Олимпийските шампионки, още два диаманта и две много обичани индивидуалистки слизат от голямата сцена
16 декември 2021 г. - денят, в който първите в историята олимпийски шампионки на България в художествената гимнастика напускат голямата сцена. Не просто през парадния вход, не просто по златен килим, а по път, осеян с диаманти. Като самите тях.
През януари 2017 г. статия в “24 часа” се превърна в кръщелно на необикновения отбор - Диамантите. Всичко започна с репликата “направете така, че хората да не говорят за златните момичета, а да говорят за вас”. 5 години по-късно Диамантите се сбогуват с обожаващата ги българска публика, засенчили златото и доказали на света, че блестят различно. Стигнали до космоса на художествената гимнастика с невиждани досега оценки и съчетания шедьоври, превърнали се в явление в спорта. Превърнали се в Първите.
“Това не е просто бенефис, това е олимпийски бенефис - бенефисът на първите български олимпийски шампионки в художествената гимнастика”, каза президентът на Федерацията по художествена гимнастика Илияна Раева.
Треньорката на ансамбъла, извел България до Олимп - Весела Димитрова, обяви, че това е ден за свръхемоции и голямо плакане. “Този път мисля да опитам аз да не плача, да оставя Весела да си реве на воля”, каза с усмивка Илияна Раева в навечерието на бенефиса на Първите. И явно направи препратка към официалното сбогуване през 2016 г. на предишния ни голям отбор, бронзовите медалистки от игрите в Рио. “Искам да съм максимално концентрирана, за да кажа всичко, което трябва да се чуе за първите ни олимпийски шампионки и за другите ни невероятни момичета”, добави Раева.
Чрез спектакъла “Сън” в “Арена Армеец” сбогом с обожаващата ги публика си вземат златните медалистки от Токио Симона Дянкова, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова. Сбогуват се и други два диаманта, били част от отбора епоха - Елена Бинева и Теодора Александрова. Спектакълът е бенефис и за две от много обичаните български индивидуалистки, сложили също край на кариерите си - Невяна Владинова и Катрин Тасева.
“Сън” не е просто сбогуване, не е просто край. Защото сънят на тези момичета вдъхновява. Сцената е свободна - да заповядат следващите български фурии.