В историята са замесени император Хирохито, жената на японския външен министър Сонода сан и приносът на киселото мляко за дълголетие
Един нов документален филм на режисьора Николай Василев разказва за това как българското кисело мляко с дълбоките си корени в историята на Балканите подхрани меката дипломация и културното сътрудничество с Япония. Далече от политиката, българският Lactobacillus bulgaricus доказва, че положителни неща могат да се случват. Не можа да му устои дори Япония, която не дава доверието си всекиму.
Произходът на киселото мляко не е изяснен от учените. Централна Азия и Балканите могат убедително да претендират за негова родина хилядолетия преди Христа. Историята е свързана с легенди, напомнящи холивудски сценарий за преселението на хора, за крале, султани и мъдри лечители. Прелюбопитна е историята за френския крал от ХVI век Франсоа I, който страдал от тежки стомашни проблеми. Тогавашният му съюзник Сюлейман Великолепни го спасил, като му изпратил свой лечител заедно със стадо овце. Киселото мляко, квасено на място, влязло в диетата на краля и го излекувало. Това е и първото отбелязано съобщение за чудодейните свойства на киселото мляко.
Филмът на Николай Василев обаче се е съсредоточил върху не по-малко интересната история за срещата на японската култура с Lactobacillus bulgaricus. Тази история е истинска, макар сюжетът също да е свързан с легендарен японски император.
Един от главните герои в него е проф. Мария Йотова, културен антрополог и професор в университета “Рицумейкан”. Днес тя е известна като задълбочен познавач на технологиите за производство на млечни продукти в Япония. Но когато преди години тръгва за специализацията си в Страната на изгряващото слънце, тя иска да се занимава с бизнес антропология.
Японският ѝ преподавател обаче ѝ обръща внимание върху прочутото световно изложение “Осака експо” през 1970 г., когато
японският император Хирохито
за първи път опитал българско
кисело мляко
Десетилетия оттогава асоциацията, която изниква в съзнанието на японеца при думата “България”, несъмнено е киселото мляко, убеден е преподавателят. Ето така Мария променя темата на дисертацията си, за да се превърне в японски “доктор по киселото мляко”, както често я наричат.
Визитата на император Хирохито през 1970 г. в българския павилион на “Осака експо” има любопитна предистория. Проф. Мария Йотова е имала късмета да познава едно от главните действащи лица.
През 1967 г. г-жа Сонода Тенкоко – първата жена депутат в Япония след Втората световна война и съпруга на тогавашния външен министър, се запознава с българския посланик на дипломатически прием. “Хубав, здрав, прав човек. А в нашето семейство сме под стрес и изглеждаме уморени. Поисках да разбера каква е тайната”, разказвала Сонода сан. Този представителен мъж се оказва известният от комунистическото минало Начо Папазов, който проявява завидна дипломатическа сръчност. В отговор на своето любопитство г-жа Сонода получава покана да опита кисело мляко в българското посолство - голямото чудо на българското дълголетие.
Дори я научават да го кваси сама. Г-жа Сонода изпитва ефекта върху себе си и своето семейство и е убедена, че то ѝ е помогнало да пребори онкологично заболяване. Започва при всяка възможност да говори в медиите за чудодейните му свойства и
убеждава цялото японско
външно министерство да
кваси кисело мляко
Така г-жа Сонода се превръща в първопроходец на японската легенда за българския лактобацил, която според нея стигнала чак до ушите на владетеля на Трона на хризантемата – император Хирохито. Впрочем той е известен и с интереса си към биологията, на която посвещава няколко книги.
Нататък историята е позната – императорът посещава българския павилион на “Осака експо 1970”, въпреки че това не е в официалната му програма. Опитва кисело мляко, разказват му за българския лекар д-р Стамен Григоров, който през 1905 г. открива специална бактерия в проби от българско кисело мляко и я нарича Lactobacillus bulgaricus. Не пропускат и изследванията на нобеловия лауреат Иля Мечников, който свързва дълголетието на българските столетници с консумацията на кисело мляко. Всичко това било толкова интересно за императора, че той прекарал 45 минути при българите вместо предвидените 15. Дори пожелал същата програма да се повтори на следващия ден за принца и принцесата.
