Миналата седмица проф. Иво Петров стана "Лекар на годината". Във врачанското село Малорад е родният му дом. Хората в селото се гордеят с него, че е спасил толкова много човешки животи. Един от тях е на човек, с когото доцент Петров е ритал топка на улицата, а години по-късно се наложило да спаси сърцето му.
„Тук живееше Иво Петров и като малки сме играли футбол. Ние живеем ето в тази къща и като деца, много малки си спомням, че сме ритали топка“, разказва Иво Иванов, приятел на проф. Иво Петров.
Двамата израстват по поляните на Малорад, където ритат топка. Години по-късно Иво Иванов разбира, че съотборникът му в детските игри е станал лекар. Среща ги не поляната, а болницата.
„Благодарение на Иво Петров съм още жив. Златни му ръце на него. Сложи ми два стенда и сега се чувствам прекрасно, както съм бил преди. Все едно не съм боледувал“.
Седем години след инфаркта Иво Иванов е кмет на родното село на проф. Петров. А сърцето му работи на пълни обороти. „Благодарение на него съм жив и здрав и нямам проблеми“.
Освен кмет, той се грижи за камили, крави, биволи, коне и щрауси. „След инфаркта си работя, гледам си животните. Не ми пречи това, че съм получил инфаркт, благодарение на нашия човек Иво, нашето злато. Не ми пречи работата, не се затруднявам и с инфаркта продължавам, животът продължава“, категоричен е Иво Иванов.
Освен у Иво проф. Петров оставил ярки спомени и у жителите на Малорад, информира NOVA. И всички от сърце му изпращат пожелания за здраве и късмет.
