Йорданка Благоева и Диана Йоргова прецакани грозно от домакините, а българин е замесен в най-големия скандал на игрите
Олимпиадата в Мюнхен е първата, на която България здраво стъпва като една от водещите държави в спорта. На нея печелим 6 титли, което е само с една по-малко от всички до момента в родния спорт.
Щангистът Нораир Нурикян стартира серията на 29 август с първото злато за този спорт в историята. Следват го колегите му Йордан Биков (31 август) и Андон Николов (3 септември). Големият урожай е на 10 септември, когато вземаме накуп три титли - борецът Петър Киров става вторият ни двукратен олимпийски шампион след Боян Радев, а на най-високото място на подиума се качват колегата му Георги Мърков и Георги Костадинов.
Всъщност този триумф е трябвало да дойде на 9 септември, националния празник на социалистическа България, но заради атентата срещу израелците програмата се премества с един ден назад.
Олимпиадата ще се запомни най-вече и с още два златни медала, откраднати от домакините в леката атлетика. Така можеше да завършим с 8 титли, което щеше да ни изстреля на шесто място в класирането по медали.
На 31 август е състезанието в скока на дължина при жените. За финала се е класирала Диана Йоргова. Всичко започва невероятно добре за домакините и тяхната представителка Хайде Розендал повежда още във втория опит с 6,78 м. По принцип тя е петобойка, но това е най-силната ѝ дисциплина. Всичко върви нормално до петия опит. В него
Йоргова се изстрелва и според всички надминава постижението на германката
Следва здраво колебание. Започва едно размотаване в трапа, все едно се търси белегът. В крайна сметка шиша е забит и рулетката показва 6,77 м! Само един сантиметър разлика. Такова нещо не се е случвало до този момент на олимпиади. Така германците ни отмъкват първата титла.
Всъщност, за да използват максимално Розендал, германците я прецакват в нейната дисциплина. Така тя става първа в скока на дължина и в щафетата на 4 по 100 метра, но втора в петобоя след Мери Питърс от Великобритания.
Идва 4 септември. И финалът в скока на височина. В сектора остават само Йорданка Благоева и германката Улрике Майфарт. Двете са направили по един неуспешен опит на 190 см. Във втория Майфарт все пак успява. Благоева се концентрира максимално и също преодолява височината. Вдига ръце и отива да се облече, за да не изстине.
След цели 17 секунди изведнъж стадионът притихва и въздиша. Благоева се обръща и вижда червения флаг. Лентата е паднала без въобще да се тресе по време на опита. Тя е разконцентрирана и прави трета грешка. А Майфарт използва един опит и скача 192 см. Така германката става олимпийска шампионка на 16 години и 123 дни, което е абсолютен рекорд при жените в леката атлетика, който стои и до днес.
Трябва да минат години, за да се разбере, че
един от немските фотографи, които са до скочището, рита стойката, за да падне летвата на българката
Ще предложат и запис на Благоева, който тя ще откаже.
Само 20 дни по-късно на турнир в Загреб Благоева поставя първия световен рекорд в родната атлетика, като преодолява 194 см.
Така завършваме с 10 сребърни медала. Освен Йоргова и Благоева втори завършват още борците Осман Дуралиев, Александър Томов, Огнян Николов и Стоян Апостолов, щангистите Младен Кучев, Атанас Шопов и Александър Крайчев и боксьорът Ангел Ангелов. С бронзови отличия са атлетките Василка Стоева и Иванка Христова, борците Иан Кръстев и Стефан Ангелов, както и Федя Дамянов и Иван Бурчин на двойка кану на 1000 метра.
Българин е замесен и в най-големия спортен скандал на тази олимпиада, който след половин век още не е решен. И сребърните медали в баскетбола така и отлежават в сейфовете на МОК. Защото никой не ги иска.
Става въпрос за историческия мач между САЩ и СССР за титлата. Съдии са Ренато Риджето от Италия и българинът Артеник Арабаджан.
При третото подновяване на играта 3 секунди преди края и куп скандали дали е взет таймаут, дали времето е изтекло и прочее, Иван Едешко отново застава край линията, за да вкара топката. Пред него както винаги е 211-сантиметровият Тим Макмилън. В този момент Арабаджан прави жест към американеца, който той възприема като заповед да се отдръпне назад и го прави. Така Едешко намира с дълъг пас Сергей Белов, който бележи и носи титлата на СССР.
Макмилън твърди, че е приел жеста на българския рефер, защото се е страхувал от техническо нарушение. По принцип няма правило, което да забранява той да стои пред този, който вкарва топката в игра. Арто обаче твърдо отрича да е правил подобен жест. В крайна сметка българският рефер бе приет в Залата на славата на баскетбола на ФИБА като един от най-добрите съдии за всички времена.
Американците никога до този момент не са губили олимпийски финал, откакто се е провел първият турнир на игрите в Берлин през 1936 г. И приемат всичко навътре.
Отборът се изнизва от залата и отказва да участва в награждаването, а треньорът им не подписва протокола
САЩ подават апел пред ФИБА. Те са категорични, че трите секунди са изядени още при първото спиране на играта и крайният резултат е 50:49 в полза на американците. Апелативното жури на турнира под ръковоството на Ференц Хеп от Унгария отхвърля протеста и дава титлата на СССР. Става ясно, че от петимата членове обаче трима са от социалистическия блок и под директното управление на СССР. Рафаел Лопес от Пуерто Рико и Клаудио Коча от Италия си признават, че са гласували да се приеме протестът, така против него остават Хеп, полякът Адам Баглайевски и кубинецът Андрес Кайсер.
След края на игрите САЩ пускат официален протест и до изпълкома на МОК, като разчитат, че там са повече членове от капиталистически държави. Чак през февруари 1973 г. излиза официалното решение, че всичко е в ръцете на ФИБА и от МОК нямат право да се бъркат в нейните работи. Така приключва един от най-големите скандали в историята на олимпийските игри с директно българско участие.
Германските номера оставиха Йорданка Благоева със сребърен медал в скока на височина.
