Стефан Данаилов партнира на красивата Людмила Савелиева в "Юлия Вревска"
Анна-Мария Петрова тръгна към киното по "Пътят към София"
С три игрални филма и един сериал българското кино пресъздава епичното време на робството и Руско-турската война от 1877-1879 г.: “Под игото”, “Героите на Шипка”, “Юлия Вревска” и “Пътят към София”.
“Под игото” е под №5 в летописа на Българската кинематография след създаването й през 1948 г. и нейната първа суперпродукция. Излиза на екран на 10 ноември 1952 г. Филмът е дипломната работа на абсолвента във ВГИК - Москва, Дако Даковски, родом от белослатинското село Търнак. “Под игото” е отличен с Димитровска награда - най-висшия държавен приз за онова време.
“Под игото" е първият пълнометражен филм, заснет от завършващ студент. Даковски носи заснетите ленти на Михаил Ром, от когото получава уроци как да продължи. А съветник по време на снимането на масовите и батални сцени на място в България е прочулият се с филма “Чапаев” режисьор Сергей Василиев, който по-късно създава “Героите на Шипка”.
Разбира се, зад Даковски застава одържавената през 1948 г. Българска кинематография, която не жали пари за проекта. За първи път в българското кино се използват сложни елементи от живописно-архитектурно естество. От “Мосфилм” идва художникът Александър Жарьонов, който помага на българските си колеги Джон Попов и Стоян Сотиров да овладеят това изкуство. Освен художествени младата комунистическа власт преследва и политически и пропагандни цели.
Сценарият на филма е написан от Георги (Гео) Крънзов и Павел Спасов, които се отказват от някои от сюжетните ходове на едноименния роман на Иван Вазов и смело дописват свои интерпретации. Кандов, който в романа осмива социалистическите идеи, във филма е марксист. Бойчо Огнянов е пратен от Централния революционен комитет, за да подготви и вдигне въстанието в Бяла черква. Във финала го няма обесването на Мунчо (“Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира”), а е показано възторженото посрещане на руските освободителни войски. Няма да видите и смъртта на Рада Госпожина, която по време на битките с турския аскер повече прилича на Райна Княгиня.
Както и смъртта на Бойчо Огнянов - той минава в едър план през екрана и остава в съзнанието на зрителите като вечен символ на Априлското въстание. Целта на всичко това е прозрачна - да се повдигне с още няколко идеи героично-патетичното звучене на филма.
За ролята на Бойчо Огнянов екипът пробва всички тогавашни театрални звезди, филмови още няма: Апостол Карамитев, Спас Джонев, Васил Кирков, Рачко Ябанджиев, Андрей Чапразов и др. Накрая е избран Мирослав Миндов, вече снимал се във филма “Данка”.
За ролята на Рада Госпожина е одобрена Лили Попиванова, режисьорът Даковски я познава от работата им в Скопския театър. На нея първо й правят проби за кака Гинка, после по идея на оператора Бончо Карастоянов я правят Рада, любимата на Бойчо Огнянов.
Образът на Колчо слепеца е може би най-силната филмова изява на големия театрален актьор Константин Кисимов. Той е от малкото ни артисти, който има някакъв опит в киното. Завършва право в Софийския университет, после учи в Сорбоната в Париж. През 1925 г. изкарва школата при Народния театър и специализира отново в Париж. Още през 1929 г. игре във филма “След пожара над Русия”, после се снима и в “Безкръстни гробове”, “Грамада” и др.
Колоритният образ на Боримечката прави актьора Петко Карлуковски изключително популярен след излъчването на филма. Когато екипът обикаля страната за среща със зрители, децата го наобикалят още на гарата и юнашки викат като неговия герой: “Майка му старааа!”.
Катя Чукова е в ролята на Стайка Чонина, годеницата на Боримечката. Според нея Карлуковски бил колкото едър на снага, толкова нежен по душа. Чукова влиза във филма малко насила. Проф. Филип Филипов съветва студентите си в театралното училище да не се разсейват с участия в киното. И когато канят второкурсниците на пробни снимки, тя категорично отказва. “Момиче, не пропускай шанса си”, съветва я обаче асистентът на проф. Филипов, доц. Любомир Тенев. И добре, че го послуша.
