Ако страхът от раждане и бременност се игнорира или минимизира, рисковете дамите
да развият тежка депресия и чувство на безнадеждност и безполезност, са много големи
60 процента от жените в САЩ изпитват страх от бременност и раждане, показа проучване.
“Говори се, че цивилизацията може да изчезне от раз или в мъки. Ако нямаме достатъчно деца, ще умрем, стенейки в памперси за възрастни. Това е депресиращо”, предупреди преди време милиардерът Илон Мъск. Той вярва, че скоро намаляващата раждаемост ще се превърне в основен проблем на нашия свят, ако хората не започнат “да правят достатъчно деца, за да се поддържа населението”. Самият Мъск вече има 10 от три различни жени и е готов за още, за да даде личен пример. Предприемачът се надява, че така може да въздейства на младите поколения да променят мнението си по отношение на създаването на потомства, както го направи с разбирането, че трябва да карат по-екологични електрически автомобили.
Засега обаче предупрежденията на Мъск по отношение на човешкото възпроизводство не се приемат толкова присърце. Може би, защото проблемът е прекалено многопластов, за да се реши само с един гол призив да се правят повече деца, пък дори и отправен от един от най-известните и вдъхновяващи хора в света.
Намаляващата раждаемост е глобално предизвикателство, с което се занимават изследователи от цял свят. Някои от проучвания показаха, че младите хора в западния свят се въздържат да имат повече деца, защото
не са в състояние да отгледат и изучат всички добре,
което се смята за задължително условие за добър и щастлив живот вече. Други пък се натъкнаха на психологически фактори, които допринасят за увеличаване на отказа от родителство.
Американско проучване например откри, че 60 процента от жените в САЩ изпитват страх от бременност и раждане. И въобще не става въпрос за обичайно безпокойство, с което много бъдещи майки се сблъскват, а за фобия, която е в състояние да доведе до пристъпи на тревожност, избягване на секс и липса на емоционална връзка с новороденото. Състоянието се нарича токофобия и отдавна е идентифицирано в научните среди, но досега не се смяташе за толкова разпространено. Твърдеше се, че засяга около 10% от жените.
Водещият автор на американското изследване Занета Тайер допуска, че значително по-високият процент, засечен от екипа ѝ, може да се дължи на факта, че участвалите в него 1800 дами са били повлияни от страхове и чувство за несигурност по време на пандемията от коронавирус. Те са били на възраст около 31 години, като половината от тях не са раждали, а повече от една трета са имали рискови бременности, което е сред често срещаните причини за токофобия. Други фактори са преживяно силно травмиращо събитие в миналото, страх от болка, от растящите разходи за живот и от неизвестното.
Повечето от страдащите от токофобия обикновено се срамуват открито да говорят за случващото се с тях, тъй като масовото схващане е, че майчинството е
едно от най-прекрасните и смислени неща,
което е генетично заложено у всяка жена. Актрисата Хелън Мирън обаче не се поколеба да го направи. Тя призна, че прекалено реалистична сцена на раждане във филм, която вижда на 13-годишна възраст, е причина да няма деца. “Кълна се, споменът за това ме преследва и до днес и дори не мога да гледам нещо, свързано с раждане. Абсолютно ме отвращава”, каза 78-годишната звезда.
Клиничният психолог Ейми Даниелсън обяснява, че в случая с Мирън става въпрос за първична токофобия, която се е развила от видяно в детството. Често жените, които страдат от нея, въобще не си дават сметка, че изпитват панически страх от бременност до момента, в който този въпрос не дойде на дневен ред в техния живот. Едва тогава осъзнават колко това ги ужасява. Започват да търсят експертна помощ, но рядко получават адекватна продкрепа. Причината е, че обичайно лекарите не допускат, че нещо толкова далеч в миналото може да е отключило токофобия. В повечето случаи търсят връзка с по-близки травмиращи събития като спонтанен аборт, мъртвородено дете, тежко раждане или сексуална травма. И когато не ги откриват, прибягват към предписването на антидепресанти или други успокоителни, които притъпяват чувството на безпокойство за известен период, но не изкореняват причинителите му. И е напълно възможно то отново да се появи, и то даже в момент, когато жената вече е бременна и трябва да роди, което би ѝ нанесло още по-голяма психическа травма.
Ако притесненията на такива дами се игнорират или минимизират, рисковете да развият тежка депресия и чувство на безнадежност и безполезност са много големи.
“Много хора с токофобия не могат да понесат да гледат телевизионно предаване, в което някой има бебе, защото е твърде изтощително. Не издържат приятелите им да говорят за преживяванията си при раждане, тъй като са прекалено фиксирани върху непредсказуемите и потенциално опасни негови аспекти”, казва Даниелсън.
Затова психолози съветват изпитващите силна тревога да имат дете да говорят открито с близките си. Така не само ще си спестят натиска от тяхна страна по въпроса, но
могат да намерят и подкрепа, докато се борят с това състояние
Посещаването на курсове за бъдещи майки и подобряване на разбирането за самия процес на бременност и раждане също помагат за намаляване на неизвестните компоненти, които предизвикват панически страх. Защото не става въпрос само човек да събере смелост, за да забременее, а да приема това с положителни емоции и очаквания. Иначе рискува хем да има травмиращо раждане, но и стресиращо родителство.
