Стефан Стоянов създава преди 6 месеца в инстаграм профила "Кофите на София", 1000 последователи вече преживяват историите им
Същинска война. Хората се бият за нея и знаят какво искат да постигнат. Всеки ден е ту при единия, ту при другия блок, а те са на 150 метра един от друг. Толкова желаният предмет в този сюжет е... кофа за боклук. Живее в София и е най-обикновена - за битов отпадък. Зрителят, запазил неутралитет във войната между двата блока, е Стефан Стоянов.
Впечатленията му от столичния конфликт не са никак случайни - от 6 месеца Стоянов развива инстаграм профила “Кофите на София” и вече има над 1000 последователи. Идеята за него се родила не заради епичната битка, за която Стефан прогнизира, че ще бъде решена с дипломация от трета страна - общината ще даде още 1 контейнер. Една сутрин, преди да съм се събудил изцяло, си разглеждах албумите със снимки в телефона. Така открих, че често съм снимал кофи, всичките от София, разказва той.
Първият му кадър бил символичен - качил кофа, която описва като “по-смачкана от мен в понеделник сутринта”. Реакцията не закъсняла - макар акаунтът да е анонимен, Стефан получил съобщение в личния си профил дали той е зад новата страница. Бях хванат преди първия последовател, смее се Стефан.
Никога не излиза, за да снима кофи насочено - просто като пешеходец постоянно ги вижда. И макар профилът му да е пълен с какви ли не кадри - вече са над 270, е категоричен, че те са обединени от една обща характеристика - нито една снимка не е режисирана.
Всяка една кофа е това, което е. Идеята е да разказва история. Те са страхотно красноречиви. Могат да са смешни, трагични, саркастични, казва мъжът. Днес вече получава и кадри от други хора, които също качва.
Винаги отбелязва кой е авторът. Именно получена снимка е една от тези, които смята, че е по-категорична от думите. Докато е в Глазгоу, Шотландия, Стоянов разбира, че в София има протест. Той е срещу постановката “Оръжията и човекът” на Джон Малкович, който предизвика батални сцени, срам и крайни реакции у много българи. Дори попречи на голяма част от публиката да гледа премиерата. Тогава Стоянов получава кадър на кофа, пълна с български знамена. По този повод коментира: Скандално е да спреш постановка, да си парадирал с патриотизъм и след това знамето ти да е в кофата за боклук. И този, както всички други карди, качва без заглавие. Стефан вярва, че кофите са достатъчно красноречиви.
Всъщност по образование той е артист. Завършил е актьорско майсторство в Нов български университет, а още докато учел, станал сценичен работник в Сатиричния театър. Почнал да играе и малки роли там. Така направил 3 национални турнета и бил на сцена със звезди като Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев. Минал и през Военния канал, където имал предаване, там се научил сам да си пише сценария и на практика се преквалифицирал.
Писал е и за “Господари на ефира”, “Перфектната вечеря” и “срамните петна” “Съдби на кръстопът” и “София ден и нощ”. Нарича ги така, защото в тях не била показана нито една книга. Изтощил се емоционално и сменил коренно професията - година работел като пекар. Оттам със съпругата си поели по маршрута Камино де Сантяго. Преживяванията си описва в книгата “Една крачка напред”. Тиражът ѝ е изчерпан, а Стефан ще я преиздава с илюстрации. По нея създава и едноименната пиеса. Историята е за четирима приятели, които живеят в мизерно таванско помещение. 80% от декорите Стефан взема от кофите. За разлика от големите фирми те се оказаха много добър спонсор на театрално представление, с удмивка, но и с тъга добавя той.
Плановете му също са свързани с кофите. Иска да направи кампания, която призовава да не се изхвърля храна. Казва, че за целта хората трябва да се дисциплинират още при пазаруването и да не вземат повече, отколкото ще изядат.
