Докато бил в голямата политика, Димитър Луджев плакал два пъти.
Когато видял колко хора участват в шествието на "Екогласност" на 3 ноември 1989 г. пред "Кристал", се просълзил.
"Разплаках се. Бяха близо 3000 души. Спомних си митинга на "Солидарност" във Варшава през октомври 1986 г., когато ме избутаха на сцената, а аз поздравих хилядното множество от името на българските дисиденти. Тогава не си представях, че такова нещо ще се случи и в България."
После, когато го изключили от СДС в ерата на кинжалите и голямото отлюспване (януари 1993 г.), журналистите пак видели сълзи в очите му.
Избрахме шест знакови истории на Димитър Луджев за неговия 75-и рожден ден. Той е политикът, който направи конструкцията на първото некомунистическо правителство с премиер Димитър Попов (22.12.1990 - 8.11.1991) с "огромната помощ на президента Желю Желев", както сам признава.
На 39 години историята го изпратила нависоко - ръководел контактната група на опозицията на онази Кръгла маса, която трябваше да сложи в ред Времето - българското време след 1989 г.
Отсреща (откъм БСП) на тази позиция е Георги Пирински. Времето изправило двамата млади водачи отпред, а от тях хората очаквали със затаен дъх да чуят накъде ще тръгне държавата, защото усещали с кожата си, че животът им се преобръща.
После на 40 Луджев става вицепремиер в правителството "Попов". И оттам тръгва голямото преобръщане в българския живот - в икономиката, в политиката.
Знакови са срещите му с Франсоа Митеран, Маргарет Тачър, Роналд Рейгън, Вацлав Хавел, Елизабет Втора.
С днешна дата припомня, че малката му дъщеря Мария се ражда на другия ден след първите избори в България на 10 юни 1990 г. Затова я нарекли детето на революцията. През 1992 г. става военен министър в правителството на Филип Димитров, половин година по-късно следва разрив между него и премиера и той подава оставка. Но политиката не спира за Луджев тогава - няколко години по-късно пак става депутат, създава гражданско движение - все за да види България пълноправна демократична държава.
Преди дни - на 27 март, отпразнува 75-ия си рожден ден, а на 28 март двамата със съпругата си Гинка честваха 49 г. от сватбата им.
Кръглата маса трябваше да смени системата
"Кръглата маса тръгна в една революционна ситуация. Тя трябваше да смени системата, затова помня датата 12 март 1990 г., когато с Георги Пирински от БСП подписахме споразумението за съставянето на програмно правителство и провеждането на парламентарни избори."
С огромната помощ и подкрепа на Желю Желев прави конструкцията на правителството на Димитър Попов
СДС и БСП се договарят за програмно правителство по време на Кръглата маса. "Направих го с огромната помощ и подкрепа на Желю Желев", признателен е Луджев. Тогава България е в банкрут - спряла е да плаща външния си дълг, а предстоят шокова терапия, която да сложи край на държавно контролираните цени на пазара, и парламентарни избори - първите свободни след 1989 година.
Печели мажоритарания вот в Бургас, но СДС губи тежко на 10 юни 1990 г.
"Спечелих мажоритарния вот в Бургас, но СДС претърпя тежка загуба на изборите на 10 юни 1990 г. В София хората ме питаха "Защо", хиляди се бяха събрали пред парламента, никой не искаше да излезе при тях. Когато излязох от сградата на Народното събрание, хората ме вдигнаха на ръце, а аз бях останал без глас от митингите за изборите. Вътре в кулоарите на парламента ме срещна Георги Пирински и ми каза: Пак ще има избори, другия път ще спечелите."
По радиото съобщили за раждането на втората му дъщеря
“Веднага след изборите на 10 юни 1990 г. се върнах от Бургас в София със самолет, а жена ми започна да ражда. В болницата лекарите ме обградиха и питаха съкрушено: Защо загубихте? На 11 юни бяхме в парламента, хората навън протестираха за резултатите, към мен се приближи един тв оператор и каза: Г-н Луджев, по радиото казаха, че ви се е родила дъщеря.” Затова наричали Мария - малката дъщеря на Димитър Луджев, детето на революцията. Днес тя живее със семейството си в Брюксел и работи като адвокат в голяма компания.
Златина му помагала, още докато била в Класическата гимназия
Златина, голямата дъщеря, помагала на баща си в първите години на прехода, била запалена от каузите, които Луджев убедено защитавал.
Описа героите от началото на прехода
След голямата политика Луджев се завръща към научната си кариера - през 2005 г. стана доктор на историческите науки. Написа “Революцията в България. В пантеона на времето” и “Преходно време. Личности, идеи, събития -1991-1992”. Четири обемисти тома, написани задълбочено, с прецизност и максимална обективност, стъпила на документи от тези години. Луджев смята, че така е изпълнил своя дълг към героите от онзи период.
