, когато мутират. Макар учените отдавна да твърдят, че в човешкия геном съществуват и мутации, които предпазват от рак, откриването им е трудно, защото хората с тези генетични мутации не се отличават с нищо специално от останалите, обясни д-р Шъ, цитиран от електронното издание "Медикъл Експрес".
В търсене на такива гени д-р Шъ и д-р Бойтлър заедно с колегите си от медицинския център създават миши модели с различни генетични мутации, след което търсят мишки, които не развиват злокачествени тумори. Изследователите прилагат и разработен в лабораторията на Бойтлър метод, наречен автоматизирано мейотично картографиране (AMM), който проследява необичайни характеристики при мишките с генни мутации.
Така учените бързо достигат до гена H2-Aa. Мишките, които носят две мутации на този ген, благодарение на които протеинът на H2-Aa изцяло липсва, често изобщо не развиват тумори, след като биват изложени на клетки на меланома. При мишките само с една мутация на този ген развитието на тумори и значително по-ограничено в сравнение с мишки, носещи основната форма на гена. H2-Aa се свързва с производството на част от протеина MHC class II, който помага на имунната система да различава протеините и така подготвя атаката на потенциални външни заплахи.
Авторите на изследването са успели да синтезират и протеин на моноклонално антитяло, който блокира действието на други протеини срещу H2-Aa и води до същия резултат като мутациите на H2-Aa.
