Драматургът на Пловдивския драматичен театър Александър Секулов трогна ученици от Художествената гимназия, които сътвориха изложба с плакати в храма на Мелпомена. Тя накара писателя да се върне четири десетилетия назад във времето, когато и той е бил гимназист. И да направи своите обобщения, а също и насърчи бъдещите художници.
Ето словото му, произнесено във фоаието на театъра пред ученици и публика.
Миналото се изправи пред очите ми след 43 години! Преди толкова време живеех щастливо като ученик в Средно специално художествено училище за сценични кадри в Пловдив, стоях на един чин с Кольо Карамфилов, правехме пролетни карнавали с Димитър Митовски, възхищавах се на смелостта и таланта на Емил Атанасов, слушах как Кристиян Белев свири на пиано "Бохемска рапсодия"...
И цялото това стръмно и стремително юношество вчера се изправи пред очите ми с децата от Художествената гимназия в Пловдив, които откриха своята изложба с плакати за спектакъла "Едип и пророците" във фоайето на Драматичния театър в Пловдив. Неизразимо е усещането, че можем да върнем прашинка от всичко онова, което съдбата щедро ни подари. Успях да им кажа ето тези няколко думи:
"Скъпи ученици от Национална художествена гимназия "Цанко Лавренов", драга публика, днес имахме удоволствието да видим как бъдещето влиза в сградата на най-стария професионален театър в България.
Скъпи момчета и момичета, ще мине време и ще разберете, че годините, които сте прекарали в това училище, са най-невероятните във вашия живот и нищо няма да може да се сравни с тях.
Сега е времето на запознанство със свободата, а свободата е най-прекият път към запознанство със себе си. Да успееш да разбереш кой си, какво те вълнува, какво иска сърцето ти, за какво е предназначена ръката ти, на какво е способен духът ти, коя професия би изпълнила дирижабъла на съществуването ти – това са златни люспи в ситото на ежедневния живот. Преди да се изпълните със съмнения, страхове, предчувствия, вярвайте, че животът е движение нагоре, че светлината винаги е по-силна от мрака, че Бог наистина е любов: към родината, към рода, към любимите хора, към родителите, към града, към себе си.
Вярваме, че вие ще направите всички грешки, които направи нашето поколение и ще сътворите неща, които нашето поколение не успя. Продължавайте да пълните басейна от онази задача по математика и никога не спирайте. Художествената гимназия е училище на свободата, което ще рече – училище за изкуство.
Позволете ни от името на целия творчески екип на спектакъла "Едип и пророците" да изразим възхищението си от всички вас. Изразът "от всички вас" не е куртоазен комплимент.
Сътворените от вас плакати са възхитителни и дори трудно обясними, предвид вашата, все пак, крехка възраст. Ако някога изпитате съмнения в себе си, трябва да си спомните тази изложба.
Плакатите, които сте сътворили, имат за своя основна тема човека и съдбата. Как човек приема съдбата си и как я изпълва със собствено съдържание. Колко струват илюзиите и как сами се зазиждаме в лабиринта на чуждите преценки. Колко да вярваме на всичко онова, което ни говорят от всички страни, а в самите себе си да разбираме, че е лъжа.
Всички ваши плакати са откровения. Изповедни стихотворения, които разказват какво се случва в сърцата на всеки от вас. Огледала, в които се вижда всичко, дори онова, което искате да скриете.
Справили сте се възхитително. Използвали сте разнообразни гледни точки към съдържанието на този сложен мит, към съдържанието на този многосъставен спектакъл. Вашите работи, бъдете убедени, продължават да пишат историята на театъра в Пловдив.
И днес имаме удоволствието да поздравим вас и вашите преподаватели за задълбочената, страстна, отдадена работа ,за фантазията, желанието и свободата да мислите отвъд клишетата. Днешната изложба е събитие в културния живот на града, защото ознаменува появата на следващото поколение, която ще продължи да държи висок културния дух на града, ще продължи традициите на театралното изкуство в Пловдив и България, ще създаде нови допирни точки между театър и училище.
В заключение, позволете да ви припомним, финалния монолог на Едип от спектакъла "Едип и пророците":
"Аз виждам: човек е песъчинка в пустинята. Там пее празнотата.
Аз виждам: човекът е вълна в морето! От бряг до бряг, от край до край.
Аз виждам: боговете са създали хората, за да се радват на този свят: скалите, пясъка и птиците, дърветата и въздуха и светлината, водата също, а също – цялото небе и сушата, пръста и лавата, и облака, и житото, морето, рибите, животните, но също и черупките...
Аз виждам преливащата радост, човека в целия му ръст, изправен, равен с мълниите, от камъка по-силен, като вълна устойчив, жилав като вятър, и гневен като земетръс, защото туй, което боговете имат, човекът придобива чрез усърдие, със тежка служба, с ежедневен труд.
Аз виждам: човекът неуморно чиракува на съдбата! Разбърква глината, със слепи пръсти калта замесва, неопитен е, но с божествено търпение. И някога – все пак, все пак! – Човека става майстор, изправя се до глиненото колело и вика с пълно гърло, с цялата си радост: Прогледнах и видях! И виждам, виждам, виждам!"
На добър час, скъпи ученици! Продължавайте да гледате и да виждате!
