Актьорът Георги Кадурин има благородно обкръжение. Баща му е проф. Иван Кадурин, дългогодишен директор на Института по дървообработване в Пазарджик. Сестра му е проф. д-р Мира Кадурина, изтъкнат специалист по дерматология и венерология, професор в университет в Рим. Нейният съпруг е режисьорът Бойко Илиев, създател и лидер на първия частен театър у нас “Диалог”, успял да го съхрани до наши дни и дал сцена за оживяване на творбите на българските класици Димитър Талев, Емилиян Станев, Димитър Димов и др. Техният син е Ники Илиев, актьор, продуцент и режисьор на постановки и филми като “Чужденецът”, “Завръщане”, “Братя”, “Нокаут”, “Ботев” и др. Съпругата на Жоро Кадурин е Мариана Миланова, красива актриса от екипа на Младежкия театър.
А сега научавам, че дъщерята Лора на Жоро и Мариана също не се е отдалечила от творчеството, завършвайки кинодраматургия в НАТФИЗ, и е съсценарист на тв риалита. Баща ѝ казва, че харесва работатата си и се чувства добре.
Георги Кадурин е роден на 27 януари 1955 г. в Якоруда, живописно място на подстъпите към Банско. Той купува от наследниците старата къща на баба си и дядо си, ремонтира я и отскача в нея, когато му писва от мръсния въздух в столицата. Там води и внучката си Матея, плод на брака на Лора с правнука на класика ни Димитър Димов. Матея дължи името си на началото на имената на двете си прочути баби – Мариана и Теодора, известната писателка, дъщеря на Димитър Димов.
Кадурин е ученик в Пазарджик, където страхотни спектакли в онези години режисира Коко Азарян. Те запалват момчето, силно по математика, и то се записва в студиа към Пазарджишкия театър заедно с приятеля си Митко Марин. Заниманията водят режисьорът Николай Поляков, приятел и съмишленик на Азарян, по-късно станал водещ наш постановчик, и Стефан Германов, дългогодишен актьор в Младежкия театър. Митко Марин също завършва ВИТИЗ, работи като актьор, а сега е спец в Сатирата за контактите с гостуващи представления и екипи.
Кадурин все пак се опитва
да следва математическия
път и започва да учи в МЕИ
Но му писва, еднообразно и безинтересно му е и напуска, за да кандидатства във ВИТИЗ. Чете в градската библиотека на Якоруда и подготвя за изпита реплики на поп Алигорко от култовия роман на Антон Дончев “Време разделно” и стихове от Валери Петров. Приемат го от раз и той се вижда на първо място в списъка, студент от класа на проф. Гриша Островски и асистента му Венцислав Кисьов, днес покоен именит актьор и директор на театър “Сълза и смях”. В същия клас колеги на Кадурин са Ваня Цветкова, Йордан Петков, Таня Цветкова, днес актриса в Русе, Кирил Стаменов, днес актьор във Враца, Румен Димитров, който беше известно време зам. културен министър.
Когато завършват, все още са обладани от патриотично-романтичен дух и решават колективно да отидат в провинциален театър. Така за Пазарджик заминават Кадурин, Пламен Сираков, Кирил Варийски, Максим Генчев. Все юнаци, носещи маршалски жезли във войнишките си раници. Тук се случва една весела случка. Търсят пиеса за групата, но не откриват и Жоро написва един “графомански” текст. Започват репетиции и решават да се застраховат. Как, как? Ами като авторът се срещне
с министъра
на културата
Людмила
Живкова и моли
за подкрепа
Отива простодушният актьор в тогавашния Комитет за култура, влиза при секретарката. Питат го: “К'во искаш, бе?”. Той отговаря чинно, че идва да се срещне с министъра. Ориентират го: “Я бегай оттука!”.
След немного време учителят му във ВИТИЗ проф. Гриша Островски го взема в Младежкия театър, където Жоро Кадурин работи много години. Става асистент на Островски и се слави като негов фаворит. Имали са обаче и конфликти. Когато Жоро е разпределен да играе краля в “Чучулигата” от Ануи, си наумява, че неговият персонаж е невменяем. Островски е сащисан и казва, че е налудничава тази идея. Тогава Кадурин започва да посещава лудницата на 4-ти км в София и да наблюдава пациентите. За късмет на неговия талант премиерата минава успешно и актьорът печели благословията на професора си.
