Кой е Александър Яхнаджиев, който пита Мелони за мравките

• Въпросът, който ѝ зададох, имаше хоризонт, а тя показа как се отнася към хората и какви са действията ѝ, казва журналистът
• С Берлускони се сприятелихме. Водил съм баща ми при него. Подаряваше ни вратовръзки. Хванахме се на бас с него, че ако спечели изборите ще си отрежа плитката

Артистичен и с дълга плитка, която носи от години, журналистът и художник Александър Яхнаджиев е разпознаваем и известен сред колегите си на италианската медийна сцена. Той отдавна живее в Рим и отразява работата на парламента за агенция "Виста", на която е създател и директор. Син е на популярния ни художник Иван Яхнаджиев, рисува и прави нестандартни пърформанси на различни социални тематики.

Тези дни всички световни агенции го цитират, защото за втори път успя да зададе странен и нетипичен въпрос на премиера на Италия Джорджа Мелони на годишната пресконференция, с който истински я смути. Яхнаджиев я попита: "Газите ли мравките? Обръщате ли внимание на това, когато вървите?". После заяви, че този въпрос му е хрумнал, защото баба му Надя, която вече не е между живите, му е казвала поверието, че когато настъпваш тези насекоми, след това вали дъжд. Това предизвика смут у Мелони, смях и истинско затруднение да отговори. Все пак, с лека усмивка тя каза: "Александър, не знам. Съжалявам. Дали газя мравките? Ако ги видя, не ги газя, но признавам, че често пъти не ги виждам". След кратка пауза добави: "Това ли е правилният отговор? Малко съм затруднена. Какво трябва да кажа.

По-добър беше въпросът за кръговото и линейно време. Там поне можеше човек да се опита да измисли нещо". После Мелони увери, че вече ще внимава с мравките. Фокусът беше изместен върху българския журналист и неразбирането защо зададе толкова странен въпрос. Той обясни идеята си и повече за живота си в Рим в интервю пред "24 часа - 168 истории".

- Защо зададохте точно този въпрос на Джорджа Мелони? Провокация ли беше, или търсехте друг ефект?

- Беше един нормален, отворен въпрос. Оказа се, че всеки го тълкува посвоему. Има много пътища, по които може да му се отговори. В случая премиерът отговори по свой начин - много непринудено и човешки, без други мисли. Много нормално го направи, което беше най-доброто в случая. Хареса ми, даде смисъл на въпроса и видяхме една спонтанна и леко изненадана нейна реакция. Вместо да засягам различни актуални теми, помислих си за нещо, което може да предизвика образи. В крайна сметка аз работя с изображения.

- Бяхте ли го предварително измислили, или ви хрумна на момента?

- Изникна ми в главата там, защото съм художник и директор на информационната агенция “Виста” и работя с картини, със снимки. Тези изображения се раждат в мислите ми. Както знаете, баща ми също е художник и той е рисувал много по темата за мравките. Обмислях, че Мелони първо е била малка, после е станала голяма и междувременно си спомних за тази поговорка, за която баба ми Надя ми е говорила, когато съм бил дете, и така се възроди този въпрос, който няма пряк отговор.

- Какво е посланието на тази поговорка за мравките?

- Чрез нея се изразява мъдростта на народа. Това са част от селските, метафорични поговорки. Например както се знае, че когато стадото овце се събере, значи ще вали, така и когато мравките ги тъпчеш, също ще вали. Има много неща в природата, които от много отдавна се тълкуват като признаци за промяна на времето.

Тези животни чувстват, че ще се случи нещо

и в момента, в който усетят, че идва дъжд, започват да излизат от мравуняка, за да си свършат работата - да си донесат листата и трохите. И тогава се виждат много мравки, които са около теб и вървят много бързо и е много лесно да ги стъпчеш. А мъдростта на народа казва: “Като го сгазиш - какво става, вали. Това е една екологична колаборация между това, което прави човекът и природата.

- Казахте, че тази поговорка ви е разказана от баба ви Надя. На какво друго ви научи тя?

