Те служат като разсейване и емоционално освобождаване при хора без социални контакти
Следващия път, когато посягате да изключите електронната игра на детето си, защото твърде дълго е прекарало с нея, помислете още веднъж - особено ако нямате какво да му предложите да прави, след като екранът ѝ изгасне.
Съществуват вече проучвания, че тази игра може значително да подобри психическото благополучие на хора, оказали се в изолирана среда. Едно от последните е на японски изследователи. Учени от университета “Нихон” в Токио са тествали как електронните игри са се отразили на над 8000 души по време на пандемията. Участвалите в експеримента им доброволци са били на възраст от 10 до 69 години.
Те са избрани от база данни на хора, включени в томбола за купуване на електронни игри. По време на пандемията от коронавирус търговците в Япония отбелязват рекордно търсене на тази стока, след като властите обявяват принудителни заключвания. За да разпределят справедливо наличните конзоли в търговската мрежа, те решават да ги разиграят на лотария.
Екипът от университета “Нихон” избира на случаен принцип 8192-ма души, участвали в томболата. В продължение на няколко години ги
подлага на различни тестове за стрес и психическо благополучие
Анализира получените резултати и достига до заключение, че притежателите на конзоли се справят по-добре емоционално.
“Открихме, че тези игри могат да служат като разсейване или емоционално освобождаване, осигурявайки облекчаване на стреса, подобряване на настроението и усещането за справяне със ситуацията”, казва доктор Хироюки Егами от изследователския екип. Затова те смятат, че не бива да се свързват единствено с негативни последици, което е по-популярната теза през последните години, а да се разглеждат в контекста на всяка житейска ситуация.
Това не е първо проучване, което открива ползи за психичното здраве от видеоигрите. Преди време американски учени достигнаха до сходни резултати по време на проучване сред ученици. Те тестваха когнитивните способности на около 2000 деца на възраст между 9 и 10 години. Сред тях имаше такива, които никога не са опитвали видеоигри и други, които играят поне по три часа всеки ден. Малчуганите бяха подложени на задачи, свързани с ориентация и разпознаване, като мозъкът на всеки бе наблюдаван, докато се справя с тях. В края на изследването се оказа, че любителите на видеоигрите имат по-добри резултати. Освен това показват по-висока мозъчна активност в зоните, свързани с вниманието и паметта.
Затова американските изследователи излязоха със заключение, че електронните игри водят до когнитивни предимства, но признаха, че са необходими допълнителни проучвания, за да са категорични в тази своя теза. Професорът по психиатрия Бадер Черани, който ръководи тестовете в САЩ, обясни, че резултатите биха били по-ясни, когато участвалите в проучването деца пораснат, защото тогава ще отпаднат фактори като семейна среда, физическа активност и качество на съня. Той обаче подчерта, че
твърде много време пред екрана като цяло е вредно
за психическото и физическо здраве. И родителите не трябва да допускат това да се случва, тъй като подрастващите се учат и трупат умения чрез реални игри и социални контакти на живо.
Изследване на университета в Оксфорд сред 3270 възрастни пък е показа, че времето, прекарано в игри, е малък, но важен фактор за благосъстоянието на хората. Причината е, че нервната им система се отпуска и настроението им се стабилизира.
“Играенето е едно от най-фундаментално важните неща, които млади и стари могат да правят и видеоигрите не се различават от другите конвенционални форми на игра в това отношение”, казва професорът по психология Пейт Етчелс пред “Дейли мейл”. По думите му много от предимствата могат да бъдат обяснени чрез теорията за самоопределяне, като идеята е, че хората имат три основни психологически нужди. Това са необходимост от автономия или чувство, че имаме контол над случващото се, нужда от свързаност с други хора и компетентност или усещане, че се справяме. Видеоигрите са в състояние да отговорят на тези потребности, което обяснява и
защо тяхната популярност расте, и то не само сред подрастващите,
а и сред далеч по-възрастни хора. Даже се говори за геймърска култура, която налага нови модели на общуване и в реалния живот. Със своите онлайн възможности електронните игри стават и все по-социални. Хората отдавна не ги използват само за забавление, а за да се свързват с други, които са на тяхната вълна. Да си организират състезания и взаимно да се предизвикват.
Проучване на университета в Женева например е показало, че екшън игрите могат да подобрят пространствената ориентация и скоростта, с която човек открива малки детайли. Любителите им много по-лесно се справят с четене на дребен шрифт върху лекарство и откриване на различни нюанси на сиво, което би им помогнало при шофиране в мъгла.
Всички тези предимства обаче могат да бъдат използвани, ако играещите прекарват достатъчно дълго време и в реалния живот, което според учените всъщност е ключовият момент, когато се говори за положително въздействие на електронните игри. Или по друг начин казано, те не трябва да изместват изцяло фокуса на хората от случващото се около тях, а само да им помагат за кратко да се дистанцират от него, намалявайки нивата на стрес и безпокойство, които понякога носи.
