Те не излизат от репертоара й с десетилетия и съществуват в по няколко варианта
След броени дни Лили Иванова има рожден ден. При певците с дългогодишна кариера, създали десетки хитове, има един особен феномен. Понякога извън знаковите им песни те самите имат любими творби, които нямат чак звезден статут. Било защото са се появили от обратната страна на плоча с поредния хит и публиката просто ги е регистрирала и отминала. Било защото създаването им е свързано с някакъв приятен спомен.
Понякога просто откриват години по-късно, че някоя песен е била незаслужено пренебрегната навремето, а е стойностна и би било жалко да потъне в забвение.
При Лили Иванова, която има над 400 записа, има от всичко това по малко. Хитовете, които публиката непременно иска да чуе, са едно, но освен тях има и други песни, които тя искрено харесва.
Снимки: Ина Янева и Костадин Кръстев-Коко
“Събота вечер”
Песента заема особено място в репертоара на Лили Иванова, защото е първият неин безспорен хит. До 1964 г. тя има само 3-4 български песни в репертоара си и е позната на публиката предимно от концертния подиум.
Обръща се към най-известния песенник тогава - Йосиф Цанков, от когото изтръгва обещание да ѝ напише песен. Посещава го във фургона до новопостроената сграда на “Балкантон”, където по онова време патриархът на българската забавна песен е работил като редактор, и той ѝ връчва нотите на “Събота вечер” по текст на Димитър Василев, с когото Цанков работи.
Песента звучи учудващо свежо дори днес и рязко се отличава от всичко писано от Йосиф Цанков. С аранжимента се заема пианистът на оркестър “Балкантон” Николай Арабаджиев, който малко след това оглавява оркестър “София”. При записа в радиото Йосиф Цанков неочаквано се появява на място, противно на навика си да не се интересува какво правят с неговите песни певците.
Истинският фурор обаче тепърва предстои – през лятото на 1965 г. Хачо Бояджиев прави телевизионен клип на песента. Той кара Лили Иванова да върви до един движещ се валяк, с който се отъпква асфалтът, и ту да се качва да го кара, ту да държи кормилото му, докато ходи до него.
През 1965 г. Лили Иванова заминава за около един месец първо в Чехословакия на конкурс, а след това на турне в СССР. През това време радиото и телевизията въртят нонстоп песента и когато се връща, тя е удивена как е възможно да е станала толкова известна, че всички да я разпознават на улицата.
“Този свят е жена”
Любопитното на тази песен е, че почти целият процес по създаването ѝ е заснет на видео. Това става донякъде случайно. През 2009 г. Би Ти Ви прави 10-сериен документален филм с режисьор Милена Будинова, наречен “Лили Иванова – легендата продължава”. Представлява 10 едночасови ленти, в които животът и кариерата на певицата се проследяват доста подробно. Будинова се среща и разговаря с нейни съученици и близки и далечни приятели, колеги или изобщо хора, с които тя е работила или работи в момента. Камерата е допусната до места, на които Лили Иванова обикновено не допуска никого. В един от епизодите са показани моменти, в които, докато чакат да излязат на сцената, Лили и пианистът Огнян Енев работят по създаването на нова негова песен, като спорят, повтарят до безкрай отделни пасажи, променят тоналности и т.н. Оказва се създаването на песента “Този свят е жена”. Малко преди това Лили Иванова научава, че Мартин Карбовски е и поет, и го моли да ѝ покаже негови стихове. Той ѝ дава единствената издавана до онзи момент негова стихосбирка със смущаващото заглавие “Дефлорация”, която е излязла от печат през 1994 г. Първото стихотворение в нея е писано през 1990 г. и е точно “Този свят е жена”. От 2010 г. песента не излиза от репертоара на Лили Иванова и няма неин концерт, на който да не я е пяла.
“Невероятно”
Това е песен, която едновремешният тонрежисьор и музикален редактор Тодор Филков написва специално за Лили Иванова през 1986 г. Тя е по готово стихотворение на Волен Николаев. Лили я включва в албум, издаден в България през 1987 г. В онези години обаче тя гастролира усилено и почти изцяло живее в ГДР, така че публиката у нас просто забелязва, че това е хубава песен със съвременно звучене, но нищо повече.
