Съжалявам само младите спортисти, които няма да усетят олимпиадата
Този уикенд в Стара Загора е отборната надпревара във Втора лига на Европа. В нея ще участват 9 държави, като първите три се класират за горното ниво, което е второто на континента. Няма да има изпадащи, защото, първо, Русия не е възстановила статута си към международната федерация. След това Австрия се отказа през ноември заради ситуацията с коронавируса. В последния момент не дойдоха и атлетите на Израел заради положителна проба за коронавируса на една от атлетките, която е била контактна с повечето от останалите състезатели. Стара Загора за втори път е домакин на подобно състезание след 2015 г. Специално за него от Италия се прибра и Ивет Лалова, която в събота от 20,20 часа ще бяга в щафетата ни на 4 по 100 метра, а в неделя от 18,20 часа е любимата ѝ дисциплина 200 метра.
- Как се чувстваш преди старта в Стара Загора?
- Прекрасно. За мен тези състезания са нещо специално. Много рядко ние, атлетите, сме отбор. Случва се рядко. След това
много обичам да бягам
пред родна публика
Винаги най-добрите ми резултати са били в България. Стара Загора е атлетически град и се надявам да дойдат доста хора, за да ни подкрепят.
- До момента имаш само един старт от началото на сезона. Каква е причината?
- Подготовката ми мина много успешно, със страшно много работа. 2 години се готвим за тази олимпиада, защото миналата година, когато я отмениха, подготовката беше 80% завършена. Всичко бе добре, но малко преди първия ми старт нещо дребничко ме дръпна. Пренебрегнах го, продължих смело напред, оправих се, отидох в Савона, там ме дръпна още повече. И всички се чудеха как може да бягам за 23,70 сек. Всъщност аз не бягах. И след малко лутане и перипетии вече съм добре. Не съм спирала нито ден да тренирам. Защото, ако бях спряла за един месец, едва ли щях да се върна обратно.
Оказа се разтегнато
сухожилие
И така реално Стара Загора е новото ми начало на сезона. Съжалявам, че не успях да направя повече стартове до този момент.
- Избра ли на коя дистанция ще бягаш на олимпиадата?
- Още не съм решила. За щастие, имам и двете квоти - на 100 и 200 м.
Ще видя в коя дисциплина
съм по-добре
Все пак трябва да стартирам да видя къде се намирам, къде трябва да работя. Само знам, че откъм издръжливост съм много добре подготвена. Бягах толкова дълги отсечки, че треньорът ми Бономи пита дали не мога в Стара Загора да бягам на 400 метра. И за да се измъкна, му отвърнах, че ако, не дай боже, нещо стане, как ще се прибера на тези 400 метра? И започнаха майтапи, че ще съм герой, ще ме носят на ръце и т.н. Надявам се сезонът да бъде успешен, защото пътят дотук бе дълъг и труден. Безкрайният път към Токио.
- Тази пандемия как ти повлия лично?
- В голяма степен бе демотивиращо. Не заради отлагането, не защото трябваше да работим една година допълнително. А по-скоро тази несигурност. Олимпиадата винаги е била за нас едно от най-сигурните неща в живота ни. Моят е разделен на олимпийски цикли. И това, че нещо разклати един от най-силните ни стълбове, бе плашещо и демотивиращо. За мен като атлет, на когото не му предстоят още много олимпиади, не знам още колко ми остават, беше трудно. Защото знаех, че нещата няма да са същите, и не, не са същите, но се борим.
- Като гледаш какво ще бъде в Токио, не те ли е страх?
- Не, не ме е страх. Разочароващо е и съжалявам за младите атлети. За тези, за които ще е първа олимпиада. И няма да видят това, което познаваме, което знаем, че е там. Няма да има тази единност, това веселие, този дух. Плашещо е наистина, че ще има ограничения, много рестрикции. Че няма да можем дори да се движим както искаме.
Всъщност има малко притеснение от организационна гледна точка. Вчера е бил отменен лагерът ни преди олимпиадата. Искат тестовете ми за коронавирус да са в Рим, а това е на 600 километра.
С пътуването също има проблеми. За нас е трудно, но си представям какво е за онези хора, които трябва да организират всичко това. Знам, че им е трудно, и се опитвам да ги разбера.
- След Стара Загора какви са плановете ти?
- Надявам се да направя няколко международни състезания, за да се подготвя по-добре за олимпиадата. Но все още не знам точно къде ще бъдат. И към 20 юли смятам да пътувам към Токио.
- Ти ваксинира ли се?
- Да, още през февруари. Тогава имаше само “Астра Зенека”. За моя радост обаче, нямаше никакви странични ефекти. След това си направих тест за антитела и бяха на максимум. Значи организмът ми е отреагирал много добре.