- Тя е майка на баща ми. За мен дъждът не е нито позитивен, нито негативен. Въпросът е колко ще има, ако е много - лошо, ако пък е малко, е важно да завали. И по този въпрос си спомних, че тя ми казваше, че ако избягам от дъжда, идва градушка. Тоест няма къде да се скриеш. Така че поговорките носят посланията си.

- Вие газите ли мравките?

- Аз ще отговоря както Мелони - когато ги видя, не ги газя. Освен това, преди да ѝ го задам, аз ѝ обясних, че това е въпрос, който има хоризонт и чрез него ще разберем как тя се характеризира като политик чрез дейността си.

Отговорът ѝ показа начина, по който тя мисли

и съответно как се отнася към другите хора. Например същото важи и за президента на Италия Серджо Матарела, който в изказването си на Нова година обясни за думата на годината. Тя е rispetto, което означава уважение. Точно тя беше заложена и във въпроса ми към Мелони, защото съдържа уважението към малките и големите хора.

- Въпросът ви предизвика разгорещен дебат и към вас имаше много нападки в социалните мрежи. Очаквахте ли подобно нещо?

- Има хора, които казват, че въпросът е гениален. Има и такива, които смятат, че е ужасен. Разделени са на два полюса. Едните скандират, че съм комунист, а другите, че съм фашист. Това, за съжаление, е нормално в днешните дни.

Моят въпрос с отговора на Мелони беше около една минута и 40 секунди на една конференция, продължила над 3 часа. Това беше 27-ият въпрос. Бяхме 41 журналисти, които имаха право да задават само по един въпрос. И какво се оказа, че цяла Италия, и не само, а дори и други държави говорят само за тези 1,40 мин. Това е феномен. Беше писано в CNN, Ройтерс и други медии. Започнаха да разсъждават какво е искала да каже Мелони и каква е била целта на въпроса ми.

- Преди 2 г. вие отново ѝ зададохме странен въпрос. Защо?

- Следя Мелони като журналист от нашата агенция над 10-12 години, така че познавам добре работата ѝ. Миналата година бях с нея да отразявам посещението ѝ при Зеленски в Киев, както и в Китай, Япония и други страни. Ние следим работата на правителството много отблизо, имаме договор с тях. Тя ме познава и това си пролича, когато отговори на въпроса ми.

Тя се обърна към мен с Александър, не ми говори на вие

Преди 2 г. аз я попитах дали нейното време е линейно или кръгово, защото разликата между тях е характеризация на Източната и Западната цивилизация.

Първата си обяснява света по един кръгов начин, тоест неща, които се случват и после пак се преповтарят. Докато втората се базира на един линеен начин на мислене, което значи, че има само прогрес, там, където е разпространено християнството.

Исторически и технически иновации, където няма връщане назад. Тоест аз я попитах дали се обръща и гледа назад в историята си, или върви само напред. Тя тогава ми отговори, че нейното време е строго разграфено, за да свърши всички задачи, които има.

- Вие сте човек на изкуството, но преди години се премествате в Рим и създавате агенция “Виста”. Как решихте да започнете да се занимавате с журналистика?

- За мен двете неща са много близки. Работи се с изображения.

И двете боравят с комуникация

Не само директна, но и чрез символи. Когато човек се занимава с рисуване, има поглед и върху журналистиката. И тогава си задаваш въпроса: Газиш ли мравките?

Агенцията я създадох през 2007 г. с идеята тя да има само видеоматериали. Такава нямаше дотогава в Италия. Например Ройтерс е подобна, но тя е традиционна и има и текстово съдържание. Ние имаме само видео. В онези години това беше нещо нетипично и не го приемаха добре, но се оказа, че с развитието на технологиите

точно моята работа е създала една библиотека с над 300 хиляди видеа,

които са много важни за журналистиката и са потребни за хората. Така “Виста” си намери място в италианския медиен пазар, който е изключително конкурентен и благодарение на това се оказа, че ние имаме най-голям видеоархив с важни политически случки ден по ден.

