Той е от момчетата, преследващите мечтите си чрез футбола. Роден в Карлово, вкарвал е за "Нотингам", а миналата година само извънредната ситуация заради пандемията попречи на възможността му да отиде в опит да впечатли и в Италия. Но плеймейкърът смята, че стъпките трябва да се извървят - търпеливо и всеотдайно.
Името му е Теодор Георгиев. Роден е в града на Васил Левски на 31 януари 2004 г. Още от 4-годишен започва да рита вкъщи. По-големият му брат почва да го води с него на малко игрище. На 7 започва да тренира. "Първата ми тренировка беше с "Локо" (Пловдив). Бяхме на гости на едно момче, мой приятел от Пловдив, който тренираше футбол. И баща му ни заведе на базата на "Локомотив". Първата ми тренировка беше там. След това се записах в Карлово, бях в първи клас", разказва Теодор.
Когато е в 4-и клас започва веднъж седмично да пътува до Пловдив, за да тренира с "Ботев". Постоянно му се играе. Понякога го викат и в "Металик" (Сопот), когато имат контроли. Мач ли е и има ли право и възможност - Теодор се включва. През 2015 г. играят срещу "Берое". Веднага го харесват. 1 път или два пъти в седмицата започва да ходи до Стара Загора, за да тренира в "Берое". "Най-често баща ми ме караше в четвъртък, връщахме се, а после правехме същото упражнение и в петък. Събота или неделя имахме мачове с "Левски" (Карлово). С "Берое" играех само в контроли и приятелски турнири. Целта беше първо да минат матурите след 7-и клас и тогава да се преместя", продължава Теодор.
През 2016 г. все още 12-годишното момче попада на млад треньор, превърнал се впоследствие за него в нещо като футболен баща. В школата на "Берое" работа започва Радостин Александров - работил в Англия и изкарал стажове в редица големи английски клубове. Така за Теодор и още няколко момчета, трениращи в "Берое" в онзи момент, започва нещо като нова ера в развитието - заедно с треньора Александров и базирана на общото доверие един в друг. "Радо Александров ни е пое на 14 февруари 2016 г. За мен той е сред най-добрите треньори на млади играчи в България. Той също се учи, развива се, обогатява себе си, за да може ние да вземаме от него. Заради него съм такъв, какъвто съм. И съм му много благодарен. По моето скромно мнение и от моя скромен опит мога да изразя мнението си, че друг треньор като него в България не съм срещал. Може би вижда нещата по различен начин - какво да прави и как да развива млади таланти", споделя 17-годишният офанзивен халф.
Той продължава с варианта с пътуването за тренировки до Стара Загора до лятото на 2018 г., когато отива и е картотекиран в "Берое". Следват епизоди от историята, базирани изцяло на желанието на треньора да продължи да развива момчета, които е срещнал по пътя си. Момчета от "Берое" отиват с него в Плевен, където са до началото на пандемията през март 2020 г. После се местят заедно в "Пирин".
Настоящата стъпка от футболното пътуване на Теодор е Враца. "Ботев" е назначил обещаващия специалист Радостин Александров за треньор на втория отбор. И талантите, израстнали пред очите му, пак са до него. "Той е дал дума на нашите родители, че ще се грижи за нас и ще направи всичко възможно, за да можем да сбъднем мечтата си. Вижда потенциала и затова разчита на нас. Но отношението му е такова по принцип - дава шанс и се старае да помогне на всеки, на когото може", признателен е Теодор.
15-годишен той е харесан от "Нотингам" и е поканен на проби в Англия. Виждат го на видеоклипове, изпратени от треньора му, и го харесват. Заминават заедно с друг талантлив халф от Сопот - Станислав Петков. "Пристигнахме вечерта, а веднага на другия ден следобед имахме мач, даже два. Срещу "Гримзби Таун". Първо играхме с нашия си набор. В 4-ата мин вкарах гол. Веднага след това играхме и с по-големите - родени през 2003 г. На следващия ден пак имахме мач - с "Ковънтри". Тогава вече играхме на градския стадион, където домакинства представителният отбор на "Нотингам". Това вече беше голямо преживяване. Спечелих дузпа и получих поздравления за представянето си. След още няколко тренировки играхме още един мач срещу австралийски отбор. Вкарах два гола и направих две асистенции", разказа талантът.
"Нотингам" го кани и втори път след три месеца - през август 2019 г. Този път с друго българско момче, но нападател - Йордан Желев. За Теди мястото е познато, но тръпката пак е голяма. 10 дни тренират с набор 2002 вместо с 2003 и 2004.
През същата 2019 г. получава и първите си повиквателни за националния отбор на България - дебютната в отбора до 15 г., а веднага след това и до 16 г.
Към момента е във Враца, но с поглед, вперен напред. И към реализация зад граница. "Имах възможност през миналата есен да отида на проби в Италия, в СПАЛ. Но заради вируса нещата се развалиха, тъй като отмениха пробните периоди. В момента амбицията ми е да направя впечатление на Тони Здравков, ако може да ме повика в първия отбор на "Ботев" (Враца), да продължа да се развивам. И дано отминат възможно най-скоро трудностите за света заради пандемията и при възможност да продължа своя път в чужбина. Хубавото е, че хората тук са с мисъл за развиване на младите играчи", казва още 17-годишният Теодор Георгиев.
А неговите мисли са само за футбол. Тренира, играе, гледа, учи се, живее с футбола. И чака своя шанс.