Е, това е сензация за японските медии и те я подемат! Точно тук в историята за нашия супербацил влиза японската корпорация “Мейджи”, която от 100 години присъства на японския пазар с производство на млечни произведения и сладкиши. До този момент натуралното кисело мляко е абсолютно непознато за японската култура, известни са само сладките йогурти. Директорът на компанията изпраща екип от специалисти, който да опита българското чудо. Той е твърдо решен да подготви нов бранд - Meiji Bulgaria Yogurt, и да научи японците да ценят вкуса на здравето. Но преди да се превърне в лице на компанията, брандът ще преодолее драматични изпитания.
Г-н Миненори Фукуи от изследователския център на “Мейджи” разказва за първоначалната негативна реакция на пазара към новия продукт на компанията, който се появява само една година след императорската визита на “Осака експо”. “Като всеки японец по това време бях привикнал към йогурта и чистото кисело мляко ми се стори ужасно кисело... Много от първоначалните мнения на потребители бяха от сорта “Това е вкиснало и развалено!”, “Не става за ядене!”... Направо си бяха оплаквания.”
Именно на този етап корпорацията “Мейджи” прави показно как, когато си убеден в качеството на продукта си, можеш
да обърнеш
потребителските
нагласи с бизнес
дипломация и
реклама
Първоначално българската страна отказала да им позволи да използват името “България” в техния бранд. Сагата с преговорите продължава 2 години. В крайна сметка тогавашното Държавно стопанско обединение “Млечна промишленост” получава разрешение да изпрати свои специалисти в Япония заедно с автентичните закваски. През 1973 г. Meiji Bulgaria Yogurt се появява на пазара, предшестван от мощна кампания, която рекламира вкуса на българското кисело мляко с посветеност и завидна упоритост.
“Това се случи по времето на моя баща”, разказва Светлана Минкова. Тя е дъщеря на Тодор Минков – директора на “Млечна промишленост”, при когото е сключен договорът с японците преди близо половин век. Делегация от България посещава Япония и сключват първоначално 5-годишен лицензионен договор с опция за продължаване при успешно производство.
Днес LB Bulgaricum е наследникът на бившето стопанско обединение и в неговия Център за научноизследователска дейност работят поколения млекари - основно децата на тези, които са започнали да изпращат култури до Япония… Светлана Минкова се вълнува винаги, когато говори за съкровищата на българското предприятие. “Тук е най-голямата колекция от млечно-кисели и бифидобактерии, която всъщност е национално богатство. Началото ѝ е положено през 60-те години на миналия век, когато нашите колеги са ходели и от бабите по селата са събирали домашно приготвено кисело мляко, изолирали са микроорганизмите и са правели закваски. И до ден днешен ги продаваме по света. 50 години всеки месец ние доставяме закваски за производството на българско кисело мляко в Япония.”
Години наред “Мейджи” промотира произхода на “свежото” мляко от България - една страна с древна култура и красива природа, запазила тайното знание за силата на своята абсолютно натурална храна. До голяма степен заради българското кисело мляко имиджът на България в Япония е напълно различен от този в Европа. Сега там всеки ден се произвеждат и доставят милион и половина кофички кисело мляко. А стартът преди 50 години е бил със скромните 20 на ден.
“Дори при леко отклонение в качеството на прясното мляко добрата закваска може да повлияе за перфектен краен резултат. В това се състои чудотворността на българските лактобацили”, признава днес Миненори Фукуи, който е трето поколение изследовател в японската компания. Той има своя философия за работата си. Научил е един урок от своите предшественици – “млечнокиселите бактерии очакват да се отнасяш към тях с любов и грижа”. Докато работи ежедневно с лактобацилите, започва да усеща как се чувстват те, сякаш са и приятели, и деца... Плаши го дори мисълта, че чисто теоретично един ден лактобацилите могат да изчезнат. “Тогава Япония може да осъществи вторичен внос в България.” Дали на шега, дали наистина, това казва г-н Фукуи. “Защото у нас технологията за съхранение на щамове е много напреднала.”
На 22 януари 2025 г. от 21 часа БНТ ще излъчи филма “Българската бактерия” и пълния разказ за приключенията на киселото мляко отвъд океана.
Текстът е по материали от филма.
