Съюзът ни с Германия ни спира за 1920 и 1948 година
Наказанието на Русия заради държавната политика да се допингират елитни състезатели предизвика доста коментари. Някои дори обвиниха МОК, че не спазва собствената си харта, която не предвиждала санкция за цяла страна, а само за отделни състезатели. Историята обаче помни подобни санкции, като два пъти от тях е пострадала и България.
Първото ни наказание е за олимпиадата в Антверп през 1920 година. За нея МОК не изпраща покани на Унгария, Германия, Австрия, България и Отоманската империя като държавите, предизвикали Първата световна война. И точно както става години по-късно немците си правят собствени игри. На тях обаче чужди отбори не са канени.
Санкцията е наложена, въпреки че по това време имаме член на МОК, и то доста влиятелен. От 1913 г. в него влиза един от най-големите дипломати на Царство България Димитър Станчов. Роден е през 1863 г. в Свищов. Завършил е Юридическия факултет във Виенския университет. Бил е министър на външните работи, за кратко е примиер и пълномощен министър в Лондон. Владее 8 езика.
Това е дядото на Иван Станчов, който от 1991 до 1994 г. е посланик на България в Лондон, след което става и външен министър в служебното правителство на Ренета Инджова.
Първата световна война е причината от МОК да се откаже първият в историята българин в него - Димитър Цоков. И той е свищовлия, но е роден година по-късно от Станчов. Завършва “Робърт колеж” в Цариград и Юридическия факултет в Париж. Дипломат от кариерата. С политическата си ориентация към Англия, Франция и Русия привлича вниманието на основателя на съвременното олимпийско движение Пиер дьо Кубертен.
Приет е за член на МОК през 1906 г. заради приноса на България като съучредител на първите модерни олимпийски игри - 1896 г. в Атина. Тогава пращаме единствената наистина държавна делегация, като всичките ни представители са командировани с постановление на правителството от министерството на просвещението.
По това време Цоков е пълномощен министър в Лондон. В навечерието на Първата световна война подава оставка в знак на несъгласие с водената от Фердинанд политика. Вероятно по същите причини се оттегля и от МОК. На негово място идва Станчов.
Германия не получава покана и за следващата олимпиада, която е през 1924 година в столицата на Франция - Париж.
Доста по-сложна е ситуацията през 1948 г. След края на Втората световна война зимните игри се дават на швейцарския град Сен Мориц, а летните - на столицата на Великобритания - Лондон. Първата е неутрална държава, а втората - от страната на победителите. По това време фактически олимпийският ни комитет не съществува,
след като забранен като профашистка организация от новата комунистическа власт. Неговият председател Стефан Чапрашиков се самоубива в Кърджали след 9 септември 1944 г., когато се опитва да избяга в Турция след нахуването на Съветската армия в България.
Роден е през април 1878 г. в Горна Джумая (сега Благоевград). Завършил е правни науки в Парижкия университет. Крупен български индустриалец, износител на тютюн за Германия, Чапрашиков е доверено лице на царския двор и дипломат от кариерата. Пълномощен министър във Виена и Москва. През септември 1929 г. по време на 28-ата сесия в Лозана е избран за член на МОК след оттеглянето на Станчов. В края на същата година става и почетен председател и на БОК. Той е сред основните организатори по участието на българската делегация в зимните игри през 1936 г. в Гармиш Партенкирхен (Германия). Тогава урежда от немците дарение за 20 000 марки и така повече наши спортисти отиват на олимпиадата. Завещава цялия си архив на БАН и оставя на БОК къщата си на ул. “Шипка” №20, за да бъде построен Дом на българския спорт. До днес нищо от това дарение не е запазено.
За зимните игри няма проблеми заради наутралитета на Швейцария. И там изпращаме двама скиори - алпийци Димитър Дражев и Давид Маджар, както и Георги Дойков и Никола Делев. Последните двама трябва да участват в бягането, както и северната комбинация. След като отказват да участват в скока, са обявени за страхливци и наказани доживот от новата комунистическа власт, защото показали това пред лицето на врага.
Летните игри обаче са в Лондон и това създава доста проблеми. Германия и Япония са още окупирани и не получават покани. България и Румъния също. Все пак заради геополитическите си интереси англичаните приемат, че Италия се е отцепила от фашистката коалиция през 1943 г. и я допускат до участие. И там италианците печелят 8 златни, 11 сребърни и 8 бронзови медала.
Има и версия, че всъщност не изпращаме делегация и заради отказа на СССР да участва на олимпиадата. Сталин преценява, че заради дългата война няма достатъчно спортисти, които да го представят на ниво и изпраща в Лондон само наблюдатели на състезанията.
Три от новите социалистически страни обаче се пускат и то с доста сериозни делегации. Унгария праща 129 спортисти, Югославия - 90, а Чехословакия - 87. Унгарците и чехите дори са сред лидерите по медали. Маджарите са четвърти след САЩ, Швеция и Франция, а чехите са на осмо място.
Лондон става мястото, където за първи път се осъществява и бягство от социалистическия лагер по време на голямо първенство. 57-годишната Мария Провадникова, президент на междурадната федерация по гимнастика отказва да се завърне в Прага заради липсата на свобода след преврата на комунистите от февруари 1948 г. Тя заминава директно за САЩ.
Най-дълго санкционираната държава по политически причини остава Южна Африка. Нейни спортисти не са допускани от 1968 до 1992 година заради режима на апартейд. За същото е наказвана и Родезия, днес Зимбабве.
МОК е отстранявал и други държави, които през 60-те години на миналия век се опитаха да си направят собствени игри на развиващите се страни в Азия.
Дори на последната олимпиада в Рио де Жанейро руските състезатели по лека атлетика не бяха единствените, които се състезаваха под олимпийския флаг. Заради държавна намеса в работата бе суспендиран националния комитет на Кувейт
И когато в ловната стрелба бяха спечелени злато и бронз отново нямаше церемония по националния химн.
