Сериалът "Юношество" показва влиянието на социалните мрежи над младите мъже
Английски филм за въздействието на социалните мрежи върху децата и пропастта между поколенията шокира света и накара възрастните да осъзнаят, че въобще не разбират как подрастващите живеят. Минисериалът “Юношество” (Adolescence) счупи всички рекорди по гледаемост в “Нетфликс” още с пускането си в средата на март. Накара милиони хора да плачат и да разсъждават върху собствените си отношения с децата, защото внушението на филма е за опасност, която може да те връхлети, независимо колко усилия си полагал да бъдеш добър родител.
“Юношество” разказва за 13-годишно момче, което убива своя съученичка с нож. Наръгванията са наболял проблем в британското общество през последните години, който авторите на филма използват, за да се заровят в други, глобални, съвременни предизвикателства като кибертормоза, опасното влияние на инфлуенсъри и агресията сред младите. Правят го през погледа на главния герой Джейми Милър, неговите любящи родители, по-голяма сестра, съученици, учители, психолог и разследващи полицаи. Всички те
живеят в среда на добронамереност и спазване на обществени норми до момента,
в който се сблъскват с необяснимото престъпление. Оказва се, че зад привидната нормалност са се случвали неща и те са превърнали едно безпроблемно на вид момче в убиец. Филмът не дава еднозначен отговор защо е така, но поставя въпроси, които карат зрителите да се тревожат, че може да се случи и на тях.
Основният фокус е върху влиянието на социалните мрежи и по-специално набиращата скорост чрез тях инсел култура. Терминът incel идва от английския израз involuntary celibate, който буквално може да се преведе като непоискано безбрачие или девственик по принуда. Става въпрос за момчета и мъже, които изпитват трудност да изграждат романтични отношения и смятат, че за това са виновни съвременните жени, защото са меркантилни и повърхностни. Тази теза се налага от инфлуенсъри с милиони последователи като Андрю Тейт, проповядващи враждебно отношение към жените и токсична мъжественост.
Инселите не харесват реалността и предпочитат да обитават така наречената маносфера – онлайн пространство, в което мъже обсъждат своето място в обществото основно чрез
критики към феминизма и съвременни социални промени,
поставящи фокус върху жените. Те използват собствен речник, пълен с нови думи, абревиатури и емотикони, което прави още по-трудно разчитането на посланията им.
Според експерти по социални въпроси точно този детайл във филма го прави толкова шокиращ. Още повече че е представен от разговор между разследващия престъплението полицай Люк Баскъм и неговия син Адам. Виждайки затруднението на баща си да разплете случая, тийнейджърът му подсказва, че графичните символи, разменени между Джейми и жертвата му Кейт, не са това, което си мисли. И макар някои от тях да са сърчица, не става въпрос за флирт, а за кодирани послания на маносферата.
“Тази сцена подчертава ключовите различия между поколенията във възприемането. За поколението на родителите на Адам и Джейми емотиконите до голяма степен се третират като декоративни, докато за тийнейджърите могат да носят важни значения”, пишат австралийските специалисти по лингвистика и социални науки Лорън Гоун и Джесика Крук по повод започналия дебат около филма. Всъщност Австралия стана първата страна в света, забранила използването на социални мрежи от лица под 16-годишна възраст, за да защити психичното здраве и благосъстояние на децата. Това се случи още преди появата на “Юношество”. Според австралийските експерти обаче този подход е спорен, защото негативното отношение към езика и онлайн общуването на тийнейджърите демотивира младите хора, изостря неравенството и ненужно подклажда напрежението между поколенията. “Родителите не могат реалистично да предотвратят радикализацията на младите мъже, като просто се позовават на техния онлайн речник, нито пък учителите са в състояние да потушат разпространението на женомразството, като забранят емотикони и жаргон в класните стаи. Вместо това, както показва и сцената между Адам и баща му във филма, трябва колективно да преместим фокуса си от противопоставяне към открити разговори между поколенията. Правейки това, можем не само да разберем по-добре различията си, но и да намалим чувството на социална изолация, което прави младите хора уязвими към радикализиране”, посочват Лорън Гоун и Джесика Крук.
Може би затова и британските власти поеха по друг път след обществения шок от “Юношество” в Обединеното кралство.
След като се срещна и разговаря с част от снимачния екип и редица неправителствени организации, работещи с деца, премиерът Киър Стармър съобщи, че са стигнали до решение филмът да бъде пуснат за безплатно гледане в английските гимназии. Целта е да се разбере как учениците, учителите и родителите го възприемат.
Да се стигне до откровени разговори по повдигнатите в него въпроси и до намиране на общо решение, тъй като те са прекалено сериозни и не по силите единствено на политиците. Стармър призна, че е гледал филма с двете си деца и е останал силно притеснен от токсичната мъжественост в социалните мрежи. Разговарял е по въпроса и с бившия треньор на английския национален отбор по футбол Гарет Саутгейт, който предупреди преди време, че “токсични, влиятелни личности подмамват младите мъже да вярват, че успехът се измерва с пари или господство, че силата означава никога да не показваш емоции и че светът, включително жените, е против тях”. Според него твърде много момчета се чувстват изолирани и се борят да изразят емоциите си. Те се нуждаят от положителни примери, за да се справят с това.
Един от въпросите около “Юношество”, който разпали разгорещени спорове, е дали филмът е направен по действителен случай. Защитници на конспиративни теории излязоха с разкрития, че е
вдъхновен от убийство на бяло момиче
от чернокожо момче, имигрант, но създателите на сериала са избегнали расовия елемент, за да създадат анти-бяла пропаганда. Те не само публикуваха твърдението си в профил с милион потребители, но получиха и коментар “Уау” от милиардера Илон Мъск, което означава, че вероятно са достигнали и до неговите 220 млн. последователи. Наложи се създателите на филма публично да опровергаят тази теория.
Той не е документален, нито сюжетът му се базира на един конкретен случай, каза Стивън Греъм, който освен че играе бащата на Джейми в “Юношество”, е един от сценаристите. Актьорът обясни, че се е вдъхновил да го направи сред шокиращия брой на случаи на насилие сред младите хора във Великобритания и наръгванията с нож, които са скочили с 80% през последното десетилетие. Умишлено не са искали да става въпрос за проблемно семейство, например с родител алкохолик или зависим от наркотици, за да не подтикват зрителите към бързи и предубедени отговори. Надявали са се да предизвикат някаква обществена реакция с работата си, но и в най-смелите си мечти не са си представяли подобен успех. “Не искаме да вменяваме вина или да сочим с пръст. Тук въпросът не е “кой”, а “защо”, посочи Греъм. Затова и филмът се опитва да ни накара да се замислим като общество и да осъзнаем, че пропастта между родител и дете става все по-голяма в съвременния свят. И фактът, че то си стои тихо в стаята пред компютъра, не означава, че е на безопасно място.
