Внукът му Мартин, одрал кожата му и наследил таланта му, днес не пее – създава стартъпи
Емил Димитров беше народен човек. Никога не е бил високомерен, приемаше всички и помагаше на всички, не се занимаваше с интриги, забраняваше да се клюкарства, не говореше лошо за никого и зад гърба му. Музиката беше всичко за него. Той живееше за нея и за публиката.
Това разказва Емил Димитров-младши - синът на легендарния поппевец на българската естрада през ХХ век, когото западни медии наричат Франк Синатра на Изтока. Тази година се отбелязват две годишнини, свързани с изпълнителя на безсмъртни хитове като “Ако си дал”, “Моя България”, “Нашият сигнал” и много други. Точно след седмица, на 30 март, се навършват 20 г. от кончината на Димитров, а на 23 декември - 85 г. от рождението му. “На 30 март ще му отдадем почит вкъщи, но той всеки ден си е с нас, ще си спомним с тъга и малко усмивка”, казва синът му.
Впрочем на 21 март - три години преди кончината му, се ражда неговият внук Мартин. Емил Димитров все пак успява да го види, въпреки че тогава вече е в инвалидна количка.
Момчето днес е на 23 години и знае всичко за дядо си и рода си. “Още от малък е запознат с цялата ни родова история във всички аспекти - и хубави, и лоши, защото това е част от живота. Познава архиви, снимки, песните му и творчеството му”, разказва баща му. Мартин несъмнено е наследил таланта на дядо си, въпреки че сега не се занимава с музика. Дебюта си в зала 1 на НДК прави още на 8-годишна възраст. Тогава, тъкмо завършил 1-ви клас, пее брилянтно шлагерите “Моя страна” и “Нашият сигнал”. “Той е много талантлив, с прекрасни физически предпоставки като дълги пръсти и т.н. да се занимава с музика. Но като малък малко го пресилих с уроците по пиано и той се отказа”, обяснява баща му. В момента момчето се занимава с икономика и маркетинг и създаване на стартъпи. “Засега не свири, може би ще дойде момент, когато сам ще се обърне към музиката. Заложено му е генетично.” Освен по таланта Мартин прилича и визуално много на дядо си. И също като него обича хората.
Димитров-младши винаги е правил разграничение между певеца творец и бащата. “За разлика от твореца бащата ми е липсвал доста често - непрекъснато концерти, репетиции, хора. Малко са били моментите, когато сме били сами”, признава той. Въпреки това има много хубави спомени с баща си. Той му подарил грамофон, а първите му плочи били симфониите на Чайковски, “Лебедово езеро” и Шопен. “Това слушах и с това израснах. Той имаше много сериозно класическо образование, защото е бил лауреат и невероятен акордеонист. Казваше, че основата на музиката е класическата”, спомня си синът.
Самият той е свирил с удоволствие на пиано, но след заболяване спира и продължава с ударни инструменти. Двамата много обичали да слушат заедно музика, а любимата песен на Димитров-син е “Не съжалявам за изгубеното време, защото хубаво ми беше с теб”. “С неговите песни можеш да разкажеш един живот”, категоричен е той.
Легендарният певец е роден в Плевен на 23 декември 1940 г. Баща му Димитър Димитров е известният илюзионист и вентролог с артистичния псевдоним Факира Мити. Съпругата му е французойката Анастасия - хиромантка и асистентка на съпруга си на сцената, където се подвизава с псевдонима Мадам Сиси. Имат две момчета - Емил и с 5 години по-малкия Юлиан, който умира на 39 г.
Вероятно защото френският език е матерен на Емил Димитров, освен у нас и в СССР има успехи във Франция и Белгия. Той е българският артист, пял пред най-много хора в историята. През 1968 г. заедно с френския изпълнител Енрико Масиас пее пред 90 000 души на стадион “Динамо” в Москва. Продал е над 55 млн. плочи. До ден днешен се пускат негови песни на френски, италиански, немски. “Звънят ми приятели, които са на ски в Алпите, и викат: “Чуй какво слушаме”, разказва синът му.
“Съумяваше да прави
хитове от 4 тона
и лично аз не познавам български певец, който да е посмял да пее такива сериозни теми, обгърнати с приятна, лека и запомняща се мелодия”, добавя синът.
През 1960 г. Димитров е приет във ВИТИЗ в класа на Желчо Мандаджиев, но пеенето го привлича повече. Същaтa гoдинa изгpявa звeздaтa мy нa мyзикaлeн тaлaнт в кoнцepт c вoдeщ Kocтa Цoнeв. Изпълнява авторската си песен “Арлекино”, като си акомпанира на акордеон. Така започва дългата му и успешна кариера като поп изпълнител, музикант и композитор. През 1962 г. “Арлекино” печели първо място на Международния фестивал в Сопот, Полша. Това е първата международна награда за българска естрадна песен.
