Започват мръсните дни, на бял свят излизат демони според българските вярвания
Астрономическата зима започва днес у нас в 11:20 часа и ще продължи до 11:01 часа на 20 март 2025 г., когато ще настъпи равноденствие и ще започне пролетта.
Днес е денят на зимното слънцестоене - момент, смятан за магически. Дните около него се наричат мръсни, защото то отприщва караконджули, вампири, таласъми и всякакви други демони, които бродят по земята от залез слънце до първи петли. Открай време хората се страхуват от тези зли сили и изпълняват ритуали, за да ги прогонят. В България най-известните са коледуването и маскарадите игри на кукери.
Според народния календар мръсните дни са най-опасни от Рождество Христово (25 декември, Коледа) до Кръщение Господне (6 януари, Йордановден).
Зимното слънцестоене бележи най-късия ден в годината в Северното полукълбо и най-дългия ден в Южното полукълбо.
Слънцето в София изгря днес в 7:54 часа и залязва в 16:56 часа. Продължителността на деня е девет часа и две минути. Луната е във фаза два дни преди последна четвърт.
Зимата е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с пролетта, лятото и есента. Астрономично тя започва със зимното слънцестоене - около 21 декември в Северното полукълбо, и около 21 юни - в Южното полукълбо.
Зимата завършва с пролетното равноденствие, което е около 21 март в Северното полукълбо и около 23 септември - в Южното полукълбо.
През зимния сезон се измерват най-ниските температури, а в районите, по-отдалечени от екватора, през зимата има и значителни снеговалежи.
Досега декември беше топъл у нас, сега по празниците предстои динамично време, ще има и валежи, които ще попълнят част от нормите за изпълване. Ще има и сняг - някои места в страната ще посрещнат празниците с бяла премяна. Това се очаква да е около празниците за Коледа, съобщи в интервю за БТА климатологът Симеон Матев, който е главен асистент доктор в катедрата "Климатология, хидрология и геоморфология" към Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
"Но въпреки това застудяване, което се очаква, декември ще завърши с една аномалия за месеца, по-висока от нормата, вероятно около 2 градуса над нормата. Дългосрочните прогнози показват, че не можем да очакваме много зимни явления през януари и февруари, въпреки това има очаквания, че през януари ще има един или два по-студени периода, през които да има снеговалежи и т.нар. ледени дни. За февруари очакванията са да е по-топъл от нормите, но не колкото през миналата година - с 5 градуса. Ледените дни са тези, в които, има отрицателни температури под 0 градуса и през деня, и през нощта", обясни д-р Симеон Матев.
Очакванията са зимата у нас да е по-топла, с по-малко ледени дни, с по-малко дни със снежна покривка, но вече има деца у нас на 7-8 години, които не са виждали сняг по-дебел от 15-20 сантиметра, който да се задържи, а не само да падне и да се стопи. Това е сериозна индикация, че климатът се е променил и ние трябва да се съобразяваме с него, коментира климатологът от Софийския университет.