Истинска популярност “Невероятно” добива почти две десетилетия по-късно. Певицата вече работи с пианиста Огнян Енев, но никога не е подозирала, че той е и добър саксофонист и тромпетист. Открива го случайно, когато се опитват заедно да разнообразят малко звученето на някои от песните ѝ. Така интродукцията вместо на синтезатор бива изсвирена на тромпет. Получава се толкова хубаво, че оттогава Лили Иванова не пропуска да я изпее при всяко излизане пред публика.
„Искам те"
Това е една от песните, които Лили Иванова налага въпреки забраните и табутата и не е спирала да пее по концерти вече повече от 40 години.
Всичко тръгва от текста, дело на Маня Иванова, която по онова време – 1983 г., е редактор в радиото. От 3 години мъжът й работи в Ирак и тя пише любовна лирика. „В радиото имаше комисия от възрастни поети, която приемаше текстовете на всяка песен. И в "Искам те" видяха за първи път жена да пожелава открито мъжа. Обявиха го като неприемливо за обществото и спряха текста. Обясниха ми, че като се натрупа хормонална енергия при някои като мен, сексуалната потребност избивала в интелектуални преобразувания", обяснява години по-късно Маня Иванова.
Но нейният колега, тонрежисьорът Тодор Филков, написва музика по текста и дава песента на Лили Иванова. Предупреждава я, че текстът не е одобрен, но певицата казва: „Независимо дали я харесват или не, аз тази песен ще я пея". Лансира я директно по телевизията в предаваното на живо телевизионно състезание „Мелодия на годината". Това става през 1983 г. и естествено, излъченото няма как да се спре – в телевизията и през ум не им минавало, че Лили Иванова ще пее песен, която не е одобрявана.
При посрещането на новата 1984 г. в новогодишната програма на телевизията я изпява отново, а излезлият наскоро след това неин двоен албум е озаглавен „Искам те".
“Ти сън ли си”
Въпреки че Лили Иванова изпълнява десетки песни на Тончо Русев, които стават тотални хитове, “Ти сън ли си” стои особено сред тях. Това е една от най-награждаваните негови песни и Лили Иванова често прибягва до нея, когато се явява на международни конкурси.
Направена е по едно първоначално безименно стихотворение на поета Павел Матев, публикувано в печата. Лирическият герой в него е жена. Тончо Русев твърди, че то толкова го впечатлило, че написал музиката буквално за минути.
По онова време никой не е бил наясно на кого точно е посветено стихотворението. Години по-късно, когато песента вече е суперизвестна, поетът Павел Матев издава три тома стихотворения, единият от които е с любовна лирика и е озаглавен “Ти сън ли си”.
А причината стихотворението да мине първоначално толкова незабелязано е, че е посветено на рано загиналата оперна певица Катя Попова, която умира при самолетна катастрофа през 1966 г. Фактът, че в същата катастрофа загива и генерал Иван Бъчваров – един от последните основни опоненти на Тодор Живков, прави всяко споменаване на тази авиокатастрофа по онова време неудобно. На песента в по-ново време са правени няколко нови аранжимента.
“Камино”
Това е най-дълго присъствалата песен в репертоара на Лили Иванова, която е пята от нея вече над 6 десетилетия.
Чува я за първи път в края на 50-те години, когато е ученичка във Варна, по време на концерт на Ирина Чмихова. Не е запазен запис на Чмихова, но най-вероятно я е пяла само в съпровод на пиано. Научила я е по слух от някой си Владко от Бургас, който преди това е работел на съветски товарен кораб.
Ирина Чмихова неправилно нарича “Камино” “мексиканска народна песен” и това и до днес се повтаря от всички. В действителност в текста се пее за “гаучо”, а гаучосите са обитателите на пампасите в Южна Америка, т.е. песента би могла да е аржентинска, уругвайска или чилийска. Никой не знае дали е фолклорна, или авторска, а и отникъде досега не е изскочил неин запис освен няколкото варианта, които прави Лили Иванова през годините.
Преди около 15 години тогавашната компания “Сони-Ериксон” прави световна класация на стоте най-известни поп песни на всички времена и записът на “Камино” на Лили Иванова се класира на 40-о място.
Първият аранжимент на песента е на Иван Пеев, който е разполагал само с музиката и с текста – един от малкото случаи, в които някой прави кавър на нещо, което никога преди това не е чувал в чуждо изпълнение.