През 1999 г. Димитров претърпява тежък мозъчен инсулт и спира да се занимава активно с музика. На 2 май 2002 г. Йорданка Христова организира голям концерт с хитовете на певеца от албума “Само един живот не е достатъчен! С песните на Емил Димитров”. Тогава той излиза за последен път пред публика, но седнал в инвалидна количка. Умира на 30 май 2005 г. само на 64 г., но песните му продължават да живеят.
В репертоара си певецът има над 400 композиции, 280 от които са авторски като “Джулия”, “Ако си дал”, “Сбогом, Мария”, “Ела в София”, “Песен за моята майка”, “Нашият сигнал”. Има множество награди, сред които почетното звание “заслужил артист”, голяма награда за песента “Едит” и Първа награда за “Трева” на фестивала “Златният Орфей”.
Добрината в очите ли ще затрудни Александър
Кендеров да изиграе младия Емил във филм
Когато слушам песента му "Само един живот", имам чувството, че съм живял дълъг живот, изпълнен с много трудности и именно заради тях не искам животът да свършва.
Така 22-годишният актьор Александър Кендеров описва музиката на Емил Димитров. Той ще изиграе легендарния певец като млад в новия филмов проект на продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов - "Емил".
Никак не е случайно, че екипът се е спрял именно на него. Кендеров има впечатляваща прилика с младия Емил Димитров, но и също е много музикален. Участва в студентската група "Живи и здрави".
"Всяка една от песните му е изпълнена със смисъл, огромна емоция и най-вече истина. Тези три фактора, комбинирани по най-добрия начин ме зареждат, мислено ме пренасят на хиляди места и ме карат да се смея и плача едновременно", разказва Кендеров.
Лентата още не е снимана, но младият актьор предполага, че ще се затрудни в пресъздаването на "искреността, честността, емоционалността и добрината в очите на този велик българин".
Въпреки че не го е познавал, Александър описва Емил Димитров като добър, чувствителен човек, който е обичал силно и истински - както хората, така и родината си.
"Емил е неизмерим талант. Посланията в творчеството му са това, от което се нуждаем най-много. Той е тъга, радост, любов, свобода", казва актьорът. Според него си прилича с певеца по това, че също придава огромна важност на чувствата си. "Сякаш прекарваме всичко, което изпитаме през огромна лупа, преди да се върне обратно в нас", описва актьорът.
Вениамин пее “Ако си дал” в “Капките”, плаче на сцената
Първо се зарадвах, че ми се падна Емил Димитров. Чиста привилегия е това и страхотна тренировка за мен, направо училище. Но когато започнах да репетирам, осъзнах, че когато стигна до припева, буквално ми потичаха сълзи. Това разказва певецът Вениамин, който преди седмица се превъплъти в образа на легендарния изпълнител в шоуто “Като две капки вода” по Нова тв. На живо на сцената също се разплаква и вдига публиката на крака.
Именно “Ако си дал” е любимата му песен. “Има нещо в тази песен и в текста ѝ, което се свързва с най-хубавата част от българския характер, с човещината ни, с онова, което накара стотици българи да тичат към “Пирогов” онзи ден, за да дадат кръв за пострадалите македонски деца”, обяснява той.
Всеки ден репетира за всеки следващ образ, без да подценява нито един от тях. "За Емил Димитров ми беше доста по-трудно, защото имах силно усещане, че нося отговорност, защото така както аз се вълнувам от тази песен и от този образ, вероятно се вълнува и цялата публика", признава Вениамин.
По думите му Емил Димитров е изпял много такива песни, които са чиста обич към България и които сякаш невидимо ни обединяват.
Приемат Вениамин в Музикалното училище в Бургас, когато е на 14 г. Две години свири на контрабас, след което продължава с поп и джаз пеене. Междувременно започва да се явява на конкурси, участва в няколко телевизионни формата, но има усещането, че сега е истинското му начало в музиката.
Съвсем наскоро излезе новата му песен "Как да спра да те обичам" с Eva Lea. "От известно време осъзнах, че мога да създавам мелодии и текстове, а откакто работя с „Вирджиния Рекърдс" почти всеки ден влизам в студио с различни автори и колеги. С Ева буквално се открихме така, както и с Ачо, който е музикалният продуцент на „Как да спра да те обичам". Влюбен съм в тази песен, но и в много други, които вече чакат нетърпеливо своята премиера", разказва още певецът. Вече има музика и за цял албум.
От известно време в ютюб и социалните мрежи Вениамин публикува кавъри на световни песни, като пее на английски, но и на български език. Идеята за това идва, когато е на почивка в Барселона. Тогава чува новата песен на Ариана Гранде We Can't Be Friends. "Докато стоях на покрива на хотела ми хрумна български текст за нея. След това реших да я запиша в студио и да я заснема. Качих я в социалните мрежи и въпреки че нямаше голяма реакция, на мен тази идея много ми хареса, направих втори кавър и той вече буквално избухна в профилите ми", разказва още певецът.
