Това става в пещера в Гречо, до Рим, папата я обяснява
Едва ли са много българите, които познават италианското село Гречо. В разположената на 90-ина километра североизточно от Рим община живеят малко над 1500 жители. Селото е едно от стоте най-красиви в Италия.
За католиците Гречо е забележително място. В него се намира светилище, дело на свети Франциск от Асизи. На това място през 1223 г. светецът измисля за първи път в историята на католическата църква т.нар. presepe, или пресъздаването с живи хора на сцената с Рождество Христово.
Франциск прави това в една
пещера по
подобие на
действителността
от Витлеем
Така се поставя началото на традицията да се пресъздава по света сцената с Рождественската ясла.
Според летописите Гречо се основава от гръцка колония, избягала от родните си места заради войни и преследвания. Гръцките изселници се влюбват във въпросната зона на север от Рим, предлагаща им удобствата на естествена защита. Оттук идва и името Гречо – от Греча (Гърция).
Свети Франциск обичал да посещава тези места заради красотата на пейзажите им, напомнящи много на Палестина, която посетил преди това. По същия начин и семплостта на жителите на Гречо му напомняли за тези, които живеели в Палестина. Измисляйки пресъздаването на сцената с яслата, светецът по някакъв начин “лансирал” послание до папа Хонорий III, който по онова време живеел в близкото селище Риети (днес там живее българската лекоатлетка Ивет Лалова с италианския си съпруг – б.а.).
А какво точно било посланието на Франциск?
Не е необходимо
да се завзема
Светия гроб от
Йерусалим чрез
кръстоносни походи,
защото раждането на Исус Христос може да се възпроизведе и отбележи навсякъде.
На 1 декември тази година папа Франциск посети Гречо и отиде в пещерата, заклещена сред скалите на 700 м височина. Светият отец седна, затвори очи и се моли при пълна тишина по подобие на светеца, чието име избра да носи на 13 март 2013 г. Пред него беше творба, изобразяваща сцената с Рождество Христово, приписвана на Джото и направена между 1295 и 1299 г.
Папата отиде в Гречо изненадващо и през 2016 г., за да види със собствените си очи мястото, на което благодарение на Франциск от Асизи се поставя началото на традицията на сцената с яслата на Исус. Сегашната визита на папата стана 26 г. след тази на неговия предшественик Йоан Павел II.
Папа Франциск отправи
апостолическо писмо
Admirabile signum
до вярващите по повод посещението си в Гречо, в което обясни значението на символа, който “предизвиква винаги удивление и възхищение”.
“Представянето на раждането на Исус е равносилно на оповестяването на тайната на превъплъщението на Божия син с простота и радост. Докато съзерцаваме сцената с Рождество, ние сме призовани духовно да поемем по път, привлечени от смирението на Онзи, който стана човек, за да се среща с всеки човек... С това писмо бих искал да подкрепя хубавата традиция на нашите семейства, които през дните на Коледа подготвят Рождественската ясла, както и обичая да я подреждат и на работните места, в училищата, болниците, затворите, площадите...”
Светият отец поясни и латинския произход на думата praesepium, или ясла, цитирайки свети Августин, който бе казал как
Исус, “положен в
една ясла, стана
нашата храна”
Папа Франциск припомни и как с простотата на жеста си за живата ясла, пожелана в Гречо през 1223 г., свети Франциск е извършил велико дело на евангелизация.
А какви са знаците на Рождественската ясла според писмото на папа Франциск? Ето как ги обяснява изданието “Ватикан нюз”:
Звездното небе
в тишината
и тъмнината
на нощта
“Нощта понякога обкръжава живота ни. Но и в тези моменти, пише папата, Бог не ни оставя сами, а присъства и носи светлина там, където е тъмно, и осветява онези, които преминават през мрака на страданието.”
Пейзажите,
ангелите,
Витлеемската
звезда, бедните
Често има и пейзажи, изобразяващи развалини от къщи и стари сгради, “видим знак на западналото човечество”, което Исус идва да излекува и възстанови. Има планини, поточета, овце, представящи цялото творение, което участва в празника за идването на Месията. Ангелите и Витлеемската звезда са знак, че “ние също сме извикани да тръгнем на път, за да стигнем до пещерата и да обожаваме Господ”.
Овчарите ни казват, че са “най-смирените и най-бедните, които знаят как да приемат явлението превъплъщение” така, както и статуйките на просяците. “Бедните дори са привилегированите на тази тайна и често пъти онези, които най-много успяват да разпознаят присъствието на Бог сред нас”.
Другите герои:
от ковача
до хлебаря
Папата отбелязва, че “в яслата често се поставят статуйки, които като че ли нямат никаква връзка с евангелските разкази, за да ни кажат, че в този нов свят, открит от Исус, има място за всичко, което е човешко, и за всяко създание. От овчаря до ковача, от хлебаря до музикантите, от жените, които носят стомни с вода, до децата, които играят, за да се представи ежедневната святост, радостта да се вършат по изключителен начин всекидневните неща, когато Исус споделя с нас своя божествен живот”.
Мария и Йосиф:
отдаване на Бог
В яслата са и Мария и Йосиф. Мария е “свидетел на това как във вярата да се отдадем на Божията воля”, докато Йосиф е “пазител, който никога не се уморява да защитава своето семейство”.
Младенецът
Исус: любов,
която променя
историята
В яслата е поставен малкият Исус: папата отбелязва, че “Бог е непредвидим, извън нашите схеми и се представя така, чрез едно дете, за да бъде взет в нашите ръце. В нежността и крехкостта прикрива своята сила, която създава и преобразува всичко с любов”.
Влъхвите:
отдалечените
и вярата
Накрая последният знак. Когато приближава празникът Богоявление, в яслата се поставят и тримата мъдреци от Изтока, които “учат, че може да се тръгне от твърде далече, за да се стигне до Христос”.
За радост
на човека
Папата заключава, че “Рождественската ясла е част от приятния и взискателен процес на предаване на вярата”. Няма значение как яслата ще бъде подредена, това, което е важно, е, че тя говори за нашия живот, като разказва за Божията любов към нас.
