Швейцарската одисея на Петър Александров започва през 1991 г. 30 г. по-късно бившият нападател на “Славия” и “Левски”, част от Пеневата чета през 1994 г., продължава да живее със семейството си и да работи в алпийската държава. Преди световната квалификация България - Швейцария Александров даде интервю за “24 часа”.
- Господин Александров, като човек, познаващ кухнята и на българския, и на швейцарския футбол, и бъдейки реалист, какви са шансовете на България да вземе точков актив от мача с Швейцария на старта на световните квалификации?
- Реалните очаквания са Швейцария да спечели. Съперникът ни има много по-големи шансове, много по-голяма класа, отколкото България. Швейцария превъзхожда и с кадри - с индивидуална класа, но и като отбор. Целият състав на швейцарците е сработен, заедно са от дълги години, треньорът е начело от дълго време, всички се знаят какво могат и без да се гледат. Докато при нас нищо не се знае. Точно преди този мач не се знае нито кои футболисти ще играят, нито схемата, на която ще разчита Ясен Петров. Реално погледнато, всичко е на страната на Швейцария. Но ако има нещо, което може да помогне на България да излезе с позитив от този мач, това е фактът, че малко хора очакват от България да постигне нещо. А в такива ситуации България може да бъде опасна. Всъщност позитив сега е амбициозният Ясен Петров. Той е надъхан, че ще се справи с тежката ситуация, и в по-дългосрочен план може да направи така, че българският народ отново да се гордее с националния си отбор по футбол. Отделно прави впечатление и колко подготвен е Ясен Петров. Колкото и реалностите да са на страната на Швейцария, вяра трябва да има.
- Първите повиквателни на Ясен Петров включват десетима, които нямат нито един мач за националния отбор на България. Какво е вашето виждане за това своеобразно ново начало за българския национален отбор?
- На всички е ясно, че в националния ни отбор липсва квалитет, но той трябва да започне да се гради. Сега трябва да започне да се работи за бъдещето. Да осъзнае и цялата футболна общественост, че трябва да се изгражда отбор, който след 6, 7 или 8 години да се класира на голямо първенство. Да, в отбора са повикани десет футболисти без мач за националния, но също трябва да ни е ясно, че те няма да влязат да играят всички наведнъж, няколко от тях евентуално ще запишат първите си мачове сега. Но има друго важно в дългосрочната работа за бъдещето - тези момчета сега започват да дишат по-различния въздух. Той може да им помогне и за изграждане на нужното самочувствие за постигане на резултати, но основното отново си остава работата.
- На всички е ясна класата, с която разполага Швейцария. Но като човек, следящ отблизо футбола и националния им отбор, вие от кого бихте посъветвали България да се пази най-много?
- Трябва да се пази от всички. Смазаната машина, която представлява отборът на Швейцария, е генералната заплаха за всеки техен съперник. Индивидуалната класа, разбира се, също впечатлява. Ясно е, че Джердан Шакири ще дърпа конците в средата на терена. Напред - Харис Сеферович е в страховита форма, има 6 гола в последните си 4 мача за “Бенфика”. В задни позиции има един футболист, който изпъква сериозно, макар неговото име може би да не е толкова популярно в България - Нико Елведи. Той прави много добри мачове за “Борусия” (Мьонхенгладбах) и националния отбор. Бих отличил и десния бек Кевин Мбабу от “Волфсбург”. Той е със заслуги за красноречивия факт, че доста дълго време отборът му нямаше допуснат гол в Германия и като цяло трудно получава попадения. Отделно от дефанзивните си функции той има и включвания напред, които създават неприятности на съперниците.
Красноречив би бил и фактът, ако обърнем внимание на трансферния пазар. Вероятно футболистите с най-ниска цена от швейцарските национали ще са около 20 милиона евро, докато на нас толкова сигурно ни е половината отбор.
Но отново искам да се върна към началото и факта, че гръбнакът на националния отбор на Швейцария е изграден от години. Отборът на Швейцария е много по-добър. Но в един мач всичко може да се случи. И българските национали трябва да се вдъхновят от амбицията на селекционера си и да направят всичко възможно това нещо да се случи.
- Анализирайки всичко това, какви са настроенията в Швейцария - очакват ли, ако не лесна, то поне сигурна победа в София? Вероятно вече са се настроили за директната битка за върха с Италия...
- Не подценяват никого. Селекционерът Владимир Петкович се изказа ласкаво и за България, и за отборите на Северна Ирландия и Литва. Заяви, че това са отборите, срещу които не трябва да се допуска грешка. И при това положение вече би имало директно сборване с Италия. Петкович отчете, че всеки един от тези три отбора е способен да те изненада.
Говорих с много хора в Швейцария. За всички България в момента е напълно непознат отбор - като се започне от треньора и се стигне до индивидуалните изпълнители на терена. Но очаквания за лесни победи и подценяване на съперник тук няма, има го техният план “да не се допускат грешки”.
А ние, колкото и да ни боли, трябва да си признаем, че в тази група нямаме шансове да се класираме на световно. Може обаче да се постави началото на нещо добро в бъдещето. Да работим, работим и работим и отново да постигнем национален отбор на средно европейско ниво.
В момента дори и в България едва ли се знае как ще играе националния отбор. Но още веднъж искам да отбележа това, което ми прави положително впечатление - амбицията и професионализмът на Ясен Петров. Желанието му е огромно - той ходи лично на мачове на всички национали в чужбина и България, но реално сега ги видя събрани заедно като отбор за първи път. Неговата задача не е лека. Но и преди малко, когато ме питаха за селекционера в интервю за швейцарска телевизия, им казах, че в България опитахме с най-големите ни футболни фигури като треньори - със Стоичков, с Балъков, с Любо Пенев, опитахме и с Лотар Матеус, но оставахме на малко или повече от желания резултат. Защо пък сега с Ясен Петров начело да не постигнем нещо или да поставим началото на такова постижение.
За предстоящия мач с Швейцария аз лично ще се радвам, ако можем да им се противопоставим и да започнем да си връщаме респекта на съперниците към националния отбор на България.