От Младежкия си тръгва, след като се залюбва с колежката си Мариана, женят се, но нямат свое жилище. От театъра нямат възможност да им дадат, но един ден, когато Жоро среща директора на Армията Митко Тодоров, получава обещание за апартамент, ако се премести на “Раковски”. Не му мисли много и се съгласява. И досега е в театъра на Българската армия.
Жоро Кадурин е зодия Водолей. Позитивен, конструктивен, с умение да дава директиви така, че да бъдат изпълнени. Неслучайно го избират за роли на крале и владетели. Запомнящи се негови изпълнения са на Дон Карлос в едноименната постановка от Шилер, режисирана от Гриша Островски, на Бастарда в “Крал Джон” от Дюренмат, режисирана от Поляков, на Беранже в “Носорози” на Йонеско, режисирана от Бойко Богданов, на Салиери в “Амадеус” на Питър Шафър, режисирана от Бойко Илиев. Признава, че се чувства добре в Армията, може да избира ролята, когато му подсказва интуицията.
Днес можем да го гледаме на неговата сцена в прекрасната комедия “Две обиколки на парка” с партньорството на Стефка Янорова, Дони, Георги Къркеланов и Поли Недкова и в постановката “Племе” с партньори Стефка Янорова, Луизабел Николова, Симеон Дамянов, Ели Колева, Ясен Атанасов. В нея Кадурин играе ключова роля на баща на глухо момче, който не разбира нуждата му от общуване, необходимостта да е част от общност, болката да е “невидим” за останалите. Жестомимичният език в част от представлението допринася много за неговото въздействие. А в Театър 199 продължават повече от 10 години представленията на мощния спектакъл “Червено”, в който на сцената са Кадурин и Иван Юруков.
Една от най-забележителните му роли е в “Маркиз дьо Сад” отпреди 5 години. Тя е свързана и със сериозен здравословен проблем тогава. По време на репетиции внезапно се почувствал зле.
Отвежда го линейка, той е
в прединфарктно състояние
и това отлага премиерата. Слава богу, възстановява се и излиза на сцената на Армията, за да пресъздаде с цялата си мощ този смазващ текст. Неговият Дьо Сад има далечно роднинско и характерово сходство с Дон Жуан, но ако легендарният любовник владее душата на еротиката между мъжа и жената, Дьо Сад е много по-циничен, агресивен, арогантен в “обиграване” на отношенията от кръста надолу. Находчив, разнообразен, ироничен, Кадурин отлично пресъздава двата образа на Маркиз Дьо Сад – революционер и сексуален престъпник. Той се присмива на моралните устои, гаври се с всичко, разпространявайки вулгарните си текстове, писани дори с кръвта на отрязаните си пръсти, и хвърля публиката в буря от емоции, вариращи от срам и възмущение до удоволствие и възхищение.
Почти няма значим български телевизионен сериал в последните 20 години, в който Кадурин да не е привлечен. “Стъклен дом”, “Революция Z: Секс, лъжи и музика”, “Столичани в повече”, “Скъпи наследници”, “Съни бийч” са само част от сериалите, където го гледаме и до днес. С красивата си осанка и фин, нюансиран хумор, на границата на смешното и тъжното, той стои еднакво добре и като строг, но похотлив директор на училище, и като “морален” родител, и като излъскан бизнесмен. Умира да чете фантастика, фен е на Кобо Абе, Стругацки, Айзък Азимов, Артър Кларк. Да не забравим, Жоро Кадурин е фамозен готвач, макар че Мариана отказва месата в банската му капама и чомлека. Той е привърженик на старите бабешки манджи и готви най-вкусната боб яхния.
Жоро Кадурин нерядко се мята на колелото за репетиции в театъра. Смята, че ако човек запази млад и здрав духа си, тялото ще го догони. На стената на славата пред Театър 199 има и неговите отпечатъци.
