"24 часа" започна поредица за бъдещото на българския конен спорт и защо той пред последните годините регистрира истински възход у нас.
Стартирахме със статията "Със страст, любов и жертви, конният спорт се държи на раменете на родителите", след което стартирахме представянето на младите таланти.
Първи бяха Мирела и Сияна Райкови, а сега е ред на други две сестри.
Ая Митева е първа по ред в семейство с три деца. Братчето й не се вълнува от конете, но малката и? сестричка Ан вече се яви на първо състезание по прескачане на препятствия.
Ая, която изглежда стресната и ококорена на първите уроци с треньор, порасна до бронзов медалист на Европейско първенство. Този резултат остава засега и най-добрият в едновековната история на българския конен спорт.
Дребното момиченце отначало разнася из конюшнята сгъваемо столче със себе си, за да почисти гърба на кобилата Кая, до който иначе не стига. А Кая се оказва проклетия – в началото я мята когато реши. Но дребното дете се качва отново и пак тръгва напред и така започват първите й състезания, на някои от които също пада.
Майка й Моника Митева казва: „Не ми е хрумвало да я спра. Нали виждам къде е сърцето и?! Що за майка ще съм, ако моята грижа ще е да я лиша от това, което я прави истински щастлива!“
Когато Ая и конят Каро Ас отиват на европейското, тя е единствена без бюджет за собствен конегледач и в тази роля влиза баща й. Той е отговорен за куп дейности, свързани с грижата за жребеца и се справя блестящо, редом с „колеги“ от цяла Европа. Но Петър Митев ще остане и единственият конегледач, който при успех на ездача е хвърлял шапка, крещял е и плакал от радост.
Печели и признанието за най-ефектен конегледач на турнира, а камери излъчват неподправената му емоция след поредния успешен паркур на дъщеря му.
На едно от състезанията Ая пада с главата напред и каската й от най-висок клас, буквално се пръска, но главата остава здрава. В мига, когато се съвзема, тя заплаква: „Ама тази каска ми беше нова! Извинявай, мамо! Ще купя нова със спестените пари!“
Моника се смее. Тя е преживяла като зрител толкова спиращи дъха моменти, но винаги подкрепя устрема на детето си.
Когато най-малката й дъщеря Ан започва да язди, на теория знае всичко, защото покрай кака си почти живее на конната база и е чувала милион пъти бележките на треньорите.
Практиката обаче се оказва друго нещо. Неин личен треньор първо е кака Ая, която съвестно и сериозно окуражава малкото момиченце. И тъй като на конната база в Ихтиман е пълно с деца, Анка бързо набира кураж, а с нея вече работят възрастните треньори.
Когато отдалеч я виждат да пада от ездовото си пони, всички се спускат, защото тя лежи на земята и не мърда. В мига, когато възрастните я доближават разбират, че тя се залива от смях: „Ей, ама видяхте ли колко смешно паднах!“
Ая приключва кариерата на Каро Ас поради напредналата му възраст, но конят остава на базата и тя продължава да се грижи за него всеки ден, да го извежда за безгрижна езда, която огромното животно обича, после продължава работа с конете, които язди на състезания. Често пише домашни на ниската масичка на рецепцията на конната база, нейни учебници и тетрадки обикновено стоят отворени в съблекалнята. Не е лесно да си професионалист и ученик едновременно.