Сцените с тлаката снимат в бившия тютюнев склад на ул. “Любен Каравелов”, пригоден за филмово студио. Дъските на новоскования под ужасно скърцат и изнервеният от многото дубли Петко Атанасов, който изпълнява ролята на хаджи Смион, подвиква на Иван Димов: “Иване, препикай ги тия проклети дъски, да не скърцат толкова, бе!”. А когато Боримечката грабва възлюбената си Стайка, Петър Василев, който трябва да благослови работата, от вълнение обърква репликата си и казва: “Таз година люлка, догодина - булка!..”
В образа на войводата Панайот Волов е Рачко Ябанджиев, който години по-късно става много популярен след образа на Хитър Петър в едноименния филм. След като Апостол Карамитев не получава главната роля, се превъплъщава в дякон Викентий. Това е едва вторият филм на бъдещата първа истинска зведза в родното кино. Васил Кирков, другият неуспял за Бойчо Огнянов, играе доктор Соколов. Големият Иван Димов е Марин въглищарят, Никола Попов - чорбаджи Марко. В кадрите с тлаката и масовите сцени по време на въстанието се мяркат студентите Георги Калоянчев, Георги Георгиев-Гец, Димитър Бочев и др.
“Под игото” ще остане в историята и с първата филмова изява на бъдещата световна звезда Силви Вартан. По-късно тя самата признава, че снимките на този филм са магически момент от живота й. Роденото в софийското село Искрец момиче тогава е едва 6 годишно. Баща й се познава с режисьора Даковски и така малката се появява на снимачната площадка.
“Първият ми спомен - разказа Силви Вартан - бе как се озовавам в стаята на гримьорите и се оставям да ме преобразят. Да ме гримират и преоблекат с цървули и носия от онова време на малко селско момиченце. Бях очарована, това беше като слънце в сърцето ми. Всичко ми правеше огромно впечатление - обстановката, хората, това, че бях част от този екип. Помня също актьора от сцената в училището, който седеше в класната стая с фес на главата и ни изпитваше (Ганчо Ганчев в ролята на Кириак Стефчов - б.а.). Даже като го срещнех извън снимките, опитвах грижливо да го избягвам, защото ми беше взел страха. Бях много малка, но мисля, че точно “Под игото” ми даде идеята какво ще правя по-нататък. Че ще бъда актриса. Вероятно съм носела заложбата в себе си, но тогава тя излезе на бял свят. Реших го и никога не съм си променяла мнението...”
Докато наставлява Дако Даковски за снимките на “Под игото”, съветският режисьор Сергей Василиев (за който стана дума по-горе) избира местата за снимки на вече планирания “Героите на Шипка”. Прави кастинг и на актьорите. И след това във филма му Дако Даковски става султан Абдул Хамид, а Стефен Пейчев - от Тосун бей в “Под игото” се превръща в опълченеца Панайот в “Героите на Шипка”. Петко Карлуковски пак си е Боримечката, но Катя Чукова вече не е годеницата му Стайка Чонина, а Йонка. Апостол Карамитев сваля монашеското расо на дякон Викенти и облича униформата на опълченеца Петко. Мирослав Миндов (Бойчо Огнянов) също е пробван за опълченец, но други ангажименти спират участието му при Василиев.
Любопитното е, че всички роли на популярните руски генерали от войната - Гурко, Скобелев, Столетов, Радецки, Тотлебен, се играят само от съветски актьори. Докато турските военачалници - Сюлейман паша, Осман паша и Вейсел паша са пресъздадени от българските им колеги Константин Кисимов, Енчо Тагаров и Георги Стаматов. Театралният режисьор Николай Масалитинов, който от години живее и твори в България, влиза в ролята на дипломата княз Александър Горчаков, външен министър на Русия. Княз Горчаков осъществява дипломатическата подготовка на Руско-турската война (1877-1878) г., като осигурява неутралитета на големите европейски държави.
Премиерата на "Героите на Шипка" е на 25 април 1955 г. Епичната лента трае 2 часа и 20 минути. Сергей Василиев получава наградата за режисура на кинофестивала в Кан през 1955 г. У нас филмът е гледан от 5,5 милиона зрители.
100-годишнината от Руско-турската освободителна война Българската кинематография чества с филма “Юлия Вревска”. Сценарият е на Стефан Цанев и Симеон Лунгин, режисьор е Никола Корабов. В главните роли са Людмила Савелиева и Стефан Данаилов.
