“Денят на гларуса” - запомнете това заглавие, защото скоро ще го гледате на сцената на Сатиричния театър “Алеко Константинов”. Текстът е на Ива Петрони, била дълги години журналистка в “24 часа”, и е на първо място в конкурса за сатирично-комедийна пиеса в Сатирата. Спектакълът ще бъде поставен до една година.
“Това е съвременна история, която разказва за шансовете, които ти дава съдбата. Ако сграбчиш предоставената ти възможност, може да промениш живота си. Въпрос на миг е да вземеш решение дали да сграбчиш този шанс, или не. Така животът ти тръгва в една или друга посока”, разказа Петрони пред “24 часа”.
Нейният път също е бил в различни посоки - дълги години е репортер, коментатор, редактор във вестниците “Диалог” и “24 часа”, работила е и в обзорно-политическото предаване на БНТ “Панорама”, била е водеща на сутрешния блок “Здравей, България” на Нова тв. От 2009 до 2013 г. е началник на политическия кабинет на министъра на културата Вежди Рашидов. Напуска министерството, когато бъдещият ѝ съпруг Боил Банов става министър.
Сега двамата с Банов са и творчески дует. Създават текста на спектакъла “Пратката”, чиято премиера ще е на 21 януари в Бургаския драматичен театър “Адриана Будевска”.
“Много неща съм правила в живота си, но това наистина е много вълнуващо”, казва Ива Петрони. Тя пише “Денят на гларуса” специално за конкурса на Сатирата.
“Конкурсът е изключително престижен. Той е най-големият в областта на сатирично-комедийните текстове. Много благодаря за оценката, доверието и шанса, които Сатиричният театър ми даде”, добавя Петрони.
Условията на конкурса е пиесите да са с не повече от пет действащи лица, както и да са непубликувани, непоставяни, неучаствали в други конкурси нови камерни комедии.
“За радост, и в други театри се правят конкурси за драматургия като при нас, което показва, че има необходимост от това. Нашето драматургично звено е от двама и те положиха усилия да прочетат всички текстове - каза директорът на Сатирата Калин Сърменов при обявяването на победителя. - Пътят на сглобяването на една пиеса не е никак лесен като емоция и труд. И това е така още от времето, когато Нейчо Попов и Станислав Стратиев се учеха заедно как се прави драматургия. Затова смятам, че ние трябва да продължим това мислене и действие.”