Това е една национална стойност. В агенцията работят от 5 до 10 човека. Имаме договори с регионалните телевизии, които ни предоставят техните видеа, имаме и един кореспондент в Брюксел. На ден произвеждаме над 100 видеа на политическа тематика. Аз водя и предаване, което е всяка неделя в 9,40 ч сутринта и има висок рейтинг. Там показвам и някои странна неща, които водят след това до различни дебати. Винаги гледаме да сме на първа линия.

- Покрай работата си се сприятелявате със Силвио Берлускони и дори водите баща си в дома му. Какъв човек е той?

- Може би 6-7 пъти сме били при него. Първо беше за интервю, а след това на гости. Той се спира, говори с репортерите, черпи ги с храна и напитки. Всеки път той ни подаряваше по нещо. Например най-често бяха вратовръзки, направени лично от него, и половината парламент ги носеше навремето. Като куриоз веднъж се обади на баща ми и му остави гласово съобщение на телефона в ателието, защото го нямаше. Той имаше и една-две картини на татко в дома си.

Берлускони беше много впечатлен от мен,

че съм чужденец, който е дошъл в Италия и е направил нещо ново и ефективно. Затова винаги ми даваше интервюта. На последното се хвана с мен на бас, ако той спечели изборите, аз да си отрежа плитката. Но той загуби. Беше много сърдечен, внимателен към другите. И много весел, винаги пускаше шеги и успяваше да разсмее хората около себе си. Лесно се комуникираше с него. Голям учител за много неща за Италия както за добро, така и за лошо. Добър комуникатор, който внедри нови неща в страната.

- Кой е най-големият ви журналистически успех?

- За мен най-важното е, че съм успял в Италия да създам една агенция от нулата, измисляйки нещо ново, което дотогава не го е имало като вид журналистика, и да го наложа сред другите медии. Днес е част от ежедневието на страната. Разбира се, досега най-много се е говорило за мен по този въпрос, който зададох на Мелони за мравките. Той предизвика най-много реакции.

- В Италия сте известен и с интересни пърформанси на различни социални теми. От какво черпите вдъхновение?

- Всяко нещо е различно и предизвиква разнообразни реакции. Например

бях направил видео за бездомниците в Италия

Бяхме ходили да ги търсим по светофарите и им бяхме платили, за да им вземем сенките. Те лягаха на асфалта и ги очертавахме. После направихме такива картини и ги поставихме на пода в метрото. Когато хората излизаха, ги настъпваха. Посланието беше, че те тъпчат бездомниците, без да ги виждат, и това доведе до фрапиращ дебат. Идеята беше, че нещата са около нас, но ние не ги виждаме.

- Как е баща ви Иван Яхнаджиев? С какво се занимава в момента?

- Той е добре. Живее между Рим и София и рисува. Прибира се в България.

- А вие идвате ли у нас?

- Когато имам път натам, се случва.

- От него сте наследили интереса си и таланта в изкуството. По какво си приличате и по какво се различавате?

- Различаваме се, че аз имам плитка, а той няма.

- Разкажете ми повече за тази плитка, с която се отличавате.

- Имам я от 12-14-годишен, когато учех в Горна баня. Плитката реших, че е по-интересна и красива и е нестандартна, асиметрична. Там, където има симетрия, е скучно. Освен това

чрез плитката си комуникирам с други светове, докато спя

Има поговорки, които твърдят, че когато човек заспи, душата има нужда да се хване за нещо и да се върне. При мен е плитката, има много такива предания, които го обясняват, особено при индианците. Не съм мислил за това, когато съм я направил, но си има своето значение.

- Работите ли по някоя нова творба в момента?

- Аз рисувам всяка вечер. Това ми помага да мисля.

- Следите ли политическата ситуация в България?

- От време на време я следя и знам, че не може да се направи правителство отдавна.

- Какъв въпрос бихте задали на нашите политици?

- Може и те да се запитат дали нещо са стъпкали - мравки или нещо друго, щом толкова дълго време не могат да се разберат.