
Трагедията и триумфът на песента "Арлекино"
Песента “Арлекино” се превърна в истински символ на ранното творчество на Алла Пугачова, - тя ѝ донесе огромен успех и откри пътя ѝ към световната слава. Но малцина знаят, че зад тази песен стои трагичната история на автора на текста – поета Борис Баркас. За него “Арлекино” носи години на бедност, самота и страдание.
Как започва всичко
През 1975 г. Алла Пугачова, все още млад и непознат талант, се отправя към международния конкурс “Златният Орфей” в България, където трябва да представи съветската естрада. Първоначалният ѝ репертоар обаче се променя в последния момент, когато нашите организатори ѝ предлагат да изпълни песен от български автор. Тогава на помощ идва непознат мъж, който ѝ подава лист с текст на руски – адаптация на популярната по онова време песен на българския певец Емил Димитров “Арлекин”. С нея през 1962 г. легендарният изпълнител печели първата голяма международна награда за България на Международния фестивал в Сопот, Полша.

Съдбоносна намеса
Алла Пугачова няма представа как да постъпи със задачата да изпее българска песен. Тогава тя случайно показва текста на своя приятел, младия поет Борис Баркас, който решава да го преработи. Той добавя силен драматизъм, емоционална дълбочина и оформя песента така, че да пасне перфектно на музиката.
От “Арлекин” заглавието става “Арлекино”. С новата версия на хита Пугачова излиза на сцената на “Златният Орфей” в Слънчев бряг през 1975 г. и постига зашеметяващ успех – печели конкурса и получава голямата награда. Веднага започват турнета из СССР, телевизионни участия, идва и световна слава за изпълнителката.
Но докато за Пугачова песента става трамплин към върха, животът на Борис Баркас поема в друга посока. Много тъжна при това!
Борба за оцеляване
След успеха на “Арлекино” Баркас и Пугачова губят връзка. Борис продължава да пише, но не успява да повтори успеха си. Той създава текстове за известни артисти като естонския певец Тинис Мяги и Александър Градски, както и за популярни сьветски рок и поп групи като “Машина времени”, “Рок-ателье”, “Автограф” и “Весёлые ребята”. Но това не е достатъчно да преживява! След развода със съпругата си той оставя апартамента на нея и дъщеря им и се озовава на улицата. Започва да пее в подлези из Москва и да събира бутилки, за да преживява.
Изхвърлен от живота, Борис се пристрастява към алкохола и заживява в приют за бездомни, където никой не подозира, че той е авторът на култовия хит “Арлекино” и още десетки любими песни.

Среща след години обръща съдбата на поета
Историята на Борис Баркас излиза наяве случайно, когато телевизионен канал решава да направи репортаж за забравени таланти. Баркас е поканен в студиото, а Алла Пугачова – без да знае предварително кой ще участва, също присъства. Когато вижда Баркас и чува неговата история, тя е шокирана и дълбоко разтърсена.
Алла Пугачова решава незабавно да помогне. Тя купува апартамент за Борис Баркас като жест на благодарност за приноса му към нейния успех. За съжаление, Баркас живее в новото си жилище само година, преди да почине на 54 години. Апартаментът - единственият му спомен за краткото щастие, което най-накрая получава, остава на съпругата и дъщеря му.

Наследството на “Арлекино”
За Алла Пугачова “Арлекино” остава песента, която поставя началото на кариерата ѝ. За Борис Баркас тя е едновременно символ на успех и трагедия. Но в крайна сметка съдбата му носи малко справедливост, макар и късно. Историята на Алла Пугачова и Борис Баркас е урок за съдбата, признателността и силата на човешкото състрадание – напомняне, че зад всеки успех стоят множество невидими истории.
Алла Пугачова е известна със своята щедрост и помощ към близки и приятели. Тя купува апартамент и на своята приятелка и колежка Людмила Зайкина, легендарна руска певица, за да подобри живота ѝ. Освен това Пугачова е оказвала финансова помощ на редица артисти и хора в нужда, което затвърждава репутацията ѝ на човек с голямо сърце!
Колко известни изпълнители са показали щедрост към авторите, които са създали техните хитове, донесли им успех? Или тези жестове се правят дискретно, без да стават публично достояние?!
Много от тези истории вероятно остават скрити, но те заслужават да бъдат разказани.