Личеше си, че британецът е “ах, този син балон”. Съжалявам Наско, защото с отворено сърце тръгна да спасява клуба, а сега го плюят, като че ли е прередил опашката от желаещи
Със съпругата на Георги Аспарухов Величка Маркова говорим за 50-годишнината от гибелта на Гунди и Котков. Някак естествено разговорът преминава към настоящото тежко положение на любимия ѝ футболен “Левски”. Все още Наско Сираков не бе обявил официално края на сагата с кандидата за мажоритарния дял от акциите Джоузеф Диксън. Но за Лита профилът на Диксън беше станал ясен...
- Лита, какво е мнението ти за изключително тежкия период от историята на “Левски”, за появилия се британски кандидат Джоузеф Диксън?
- Британския кандидат го слушах - симпатично момче с прекрасен английски, не е жаргонен...
- Казваш го като завършила английска филология и преподавател по английски, но какво би казала като левскарка от малка, като човек, когото го боли сърцето за “Левски” и като съпруга на Георги Аспарухов?
- Е, с това продължавах. Личеше си от първата му изява, че не му е сериозна работата. Аз съжалявам Наско, защото той с отворено сърце. Тръгна да спасява клуба и сега го плюят - като че ли има някой друг, като че ли от цялата опашка с желаещи Наско ги пререди и грабна клуба. Нямаше желаещи. Мъчи се да направи нещо, но нищо не става. Не знам защо българският бизнес не се наема да помогне, толкова много левскари имаше, не знам защо се дръпнаха от “Левски”. Чувах разни приказки, че им било забранено - не ми се вярва.
Но този Диксън малко ми е “ах този син балон”.
Гледах във фейсбук някакъв проект за един стадион, на който пише “Левски”... С палми и езерца... И наоколо - само плочки и асфалт. И на стадиона пишеше “Левски”, а не пишеше “Георги Аспарухов”. Това е фейк работа, но пак ме заболя. Защото, може би, за да се спаси “Левски”, ще се откажат дори от името на Георги - може и така да трябва, но мен си ме боли. Защото Георги си даде всичко, и живота, за този клуб.
С всеки благодетел в кавички ще сменяме името на стадиона ли? Къде го има това нещо?
Освен това, като си помисля - пред сектор “А” освен паметник на Георги има и един параклис на свети Георги, който също създава атмосфера. А в онзи фейк проект - всичко това бутнато и набучени някакви палмички. И наоколо едни сгради, като че ли не е “Сухата река”, а предградие на Лос Анджелис. Моля ти се...
- Ще доживеем ли футболна радост с “Левски”?
- Ох, много се надявам. Когато Божков изгърмя, ми казаха, че съм много крайна. Тогава казах дали не е по-добре да тръгнат отначало, на чисто - без благодетели, без хора, които си правят сметки да градят нещо на гърба на “Левски”. Защото когато този стадион се строеше, ставаше и с доброволен труд на левскарите, които ходеха, влачеха пръст на насипите и правеха какво ли не. Той не е построен от държавата, а хората ходеха да работят доброволно. И когато стадионът отвори, само където е сектор “В” имаше пейки и малко от сектор “А”. Всичко друго беше насипи - на тях хората стояха като свещи. И се събираха по 40 000 зрители. Спомням си как е съграден този стадион и затова ми е още по-болно.
Не обръщам внимание на цесекарските подмятания, защото тяхната излагация пък никъде я няма, но ме е яд на левскарите, които ще се изядат помежду си, вместо да се обединят и някак си, ако може, да се помогне на “Левски”.
Но аз съм левскарка, дори “Левски” да отиде в зоните.