В навечерието на войната младата и много красива баронеса Юлия Вревска се завръща в Петербург от Париж. Тя е очарована от френската столица, където се е срещала с Виктор Юго, Иван Тургенев и други известни личности.
Баронесата е изпълнена с възвишени идеали, живее в свой възторжен свят, но художникът Верешчагин я започнава с българина Карабелов. Между българина и рускинята възникват сърдечни чувства. “Кратките срещи на Вревска и Карабелов поставят началото на една голяма любов, извисена до саможертва”, пише в анотацията за филма.
Когато е обявена войната срещу Турция Вревска изоставя уредения си и красив живот и тръгва с веоенните ешелони като медицинска сестра. След съмъртта на Карабелов, тя остава във войската и преминава през всички ужаси на войната. Умира от коремен тиф и е погребана в България. Освен Савелиева режисьорът Корабов успява да привлече във филма си и още елитни съветски актьори: Анатолий Солоницин, Владимир Дворжецки, Алексей Петренко, Ролан Биков, Регимантас Адомайтис в ролята на Верешчакин и др. И дори Юрий Яковлев, който ни разсмиваше до сълзи в “Иван Василиевич сменя професията си”.
А освен от Ламбо българското актьорско войнство е достойно представено и от Коста Цонев, Анани Явашев, Емилия Радева, Георги Черкелов и др.
В началото на учебната 1977 г. в балетното училище в София се получава писмо от Комитета за култура, подписано лично от Людмила Живкова.
Въпросът към директорката на школото е дали зрелостничката Анна-Мария Петрова ще се справи с учебния материал и ще завърши успешно годината, тъй като ще остъства дълго. Избрана е за главната роля във филма “Пътят към София".
След разговор с Анна-Мария директорката успокоява Комитета за култура, че всичко ще бъде наред - момичето е една от отличничките на випуска си. Само по специалните хореографски предмети трябва да поддържа формата си сама, за да се представи добре на годишния концерт спектакъл, който се провежда през май.
Това писмо показва от какво високо място обгрижват всичко, свързано с подготвяния сериал “Пътят към София”, който е копродукция между България и Украйна. С филма трябва да бъде чествана 100-годишнината от Руско-турската освободителна война през 1878 г. За режисьор е определен украинецът Николай Мащенко, камерата е поверена на големия майстор Венец Димитров.
Снимките продължават около 6 месеца - главно в Пловдив, Велико Търново - кадрите от турския зандан, и малко в София - пред черквата “Света София” посрещането на руските войски.
В основата на сериала е романът на Стефан Дичев “Пътят към София”. За главните роли са одобрени Георги Георгиев-Гец, Петър Слабаков, младият актьор от Народния театър - красавецът Константин Цанев, Павел Попапандов. Анна-Мария получава ролята на Неда Задгорска след дълъг и тежък кастинг, в който участват повече от 300 актриси и красиви непрофесионалистки.
Наред с художествените образи във филма има и реални личности - главно дипломати по онова време, на които са кръстени улици в столицата. Не знам дъли е търсена външна прилика, но режисьорът се спира на грузинския актьор Отар Коберидзе като Леандър Леге и Любомир Киселички като Вито Позитано. Георги Стоянов влиза в ролята на британския агент русофоб Станислас Сенклер, нарекъл се Хидает паша.
Сериалът проследява събитията от битката при Плевен до влизането на руските войски в София. На този фон има и един любовен тригълник. Френският дипломат и вицеконсул Леандър Франсоа Рьоне Льо Ге, по-известен с побългарената си фамили Леге, е силно влюбен в Неда и иска тя да му стане годеница. В красавицата е влюбен и младият пътешественик бохем, но и горещ патриот Андрея от достолепния български род Будинови.
Анна-Мария и Косьо Цанев са толкова хубава двойка на екрана, че софийската клюка бързо ги прави и семейна двойка. Днес Анна-Мария твърди, че двамата с Косьо били и си останали през годините само добри приятели.
Във филма тя е озвучена от актрисата Лидия Вълкова. Режисьорът отчита младостта и неопитността на любимката си, а и тогава не се снима синхронно, озвучаването става след това в Киноцентъра.
На премиерата в Дома на киното младата актриса се явява в един от многото костюми, с които се снима. Но и с гипсиран крак заради скъсан менискус - контузията се случва, след като я блъска кола.
